Лусиен объркано погледна сведената й глава. Какво искаше да каже с това, че не е добра в секса? Беше я посещавал в сънищата й и знаеше, че не само е добра, но е направо изумителна.
Но когато се свърза с ума й, разбра, че тя, уви, е напълно сериозна. Щом влезе по-надълбоко, за да открие причината, Лусиен възкликна шокиран:
— Ти си девствена!
Ариел рязко вдигна глава и го изгледа раздразнено.
— Няма нужда да го казваш така, сякаш страдам от някаква ужасна болест.
Всъщност, от гледна точка на Лусиен, девствеността й наистина звучеше като ужасна болест. Девствеността или поне смисълът, който влагаха в този термин простосмъртните нямаше място в културата на сборището. Въпреки ограничените си възпроизводителни способности, расата му се отличаваше със силно активно либидо. Щом навлезеха в пубертета, младите магьосници и вещици биваха насърчавани да изпробват сексуалността си чрез любовни сънища. След като достигнеха зрялост беше напълно нормално приемано, дори очаквано, да имат по някоя любовна връзка от време на време. След като намереха спътник в живота си, те се превръщаха в предани, моногамни съпрузи, но междувременното подтискане на техните естествени биологични нужди би било счетено за определено ненормално.
Ето защо Лусиен не искаше да повярва, че Ариел бе сдържала толкова дълго време страстта си. Девственица или не, тя имаше страстна натура. Самите й сънища го бяха доказали.
Изведнъж му се мярна мисълта, че Ариел всъщност не беше сдържала страстта си — ето затова се бяха появили подобната на стая в публичен дом спалня и сексапилното бельо. По този начин можеше да се обясни дори защо толкова лесно бе приела правенето на любов по време на сън. Готов беше да се обзаложи, че през главата й минаваха доста фантазии, докато спеше в онази спалня.
— Знам, че девствеността ми може да се окаже спънка — каза Ариел, прекъсвайки мислите му. — Но след като знаеш за нея, вероятно можеш да компенсираш моите несъвършенства, нали?
— Може да се окаже спънка ли? Да компенсирам твоите несъвършенства ли? — недоверчиво повтори той. — Казваш го така, сякаш слагаме основите на съвместен бизнес. Не мога да повярвам, че водим този разговор! Защо, между другото, си все още девствена на твоите години? Страх ли те е от секса?
— Не, не ме е страх от секса — възмутено отвърна тя. — Просто съм една от онези старомодни хора, който вярват, че когато се прави любов, между партньорите наистина трябва да има любов. И понеже никога не съм се влюбвала, никога не съм правила любов.
— Въпреки, че този разговор ми се струва извънредно забавен, боя се, че нямаме време за него. Точно в този миг Гейлън събира силите си и замисля нов план за нападение. Трябва да обмисля как да го отблъснем.
— Вече намерихме начин — напомни му тя. — Ще ми направиш магия за любов.
— Това беше, преди да разбера, че си девствена — поклати глава той.
— Какво общо има магията с девствеността ми? — нетърпеливо запита тя.
— Има много общи неща — намръщено рече той. — Първо, не знам дали ще сработи при девственица. Магьосниците и вещиците не ценят целомъдрието по същия начин като простосмъртните. По времето, когато започваме да използваме тази магия, ние сме вече опитни любовници. Второ, след като магията влезе в сила ти няма никога да имаш възможността да правиш любов с някой друг. Наистина никога, Ариел. Ако имаше поне някакъв опит, можех да предположа, че знаеш какво правиш. Без този опит определено не можеш да разбереш от какво се отказваш. По тази причина съвестта ми не ми позволява да те оставя да вземеш такова неинформирано решение.
— Откога имаш съвест? — гневно попита Ариел. — Нещо повече, как смееш да вземаш решения вместо мен? Говорим за моя живот, следователно аз решавам какво да правя с него!
— По дяволите, Ариел, току-що ми каза, че никога не си правила любов, защото никога не си се влюбвала! — отвърна й той също тъй гневно. — Това е принцип, който си спазвала през всичките тези години. Как можеш точно сега да му обърнеш гръб?
— Аз не се отказвам от принципите си — възрази тя. — Ти ще ми направиш любовна магия, нали така? Така че когато правим любов, аз вече ще съм влюбена.
— Грешиш! — дрезгаво каза той и започна да кръстосва напред-назад пентаграмата. — Магията няма да влезе в сила, докато не стигнем до едновременен оргазъм, което е още една причина, пораждаща проблеми. От това, което съм чувал, за простосмъртните жени е почти невъзможно да получат оргазъм още първи път. Това означава, че ще трябва да правим любов, докато се получи както трябва.
Лусиен спря, обърна се с лице към нея и безмилостно я попита:
— Готова ли си за това, Ариел? Можеш ли да правиш продължителен, лишен от задръжки секс — имам предвид напълно лишен от задръжки и предразсъдъци секс — с мен? Защото ще стане точно това и няма да има дори грам любов.
Ариел се смути силно и отново заби поглед в краката си. Докато Лусиен бе говорил за любовната магия, тя беше останала с убеждението, че действието й започва от самото начало. Можеше ли да направи това, което той предлагаше? Способна ли беше да прави любов, без да изпитва обич към партньора си?
Лусиен се появи неочаквано пред нея.
— Ариел, няма нужда да се измъчваш. Просто ми дай кристала и аз ще се опитам да намеря друг начин да се справя с Гейлън.
Ариел рязко вдигна глава при думите и рече с обвиняващ глас:
— Значи затова беше всичко! Просто си искал да си върнеш кристала и се опитваше да ме изплашиш, за да ти го дам и по този начин да избегнеш любовната магия. Защо не искаш да се подложиш на магията, Лусиен? Страх ли те е?
— Не се опитвам да те изплаша, за да ми върнеш кристала! — процеди Лусиен през стиснати зъби, като мушна ръце в джобовете на панталоните си. Само така можеше да се сдържи да не я сграбчи и да не й налее малко разум в главата. Предлагаше й изход, по дяволите! Защо тогава Ариел не искаше да бяга?
— Казвам ти чистата истина — продължи той, — а ти си дяволски права, че ме е страх. Всеки магьосник, който е с всичкия си също ще се бои от това, което ни чака, но аз имам причини да се страхувам още повече. Аз съм мелез и не знам дали съм достатъчно силен, за да победя Гейлън. За нещастие аз съм единственият, който може да се бие с него, тъй като само аз не съм му се клел във вярност. Ето защо не мога да си позволя да поемам рискове, а ако изпробвам върху теб любовната магия точно сега би било огромен риск. Доколкото ми е известно, твоята девственост може да причини обрат в магията и по този начин ще стана по-слаб, отколкото съм в момента.
Ариел сложи ръце на хълбоците си и го изгледа свирепо.
— Това обяснение е най-голямата глупост, която някога съм чувала! Нещо повече, мислех, че целта на магията е да използваш любовта ми към брат ми, за да победиш Гейлън. Ако наистина е така, тогава не виждам какво общо има това с моята девственост. Тя не променя моята любов към брат ми.
— Ами принципите ти? — предизвика я той. — Какво ще стане с решението ти да не правиш любов, ако не обичаш партньора си?
— Ще има любов — непреклонно рече тя. — Обичам брат си достатъчно, за да направя всичко за спасението му, дори ако това означава да правя... Как го нарече? „Напълно лишен от задръжки и предразсъдъци секс?“ Това, разбира се, не значи, че няма да съм смутена. Но ако магията се получи и всички успеем да се измъкнем живи от тази каша, тогава ще знаем, че си е струвало.
— Но ако магията успее и се измъкнем живи от тази каша, ти ще си осъдена да водиш пуст, самотен живот — мрачно й напомни той. — Не се шегувах, когато казах, че никога няма да взема за жена простосмъртна. Ще си отида, Ариел, ще те изоставя. Никога повече няма да познаеш интимност.
Ариел повдигна фаталистично рамене.
— Пропускаш най-важното, Лусиен. Не ми пука какво ще правиш с мен. Няма да изоставя брат си. Що се отнася до интимностите... е, през последните двайсет и седем години успях да преживея без секс. Не мисля, че остатъка от живота ми ще бъде труден без него, особено ако алтернативата е смърт. Както виждам, ако не направиш магията и умрем, тогава никога няма да разбера какво представлява правенето на любов. А така поне ще имам това изживяване и ако си поне наполовината този магьосник, за когото те мисля, тогава съм сигурна, че ще ме накараш да помня тази нощ до края на живота си.
— Наполовината този магьосник, за който ме мислиш ли? — повтори той, а очите му се присвиха заплашително. — Какво, по дяволите, трябва да означава това?
