с мебелите. Идеята на часа допадна на Ариел и те решиха да се захванат с този бизнес, веднага щом завършат колежа.
Родителите на Джийн ги обявиха за луди. Както бяха посочили, Ариел и Джийн бяха само двайсет и една годишни и нито една от тях нямаше опит в търговията. Ариел беше завършила литература, а Джийн — психология. След като момичетата отказаха да се вслушат в съветите им, те направиха, както самите се изразиха, онова, което би сторил всеки нормален родител. Като подарък по случай завършването им те им наеха висококвалифициран консултант за една година. Така се появиха Стария Томс и Стария Джънк.
Но дори с помощта на консултантите първите няколко години бяха трудни. Филаделфия беше пълна с антикварни магазини и конкуренцията беше жестока. Но Джийн и Ариел успяха да изградят репутация на магазина си, като антиквариат, в който се продават качествени предмети на разумни цени и сега бизнесът им стоеше на солидна основа.
Като се откъсна от спомените, Ариел вдигна купчината книги по магьосническо изкуство, които бе взела от библиотеката и се измъкна от колата. Тъй като осъзнаваше, че знанията й по въпроса са почерпени от няколко стари книги, няколко романа на ужасите и от филмите, тя реши, че се нуждае от допълнителни знания. Скоро вече се беше настанила зад бюрото си с чаша кафе и книга, за която се твърдеше, че разкрива истината за модерната магия.
Прелистваше книгата и тъкмо бе попаднала на описанието на един от култовете към Сатаната, когато я поздрави силен писък и няколко неразбираеми думи, за които реши, че означават „лельо Ариел“, при все прозвучаха като „ейо Рел“. Миг по-късно към нея се втурна Джейми, осемнайсетмесечния син на Джийн, без дрехи.
— Как е любимият ми кръщелник? — попита през смях Ариел, като хвана кикотещия се, гол малчуган и го притисна в скута си.
— Той е единственият ти кръщелник и в най-скоро време ще го дам за осиновяване! — злокобно заяви Джийн, която се втурна в офиса с дрехите на малкия в ръце. — Този негов етап на завръщане към природата направо ме подлудява. Знаеш ли колко хора накара да го зяпат по пътя насам?
— Това е само временно. Ще го изживее — увери я с усмивка Ариел.
— Въпросът е там дали ще отмине достатъчно скоро, за да го видя — промърмори Джийн, като го взе от Ариел, изправи го на бюрото и започна да го облича. Докато Джийн се занимаваше с досадната задача, Джейми се държеше покорно, но щом го поставиха на пода се втурна към ъгъла с играчките си, като в движение започна да съблича фанелката си на червени и бели райета.
Джийн изпусна раздразнена въздишка и прекара пръсти през късата си, кестенява коса.
— Дали да не му залепя дрехите с лепило?
Ариел се усмихна отново, докато наблюдаваше как фанелката пада на пода и видя, че Джейми започва да си сваля панталонките.
— Погледни по друг начин на това, Джийн. Ако не друго, поне добавя специфика на магазина ни. Нито един друг антикварен магазин не може да се похвали, че разполага с щатен ексхибиционист. Може би ще успеем по някакъв начин да го включим в рекламата ни.
Джийн се разсмя кисело.
— Сега разбирам. „За всеки предмет, който купите, получавате безплатно пийп-шоу.“
Ариел взе чашата си, отиде до кафеварката и си доля кафе. Напълни друга чаша за Джийн и й я занесе.
— Благодаря — признателно рече Джийн, която се беше подпряла на ръба на бюрото на Ариел. Докато отпиваше от кафето си, тя вдигна една книга от купчината взети от библиотеката и повдигна вежди учудено. — „Магьосническото изкуство през деветдесетте години“. Откога се занимаваш с магии?
— Просто проучвам някои неща — смутолеви Ариел и се отпусна в стола си.
— И още как! — додаде Джийн, като взе друга книга от купа. — „Увод в черната магия“ — грабна друга книга. — „Признанията на вещицата“ — взе още една. — „Всичко, което някога сте искали да узнаете за вуду“. Ариел, какво става тук, по дяволите?
Ариел се поколеба дали да й отговори. Макар да беше споменала на Джийн, че Арманд е в беда, не беше й казала нищо конкретно. Да накара брат си да сподели с нея за проучванията си беше едно. Съвсем друго беше да сподели сведенията си, та макар и това да беше най-добрата й приятелка, на която вярваше безусловно. Лоялността й към Арманд изискваше да пази инкогнитото му. Но сега се готвеше да тръгне заедно с Моргрет и беше по-добре да го сподели с някого. В противен случай двамата с Арманд щяха да изчезнат и никой нямаше да знае какво се е случило с тях.
Като се отпусна назад, Ариел попита:
— Джийн, вярваш ли във вещици и магьосници?
— Хей, да не си се запознала със свекърва ми? Какво мислиш за нея? — пошегува се Джийн, отивайки към своето бюро.
При обикновени условия Ариел щеше да се разсмее на тази шега, но след времето, прекарано заедно с Моргрет, не беше в настроение за смях.
— Говоря сериозно. Вярваш ли в магии?
Джийн повдигна рамене и също се отпусна назад в стола си. Разположи краката си върху бюрото и каза:
— Разбира се. В училище изкарах курс по съвременно магическо изкуство, което практически представлява една широко призната нео-езическа религия. Разбира се повечето от съвременните групи, практикуващи магия, поставят във фокус завръщането към обожанието на земята и благоговеят пред природата, което е коренно различно от сатанизма. За нещастие повечето хора имат предвид именно него, когато чуят думите вещица или магьосник — Джийн спря за малко, за да отпие от кафето си и продължи: — Доколкото си спомням, повечето вещери не обичат да бъдат наричани магьосници. Смятат го за обида, тъй като произходът на думата „магьосник“ се свърза с лъжа, предателство и измама. Освен това класическият магьосник е бил чародеец или вълшебник със свръхестествени сили, които получавал по силата на договора, сключен от него с дявола. Тъй като повечето практикуващи вещици и вещери не вярват в дявола, сама виждаш, че подобна титла би била не само неподходяща, но дори оскърбителна. Но по мое мнение сред почитателите на Сатаната някои хора наричат себе си магьосници.
Ариел удивено поклати глава.
— Как помниш всичко това от училище?
— Проклета да съм, ако зная — отвърна Джийн с шеговита усмивка. — Мозъкът ми обикновено задържа знанията, колкото решето — вода. Сериозно, Ариел, откъде се появи тоя неочакван интерес към магиите?
Като прекара ръка през косата си, Ариел отговори:
— Ще ти разкажа една невероятна история.
През следващите няколко минути тя разказа на Джийн за проучванията на Арманд за сборището и за срещите й с Моргрет, пропускайки съня, разбира се. Джийн беше най-добрата й приятелка, но освен това имаше бакалавърска степен по психология и беше склонна да се занимава с любителска психоанализа. Ариел не се интересуваше от фройдисткото мнение на Джийн за сексуалния си живот.
Когато свърши, Джийн клатеше глава недоверчиво.
— У-ха! Наистина ли си се запознала с някакви диваци?
— Арманд се е срещнал с тях — мрачно я поправи Ариел. — А след това, което ми каза, аз се безпокоя още повече за него. След като Моргрет се нарича магьосник, можем да предположим, че в сборището, което Арманд проучва, практикуват сатанизма. Не че съм изненадана. Арманд не би започнал проучванията си, ако не е смятал сборището за опасно. Просто се надявам, да не съм закъсняла твърде много, за да успея да го измъкна от кашата, в която се е забъркал.
Джийн кимна важно.
— Смяташ ли, че можеш да вярваш на Моргрет?
Ариел се намръщи.
— Здравият разум ми подсказва, че не мога да му вярвам. В края на краищата именно той изпрати Арманд в сборището и аз все още не мога да разбера защо. Исках да кажа, защо, след като този човек владее свръхестествени сили, му е нужно да изпраща Арманд там? Защо самият той не направи нещо? Фактът, че не прави нищо, ми говори, че е замесен в изчезването на Арманд. От друга страна, той твърди,
