забелязал още първата вечер, когато я видя. Въпросът беше не толкова дали „можеше“ да я люби, а дали „щеше“ да го направи.
Поклати глава удивено, щом осъзна, че си играе със смисъла на думите, точно както беше склонна да прави Ариел. Щом мислеше като нея, значи бе прекарал прекалено много време сред простосмъртните.
— Чакам отговора ти, Лусиен — обади се тя.
Той се обърна и я погледна. Погледът му обходи красивото й лице и Лусиен разбра, че не можеше да си тръгне и че решението няма нищо общо нито с брат й, нито със сборището. Истината беше, че цял живот се бе борил да бъде забелязан, да бъде приет за някой и нещо. Но тази нощ нямаше нужда да се бори и да се бои от провал, защото щеше да прави любов като простосмъртен с простосмъртна. Дори усещаше как една негова необяснима и напълно чужда част се радва от знанието, че ще бъде първият и единствен мъж, който ще я докосне по начина, по който той щеше да го направи тази нощ. Тя щеше да бъде завинаги негова.
— Съгласен съм — кимна той.
Ариел не отговори. Вместо това му протегна ръка. Той я взе и седна срещу нея, подозирайки, че прави грешка, за която ще съжалява цял живот. Наистина беше глупаво, но имаше чувството, че ще си струва.
Глава петнадесета
„За теб, царю, целувката какво е:
да взимаш ли, или да даваш свое?“
У. Шекспир, „Троил и Кресида“, 4.5.38
Ариел стигна до извода, че да направляваш нещата не е толкова лесно, колкото звучи. Лусиен я гледаше с очакване, а тя нямаше дори най-слаба представа какво да прави.
— Защо не си налеем още малко вино и не поговорим? — предложи той. — Може би ще ни помогне да се отпуснем.
— Ще ни помогне ли каза? — скептично попита тя.
— Да, ще ни помогне. Не само ти си нервна, Ариел.
— А ти защо си нервен? — заинтригувано запита тя.
— Не си спомням да познавам някой друг, който да задава толкова много въпроси — оплака се той. — Преди да ти отговоря, искам ти да ми дадеш своя отговор. Да налея ли вино?
— Да.
Когато Лусиен извади от кошницата бутилката вино, тирбушон и две чаши, нещо убягващо бодна ума на Ариел. Едва след като той напълни двете чаши и й подаде едната, тя разбра какво я безпокои.
— Излъга ме! — обвини го тя.
— За кое говориш? — объркано попита тя.
— Ето за това — рече тя, като вдигна чашата. — Чашите са две. Две, Лусиен.
— Е, и?
— Значи има достатъчно храна за двама. Когато прие правилото ми, ти всъщност не си се съгласил, защото сам си възнамерявал да ядеш с мен!
— Прости глупостта ми — повдигна вежди Лусиен, — но, доколкото си спомням, ти ме попита дали ще ям с теб и аз се съгласих. Според мен точно това означава да постигнем споразумение.
— Но не и когато вече си запланувал да го направиш — упорито възрази тя.
Лусиен отпи глътка вино, преди да каже:
— Отново си играеш с думите, Ариел. Мисля, че всъщност не ти пука дали съм планирал да ям с теб или не. Мисля, че търсиш извинение, за да се правиш на разгневена.
— Глупости!
— Не е ли така?
— Някой казвал ли ти е, че имаш отвратителния навик да се държиш като психолог?
— Не.
— Е, казвам ти го — промърмори тя, като отпи от виното. — Няма нищо по-досадно от любител психолог. Не, взимам си думите обратно. Любител психолог-магьосник определено е по-лоша комбинация.
— Знаеш ли, Ариел, на мен също ще ми е за първи път — каза той. Като вдигна чашата си към нея в пародиен тост, той заяви: — Тази нощ за първи път ще изпитам три нови неща. За първи път ще правя любов с простосмъртна, за първи път ще правя любов с девственица и за първи път ще правя любов без кристала си. Така че, защо не престанем да се държим нервно и агресивно, и не се насладим на виното?
Ариел го погледна учудено.
— Никога ли не си правил любов с девственица?
Лусиен простена и отметна глава назад. Забил поглед в тавана, каза:
— Не мога да повярвам. Продължаваш да ми вадиш душата с въпроси.
— Съжалявам, Лусиен, но това е много важно за мен. Истината ли ми казваш?
— Да, казвам ти истината — отвърна той и с покорна въздишка насочи вниманието си отново към нея. — Както вече ти казах, ние не ценим целомъдрието по същия начин като вас. Либидото ни е силно активно и макар контактите ни да не са безразборни, от време на време имаме любовни връзки. Всички вещици, с които съм бил, вече бяха отдали физическата си девственост на някой друг.
— Какво искаш да кажеш с „физическа девственост“?
Лусиен намръщено допи виното си. Остави чашата си настрана и каза:
— Ариел, не мисля, че сега е подходящо време да дискутираме този проблем. Нека поговорим за нещо друго.
— Искам отговор, Лусиен — поклати глава тя. — Защо го нарече физическа девственост?
Лусиен приглади с ръка косата си и промърмори нещо, което прозвуча като ругатня.
— Освен това правим любов и по време на сън. Това не е толкова сексуално задоволително, колкото истинското правене на любов, но е достатъчно близо, за да си струва да му се отдадем за известно време.
Ариел почувства как цветът се оттегля от лицето й. Лусиен се занимаваше с любовни сънища. Ето откъде бе дошло усещането й, че той има пръст в еротичните й сънища. Те не са били нейни лични фантазии. Те са били негови!
— Проклет да си, Лусиен Моргрет! — извика тя с нарастващ гняв. — Ти си ме изнасилил в съня ми!
— Да съм те изнасилил ли? — в единия миг Лусиен седеше на три стъпки, а в следващия вече бе коленичил пред нея. Преди Ариел напълно да осъзнае какво става, той сграбчи ръцете й и я притегли към себе си, така че се озоваха нос в нос.
Очите му блестяха толкова ярко, че почти я заслепяваха.
— Вярно е, че те посетих в съня ти — заяви той с дрезгав глас, — но ти го прие. Аз правех само това, което ти искаше от мен. Не съм някакъв проклет простосмъртен и не ми е нужно да нападам жени, за да получа удоволствията си.
Лусиен беше толкова разярен, че Ариел трябваше да се чувства изплашена, но вместо това тя усещаше странна възбуда от проявата на гнева му. Отне й секунда, за да разбере, че има разумно обяснението за обратната й реакция. Всичко в Лусиен й се струваше плашещо, от необикновените му психични способности до забележителната му физическа сила. Единствените мигове в негово присъствие, през които не се чувстваше ужасно „простосмъртна“ и по-низша от него, бяха изблиците му на гняв. Когато това се случеше, Лусиен губеше контрол над себе си и това й позволяваше да се чувства така, сякаш самата тя направлява живота си.
Тази нощ повече от всякога имаше нужда от това усещане за власт, ето защо правилата й бяха толкова важни за нея. След като щеше да прави любов с него, трябваше да се чувства така, сякаш бяха равнопоставени или поне равни дотолкова, доколкото позволяваше неопитността й.
Но дори след като Лусиен се бе съгласил да спазва правилата й, тя все още се чувстваше подтисната от
