— Да.
— Мисля, че е време — тихо каза тя.
Той изви вежди в развратна усмивка.
— Време за какво?
— За всичко.
— Не сме приключили с яденето.
— Сигурна съм, че ще съм гладна... след това. Е, ще дойдеш ли да ме целунеш?
Последната дума едва се бе откъснала от устата й, когато тя почувства устните му върху своите. Лусиен я накара да се отпусне назад върху кожата. Целувката му беше гореща и настойчива. Езикът му поиска вход в устата й и тя му го даде с доволна въздишка. Ръцете й се плъзнаха по голите му рамене и нагоре по шията му, докато накрая пръстите й се преплетоха в косата му.
— Ариел! — дрезгаво прошепна той, а името й прозвуча едновременно като благословия и проклятие. Лусиен се надигна и впери поглед в нея. След това заби пръсти в косата й и впи устните си в устата й, преди Ариел да успее да му отговори.
Езикът му предизвика нейния на трескав дуел, напомнящ един много по интимен акт. Ариел простена и притисна бедрата си към него. Доказателството за желанието му възпламени долната половина на тялото й. Тя плъзна ръце по голия му гръб, подпъхна пръстите си под колана на джинсите му и го притисна към себе си.
Лусиен отвърна на повика й и започна да полюлява бедрата си, докато накрая тя се почувства така, сякаш тялото й беше един голям оголен нерв от нарастващо желание.
— Погали ме, Лусиен! — прошепна тя, като откъсна устните си от неговите и се отблъсна с длани от раменете му.
Той веднага се надигна. Като възседна бедрата й, той разкопча ризата си и дръпна тъканта настрани, разкривайки черната дантела, прикриваща гърдите й. Гледката го накара да поеме дълбоко дъх. След това разкопча сутиена й, дръпна го настрани и като наведе глава пое в устата си твърдото й зърно.
От този миг Ариел изгуби способността си да мисли. Можеше само да чувства как той целува едната й гърда, а след това и другата. Беше толкова погълната от страстта, която се надигаше у нея, че едва забеляза как той съблича остатъка от дрехите им. Всичко, което Ариел знаеше бе, че в единия миг бяха възпрепятствани от дрехите, а в следващия миг телата им бяха преплетени във възхитителна голота.
Ръцете му я обхождаха като живак, учейки се къде и как да я докосват, за да й доставят най-голямо удоволствие. Самата тя правеше своето чувствено, макар и по-колебливо, проучване, възхитена от одобрителните въздишки и промърморените окуражителни думи.
Когато ръката му разтвори бедрата й, а устата му започна да прокарва пътека от целувки надолу по корема й, ръцете й се преплетоха в очакване в косата му. Изохка, щом устните му докоснаха съкровеността й. Езикът му започна да дразни клитора й, доказвайки, че сънищата й не са я излъгали за изкусността му. Кулминацията дойде толкова бързо, че тя извика от изненада и облекчение.
Все още се носеше по вълните, когато той се намести между краката й и се надвеси над нея. Като отпусна тежестта на тялото върху лактите си, той отново преплете пръсти в косите й.
— Ариел, погледни ме.
Бавно, замаяно, тя отвори очи. Погледът му блестеше ярко. Ариел вдигна ръка и погали бузата му.
— Лусиен, ти си красив.
По лицето му премина изненада, а след лицето му се начумери.
— Ариел, време е да те направя моя. Сега е последния ти шанс да се откажеш. Сигурна ли си, че искаш да го направиш?
— Никога в живота си не съм била по-сигурна в нещо — гърлено отвърна тя и като обгърна бедрата му с краката си, тя се притисна към ерекцията му. Усещането от допира с члена му, копринен и твърд, и пулсиращ от жизненост, беше достатъчно отново да накара чувствата й да полетят.
— Люби ме, Лусиен!
Лицето му се намръщи още повече.
— Ще те заболи, Ариел. Позволи ми да държа кристала и да отнема болката ти.
— Не — упорито поклати глава тя. — Няма да бъде истинско, ако премахнеш болката. Трябва да бъде истинско, Лусиен. Трябва да бъде.
Той нежно отмахна косата от челото й.
— Тогава позволи ми да държа кристала и да изпитам болката с теб. Позволи ми да ти помогна да преминеш през нея.
Ариел се вгледа в него със смутено-разтревожен поглед. Лусиен вече й беше казал, че след тази нощ между тях няма да има нищо. Щеше да си отиде от нея. Да я изостави. Ето защо беше толкова важно тя да изпита всичко в най-пълна форма. Само така щеше да знае, че не е било сън. Тогава защо той искаше да изпита болката заедно с нея?
— Защо? — дрезгаво попита тя.
„Защо, наистина?“, запита се Лусиен, като се загледа в лицето й. Ариел му беше казала, че е красив и това не беше нищо повече от съчетанието на страстта с въздействието на пещерата. Но тя беше истински красива. Кожата й блестеше в омаен прасковен оттенък, косата й беше разпиляна в красив безпорядък, очите й блестяха като изумруди, а устните й още носеха следите от целувките.
Но външността й беше нищо в сравнение с вътрешната й красота, която бе опознал през последните няколко дни. Беше запратил Ариел в един чужд свят, който тя все още не можеше дори да започне да разбира и който я плашеше. Но тя бе оставила страховете си настрана и се бе впуснала напред с пълна скорост, без дори да й мигне окото. Можеше да е простосмъртна, но Лусиен не смяташе, че има поне една вещица, която би я изпреварила по смелост и всеотдайност.
— Защото, ако не ми позволиш да го изпитам с теб, няма да бъде истинско за мен — каза й той. — Позволи ми да държа кристала и да го споделя с теб. Моля те, Ариел.
Последната му молба свали последните съмнения на Ариел. Беше сигурна, че Лусиен може да преброи на пръстите на едната си ръка всички пъти, когато бе молил някого за нещо. Не беше такъв човек — не, човек, поправи се тя, а магьосник, който получава желаното с молби. Би приел всичко, което му поднесеше живота стоически и би изтърпял страданията мълчаливо. Самият факт, че бе готов да промени поведението си, докато прави любов с нея — една простосмъртна — накара очите й да плувнат в сълзи.
— Добре — прошепна тя. — Можеш да го споделиш с мен.
Той не отговори, но нямаше нужда от думи, защото се наведе и я целуна, и в нежността на целувката се криеше целия му отговор.
След това вдигна глава, взе ръката й и я постави върху кристала. После обхвана с длан ръката й. Ариел разбра, че момента на пълното осъзнаване на женствеността й е настъпил.
Очите им се срещнаха, щом върхът на пениса му я докосна. Ариел се стегна, щом почувства, че започва да се плъзга в нея.
„Отпусни се, Ариел“, — прошепна Лусиен в ума й. „Ще те предупредя, когато настане време. Сега само опитвам. Няма да ти причиня болка. Обещавам ти.“
Ариел се застави да се отпусне. Щом Лусиен казваше, че няма да й причини болка, значи нямаше да има болка. Почувства го как достига до бариерата на девствеността й и след това се отдръпва.
„Лусиен!“
„Всичко е наред“, успокои я той. След това бавно се плъзна в нея, докато отново достигна до преградата и отново се отдръпна. „Ще го направим още веднъж, нали?“
„Лусиен!“
„Още веднъж и след това ще го направим“, успокои я той, като отново се плъзна в нея и се отдръпна. Ариел почувства как извива бедрата си, преди да възкликне мислено: „Сега, Ариел!“
Едва бе осъзнала предупреждението му, когато почувства кратка, рязка болка, която я накара да изохка. Но преди да я изпита напълно, почувства как Лусиен я премахва от нея.
„Не!“, мислено извика тя. Но възражението й бе заличено от вълната на удоволствие, която премина през нея с такава сила, че Ариел си помисли, че би могла да умре от нея. Знаеше, че я поглъщаше не само нейното удоволствие. То беше и на Лусиен. Чувствата му достигаха до нея през кристала.
„Ето това е, Ариел. Движи се с мен“, подкани я Лусиен, като започна настойчиво да се движи в
