това го тревожеше. Това можеше да означава само, че магията, която й бе направил, набираше сила. Изключително важно бе бързо да намери Арманд, защото колкото повече време отнемеше, толкова по- трудно щеше да бъде да развали магията.
— Забеляза ли някакви следи от Арманд? — попита той.
— Не — отговори Ариел.
— Разкажи ми за запознанството си с Гейлън.
— Вече ти разказах.
— Разкажи ми отново и не пропускай нито една подробност, дори да ти се струва несъществена.
Като изпусна покорна въздишка, Ариел повтори разказа си. Когато свърши, Лусиен каза:
— Разкажи ми я отново.
Ариел го погледна с досада.
— Защо?
— Защото пропускаш нещо.
— Нима ме обвиняваш, че те лъжа.
Лусиен повдигна вежди.
— Лъжеш ли ме?
— Не, разбира се!
— Тогава значи нямаш нищо против да разкажеш историята още веднъж.
— Лусиен, няма никаква причина да я повтарям. Казах ти всички съществени подробности.
— Казала си ми всички съществени подробности? А какво пропусна?
— Нищо важно — промърмори тя, като извърна глава към гората.
— Остави преценката на мен — заяви той с тон, който убеди Ариел, че Лусиен няма да се откаже, докато не му разкаже всичко още веднъж.
Ариел му отправи изпепеляващ поглед, но той дори не потрепна.
— Добре, щом искаш да знаеш. Гейлън флиртуваше с мен.
Веждите му се вдигнаха още по-високо.
— Флиртувал е с теб?
— Не е нужно да звучиш толкова изненадан — раздразнено промърмори тя. — Независимо дали вярваш или не, но някои мъже ме намират привлекателна.
Лусиен отиде до колата, подпря се на предната броня и потъна в замислено мълчание. Ариел го загледа с нарастващи опасения.
След като изминаха няколко минути, тя не можеше повече да издържа напрежението.
— Какво има, Лусиен?
Той примигна, сякаш се изненада, че я вижда тук.
— Гейлън знае коя си или поне по някакъв начин те свързва с Арманд.
Ариел до такава степен се слиса от думите му, че само го зяпна удивено. Най-накрая успя да набере достатъчно самообладание, за да каже:
— Това е абсурд. С нищо казано или направено не показа, че знае моята самоличност.
— Повярвай ми, Ариел, той знае. Първата улика е посещението ти в агенцията за недвижими имоти. Не мислиш ли, че се е получило дяволски удобно, когато неочаквано са извикали Корин по телефона, докато си се колебаела за попълването на формуляра?
— Бях прекалено заета в търсене на изход от ситуацията, за да размишлявам много — призна Ариел. — Но, Лусиен, понякога се случват съвпадения.
— Не е било съвпадение — мрачно отговори той. — Целта на формуляра, който са искали да попълниш, е била да установят истинската ти самоличност. Когато си казала, че тръгваш и ще се върнеш по-късно, Корин се е свързала телепатично с Гейлън. Той вероятно е решил, че си решила да останеш извън кръга и докато успее да прецени дали представляваш заплаха, за него е било от особена важност да те задържи в контролираната от него сфера. Но би изглеждало странно, ако Корин изведнъж заяви, че няма нужда да попълваш формуляра. Тогава той се е обадил по телефона, за да направят всичко да изглежда естествено.
Преди два дни Ариел би се присмяла на идеята, че Корин и Гейлън биха могли да осъществят толкова сложна мисловна връзка. Но изглежда, че Лусиен редовно четеше мислите й. Освен това не можеше да забрави обезпокоителният момент с Шана Морланд, когато бе убедена, че жената е прочела мислите й.
Ариел нервно пристъпи от крак на крак и възрази:
— Това все още не доказва, че знаят коя съм аз. Може би просто е искал да ме провери, защото съм чужденка.
Лусиен поклати глава.
— Той не би си губил времето с непозната, освен ако не сметне, че представлява заплаха. След като си се измъкнала от попълването на формуляра и си настояла да платиш в брой, на него не му е останала друга възможност, освен да се приближи директно до теб. Той е предизвикал объркването ти, след което те е отвел на място, където лесно можеш да отвлечеш вниманието си — в антикварния магазин с книгите. Преценил е, че докато си заета с тях, защитните ти сили ще бъдат снижени и той с лекота ще може да определи коя си и защо си дошла. Но магията ми е била на мястото си, така че всичко, което е опитал, е било безуспешно. Като е разбрал, че си омагьосана, той е решил да поведе флирт с теб, като се е надявал, че като погъделичка суетата ти, ще успее да те подмами да му кажеш кой е направил магията. Само по себе си това е успокояващо, защото ако е подозирал, че съм аз, тогава просто е щял да привлече силите и на останалите и да развали магията. Тъй като се е държал предпазливо, това означава, че има причини да смята, че е в опасност от друг магьосник, могъщ колкото него самия. Страшно ми се иска да знам кой е той и какво означава всичко това.
Ариел знаеше, че Лусиен не очаква отговор, затова и не му предложи. Вместо това се замисли над намека му, че е толкова прозрачна, та един обикновен флирт да разкрие всичко в нея. Гейлън може и да е великолепен мъж, от който можеш да припаднеш в несвяст, но тя имаше достатъчно разум, за да задържи домогванията му на разстояние. Все пак се отказа да изкаже на глас размишленията си. Лусиен беше прекалено непостоянен и не знаеше с какво може да го изкара от равновесие. Едно избухване на магьосник на ден беше почти на горната граница на издръжливостта на нервите й.
— Ако приемем, че всичко, което казваш е вярно, как Гейлън е научил коя съм аз?
Лусиен сви рамене.
— Вероятно го е научил от Арманд.
Коленете на Ариел се разтрепериха при това заключение. Арманд винаги се бе държал внимателно, така че работата му да не я поставя в опасност. Единственият начин, по който Гейлън би могъл да го узнае от него, бе насилственото получаване на информация.
Изглежда, че Лусиен четеше мислите й, тъй като изведнъж каза:
— Ариел, не мисля, че Гейлън би наранил Арманд физически.
Може би щеше да приеме уверенията му, ако не бе употребил думата „физически“. Изведнъж си спомни как бе попитала Лусиен дали Арманд е жив. Той й бе отвърнал: „В смисъла, в който питаш, да.“ Не беше нужно да е гениална, за да се досети, че Гейлън би могъл да нарани брат й по друг начин.
Защо изчака толкова дълго, преди да тръгне да търси Арманд? Защо изобщо му позволи да се захваща с тази откачена история? От мига, в който й разказа за сборището, Ариел усещаше, че има нещо гнило. Никога нямаше да си прости, ако с Арманд се случеше нещо.
При първото парване на напиращите в очите й сълзи, тя премигна, като си каза твърдо, че плачът няма да й помогне с нищо. Но колкото повече се опитваше да сдържа сълзите, те изглеждаха толкова по-твърдо решени да излязат на повърхността. Накрая, като реши, че се бие за спечелването на изгубена битка, тя зарови лице в дланите си и се разрида.
Когато Ариел заплака, Лусиен я погледна слисано. Не знаеше как да се справя с плачещи жени. Вещиците никога не плачеха. Те кълняха и беснееха, и запращаха разни летящи предмети към главите на магьосниците. Но си спомняше смътно, че майка му се беше отдавала на тази странна болест веднъж или два пъти и тогава баща му я беше прегръщал и целувал.
Лусиен предпазливо се приближи до Ариел и я прегърна. Щом тя притисна лице към гърдите му и започна да ридае неутешимо, той реши, че прави нещо напълно погрешно. Тъй като явно прегръдката не
