— Извинявай — трепна тя. — Употребих неправилна дума. Просто исках да ти кажа, че ти имам доверие. Знам, че мога да ти вярвам във всичко.
— Грешиш, Ариел. Не можеш да ми вярваш — заяви Лусиен, тъй като се почувства предизвикан. Току- що й беше казал, че ще я изостави, а тя му казваше, че му вярва във всичко? Сигурно беше луда! — А ако го правиш само защото мислиш, че можеш да го правиш, тогава по-добре веднага излез от тази пентаграма. Пукната пара не давам за теб и за брат ти. Всичко, което ме интересува съм аз и сборището ми.
Ариел се намръщи, сякаш обезпокоена от думите му.
— Добре, Лусиен. Готова съм да приема и това, защото, ако спасиш сборището, ще спасиш също и брат ми. Така че, какво ще кажеш да спрем да спорим и да се хващаме на работа?
Лусиен впи поглед в решителните й очи и стигна до заключението, че той също е луд, защото вече знаеше, че ще се подложи на магията заедно с нея. Ариел беше права. Целта на магията беше да извлече любовта й към брат й и девствеността й нямаше нищо общо. Ако между двете изобщо имаше някаква връзка то тя най-вероятно се изразяваше в това, че девствеността й бе направила обичта й към брат й по- силна и чиста, защото Ариел никога не бе обичала друг мъж и следователно във връзката с близнака й нямаше пробиви. Верността й винаги е била насочена само към него. Лусиен не можеше да се начуди какво ли е да бъдеш обект на такава преданост. След като направеше магията, можеше да иска от нея това и дори нещо повече.
Но този път водеше в опасна посока. Изхвърли тези мисли от главата си и каза:
— Добре. Ще рискувам да направя магията.
Гласът й не беше по-силен от шепот, когато каза печално:
— Видя ли, знаех си, че ще вземеш правилното решение.
Лусиен не беше сигурен, че е взел правилното решение, но това щеше да се разбере след време. Магията не засягаше само Ариел, Арманд и него. Ставаше дума за цялото сборище. Трябваше да направи всичко, което беше по силите му, за да ги спаси, дори ако това означаваше да пожертва заради тях една простосмъртна девственица.
Щом осъзна значението на това, което си бе помислил, го заля вълна от вина. Ариел заслужаваше повече от една нощ, прекарана с един полу-магьосник. Ако в желанието си да хване Гейлън на местопрестъплението не бе замесил брат й, сега нямаше да я очаква самотно бъдеще.
Като въздъхна уморено, Лусиен реши, че поне за едно Ариел беше права. Щеше да я накара да запомни тази нощ до края на живота си. Нямаше да е толкова трудно за постигане. Вече бяха съединени от свързващата магия, а кристалът щеше да привлече магическите сили на пещерата, за да отслаби задръжките й. Щеше да се постарае преди нощта да е отминала да са се сбъднали всичките й фантазии. Съвестта му настояваше да направи поне това, след като щеше да я използва за целите си.
Ариел гледаше как Лусиен разгъва големия вързоп, който беше оставен в средата на пентаграмата. Представляваше бяла пухкава кожена завивка, достатъчно голяма да покрие легло. Интуитивно се досети за какво е кожата. Щяха да правят любов върху нея.
Тогава защо не се чувстваше поне малко нервна, учуди се тя, докато го гледаше как сваля обувките си и след това пренася кошницата, стъклениците и купата върху кожата. Щеше да отдаде девствеността си на този мъж — не, на този магьосник. Ако можеше да му се вярва, когато свършеха той щеше да владее душата й. Само това трябваше да е достатъчно да я изплаши до смърт, защото ако Лусиен беше сатанист, нямаше ли тогава да предаде душата си на Дявола и да се осъди на вечен ад?
Но веднага си отговори, че едва ли това щеше да бъде съдбата й. Силите на Лусиен надхвърляха способността й да разбира и нямаше никакво съмнение, че е опасен. Но интуитивно усещаше, че не е зъл. Освен това чувстваше със сърцето си, че, ако зависи от него, никога няма да позволи да й причинят болка.
„Възможно ли е да се влюбвам в него?“ — зачуди се тя, оглеждайки тялото му.
Бързо заключи, че този въпрос беше толкова глупав, че граничеше с абсурда. Та той току-що бе казал, че не дава пукната пара за нея и брат й. Освен това я презираше задето е простосмъртна и откакто го познаваше не бе правил нищо друго, освен да спори с нея и да я тероризира. Тези неща трудно можеха да породят любов. Въпреки това чувстваше силно физическо привличане към него и то от първата вечер, когато го срещна. Защо иначе би имала еротични сънища с него?
Привличането нарасна, когато Лусиен отиде до края на кожата, подаде й ръка и я покани с тих, прелъстителен глас:
— Ела при мен, Ариел.
Дори да искаше, нямаше да може да откаже на поканата му. Приближи се до него, като спря само за да свали сандалите си. Пристъпи върху кожата, която беше дебела и галеше като кадифе ходилата й и хвана ръката му.
Щом пръстите им се преплетоха, Лусиен повдигна с другата си ръка брадичката й и се взря в нея със сребристите си очи.
— Няма от какво да се страхуваш — успокои я той. — Магията ще промени не действията ти, а желанието ти да се обвържеш с мен. Ако се почувстваш неудобно, просто го кажи. Имаме пред нас цялата нощ и няма да ти се разгневя заради това, нито ще те принуда да правиш нещо, което не искаш. Така че просто се отпусни.
Колкото и странно да беше, тя наистина почувства, че се отпуска. Когато Лусиен я заведе в средата на кожата и я побутна да седне срещу стъклениците и купата, тя го направи с желание. След като тя бе седнала, той се настани до нея с кръстосани крака. Като отвори бурканите, Лусиен извади по една щипка сушени листа от всеки от тях и ги пусна в купата. Ариел се намръщи, защото в действията му имаше нещо толкова познато.
Сякаш усетил безпокойството й, Лусиен погледна към нея и каза:
— Всичко е наред, Ариел. Нищо тук няма да ти причини болка.
Челото й се смръщи още повече, защото думите му изглеждаха така познати като действията му.
— Чувствам се така, сякаш вече съм правила това.
— Донякъде е така, но това не трябва да те безпокои — каза той, като хвана брадичката й. — Засега трябва да се съсредоточим върху самите нас. Това е много важно. В този момент не трябва да мислиш за никой друг, освен за нас, иначе магията няма да сполучи. Просто се отпусни и остави всичко на мен.
Щом спря да говори, Лусиен прекара палеца си по устните й. По тялото й се разля приятна тръпка. Изглежда, че той бе усетил реакцията й, защото го направи отново, след което се наклони напред, като притегли устните й към неговите.
Целувката му не беше нещо повече от докосване до устните й, но по тялото й премина вълна от болезнено сладостно желание.
— Точно така — окуражи я той, като вдигна глава, така че да погледне право в очите й. — Мисли за нас, Ариел. Мисли, за всичко, което искаш да правя с теб, за всичко, което ти искаш да направиш с мен. Тази нощ е твоя и ще осъществим всички твои фантазии.
Погледът му беше толкова напрегнат, че Ариел не можеше да откъсне очи от него. Усещаше едва-едва как пръстите му разкопчават горните копчета на блузата й. Изохка от удоволствие, щом Лусиен плъзна ръка под плата и я прекара от основата на шията й до гънката между гърдите й, където лежеше кристала.
Прекара пръсти по дължината на кристала. Ариел почувства топлината му с кожата си. Като от хвърлен камък през тялото й преминаха наелектризиращи вълни от желание.
— Лусиен! — дрезгаво прошепна тя.
— Знам — глухо промърмори той като я накара да се отпусне по гръб и сам легна до нея. Като се подпря на лакът, той отново прекара пръст по кристала, изпращайки дори още по-силно желание в тялото й.
Когато Лусиен простена тихо, той прошепна до ухото й:
— Болката е сладка, нали? Но ще става още по-добре, Ариел. Много, много по-добре. Просто затвори очи и се остави да те водят чувствата ти. Затвори очи и чувствай.
„Аз съм омагьосана!“, помисли си Ариел, докато клепачите й се затваряха сами, но това не я изплаши. Лусиен галеше кристала, разпращайки тръпка, след тръпка из нея, докато накрая Ариел не можеше да мисли за нищо друго, освен изтънченото удоволствие, което поглъщаше тялото й.
„Ти си толкова различна от обикновена жена, Ариел — предизвикателно прошепна гласът на Лусиен в
