него, че тази тревога бе избутала назад собствените й емоции, което обясняваше защо атаката й беше спряла толкова рязко.
Толкова време бе изминало, откакто някой истински бе чувствал загриженост за него, че Лусиен остана да се взира зашеметен в нея. Най-накрая възвърна гласа си, щом тя повтори отчаяно:
— Лусиен, моля те, отговори ми! Добре ли си?
— Нищо ми няма — навъсено отвърна той.
Ариел седна на петите си, а по лицето й все още бе изписано безпокойство.
— Сигурен ли си?
— Разбира се — потвърди той. — А сега, докъде бяхме стигнали с разговора? А, да. Говорехме за контрола и дали няма да е по-лесно, ако той е у теб. Искаш ли го, Ариел? Искаш ли тази нощ властта да е у теб?
Ариел се намръщи от смущение. Отново й убягваше и не знаеше дали да му викне или да го удари. Току-що я бе изплашил до смърт и явно нямаше никакво намерение да й каже какво се бе случило. Всичко, което знаеше, беше, че в единия миг Лусиен седеше там с напълно нормален вид — или поне доколкото можеше да се счита за нормален вида на един намусен магьосник — а в следващия притискаше слепоочията си с длани, сякаш главата му щеше да експлодира.
Искаше да го попита — не, настояваше да й каже какво бе станало, но усещаше, че ако упорства само ще предизвика нов двубой. Освен това сега Лусиен изглежда напълно добре. Толкова добре, та Ариел заподозря, че дори за миг не е губил форма. Дали това не беше още един от номерата му да получи онова, което желаеше?
Като отстъпи назад на три фута от него, тя седна, притисна колене към гърдите си и прегърна глезените си.
— Като се има предвид неопитността ми, не мислиш ли, че ако тази вечер дадеш властта в мои ръце, ще бъде все едно, че даваш ключовете от колата си на слепец?
Лусиен донякъде наподоби позата й, тъй като сви единия си крак и обхвана коляното си с ръка.
— Истината е, че когато настъпи време за истинското свързване аз ще трябва да поема контрола до някъде, но искам ти да насочваш събитията до този момент.
— Не съм сигурна, че разбирам значението на думите ти — недоверчиво го изгледа тя.
— Исках да кажа, че ти давам власт над събитията между нас до преди самия край. Ще направя каквото и когато го поискаш.
Ариел се замисли известно време, след което отвърна:
— Значи, ако аз създам някакви правила, ти ще ги спазваш?
— Правила ли? — вдигна вежди той.
— Да, правила. Нали знаеш, списък от неща, които не можеш да правиш.
— Знам какво е правило, Ариел! — нетърпеливо додаде той. — Обаче не това имах предвид.
— Но нали това означава контрола да е у мен — отвърна тя. — Някой създава правила, които другите спазват. И така, договорихме ли се?
— Мисля, че това зависи от правилата — предпазливо заяви той.
— Не, Лусиен. Искам просто да ми отговориш с да или не.
— Нека изберем компромисен вариант — предложи той. — Ти ще ми кажеш правилата, а аз ще ти кажа кои от тях ще спазвам.
Ариел поклати непреклонно глава.
— Когато се съгласих на магията не исках такива отстъпки от твоя страна, така че не е справедливо да го искаш сега от мен. Всичко, което искам от теб е да кажеш да или не.
Всички инстинкти в Лусиен му шепнеха да каже не. Но разумът му подсказваше, че е прекалено подозрителен. В края на краищата тя беше само една девственица, така че каквито и правила да избереше, нямаше да бъде толкова трудно да ги преглътне.
— Добре — съгласи се той, макар и с известна неохота. — Ще спазвам правилата ти.
Ариел въздъхна облекчено и каза:
— Добре, ето какви са те: Първото правило е, че трябва да ядеш заедно с мен. Тук. В тази илюзорна пещера.
— Добре — съгласи се Лусиен, без да си направи труда да й каже, че така или иначе трябва да яде, защото в противен случай магията няма да влезе в действие. Освен това разбираше какъв е произходът на изискването й и трябваше да признае, че за простосмъртна беше дяволски хитра. Беше й казал, че Гейлън няма да яде в пещерата с нея и сега тя искаше да се увери, че не я използва по същия начин като Гейлън.
— Второто правило е, че никога, наистина никога, дори след като в края ти вземеш контрола в свои ръце, няма да нарушаваш моята неприкосновеност, като четеш мислите ми. Искам напълно да напуснеш ума ми, освен ако не те поканя.
Лусиен се намръщи на това правило.
— Ариел, като чета мислите ти, мога да разбера какво искаш и кое е най-добро за теб. Това ще ми помогне да увелича удоволствието ти.
Ариел отново поклати непреклонно глава.
— Говоря сериозно, Лусиен. Не искам да влизаш в главата ми, освен ако не ти дам разрешение за това.
Не беше особено щастлив, но все пак каза:
— Добре. Ще стоя извън мислите ти, освен ако не ме поканиш.
Ариел кимна и притисна по-здраво колене към гърдите си. Лусиен отново се намръщи. Тя се затваряше в себе си, а не от това състояние на тялото й имаше нужда.
— Третото правило е, че не искам да използваш кристала нито преди, нито когато правим любов — обяви тя.
— Не мога да се съглася с него — незабавно отвърна той. — Кристалът засилва мощта ми. Той ме прави магьосник. Трябва да го използвам.
— Искаш да кажеш, че ако не го използваш, магията няма да влезе в сила?
— Ариел — намръщи се той, — просто казах, че кристалът засилва мощта ми.
— Това не е отговора на въпроса ми — заинати се тя. — Нужен ли ти е кристала, за да направиш магията?
— По дяволите, Ариел! — извика той.
— Да или не? — извика тя в отговор.
— Защо правиш това? — изрева той и скочи на крака.
Ариел го изгледа с упорито стиснати устни.
— Нуждаеш ли се от него, за да направиш магията? Да или не, Лусиен!
Трябваше да й отговори истината. Никога досега не бе изпитвал към нея такъв яд.
— Не! — дрезгаво отговори той.
Ариел кимна.
— В такъв случай не искам да докосваш кристала, дори в края.
— Защо? — попита той, разярен и в същото време раздразнен.
— Защото аз съм жена, а не вещица — отвърна тя. — Не искам да правя любов с магьосник, който ме манипулира. Искам да правя любов с мъж. И така, ще спазваш ли това правило? Ще оставиш ли кристала на мира?
Лусиен прекара ръка през косата си.
— Не знам дали мога да го направя, Ариел. Никога не съм правил любов без кристала.
— Е, предполагам, че това ни прави равни, защото аз изобщо не съм правила любов — каза тя.
Той я изгледа свирепо.
— Това ли е последното ти правило?
— Като изключим, че приемам предложението ти да контролирам събитията, които ще се случат, да, това е — отговори тя толкова жизнерадостно, че Лусиен беше готов да я удуши с удоволствие.
Обърна й гръб и впи поглед в пламъка на една от свещите. Щеше ли да може да я люби без силата на кристала? Е, „може“ вероятно беше неправилно избрана дума. Ариел беше дяволски привлекателна. Беше го
