против да ги използва.
Като събра косата на тила си, Ариел свали кристала и плетената гривна, и ги остави на тоалетната масичка. Веднъж тази нощ беше позволила на Лусиен да докосне кристала и той бе взел контрола в свои ръце. Отсега нататък нощта щеше да бъде нейна и най-добрата застраховка за това бе да премахне изкушението.
Затвори крановете, влезе във ваната и се отпусна във водата с въздишка на задоволство. Отпусна се на стената на ваната и се загледа в еротичните сцени, издълбани в мраморните стени. Определението на Лусиен беше съвсем точно. Сцените не бяха достатъчно детайлни, за да бъдат недвусмислени, но те изобилстваха със загатнати фантазии. Помисли си какво ли би било да пресъздадат с Лусиен тези сцени и желанието в нея отново се пробуди.
— М-мм, изглеждаш великолепно — промърмори откъм вратата Лусиен.
Ариел обърна глава към него. Той беше взел виното и кошницата от пентаграмата. Докато ги поставяше на ръба на ваната и влизаше във водата, погледа й механично се изкачи по тялото му. Пулсът й започна да набира скорост и докато очите й стигнат до лицето му дишането й стана странно накъсано.
— Хареса ли ти това, което видя? — весело попита той.
— О, да — тихо въздъхна тя.
— На мен също — дрезгаво рече той, като седна срещу нея, а пронизващия му поглед се прикова върху водата, обливаща гърдите й.
Изведнъж разтърси глава, сякаш се опитваше да проясни ума си. След това взе бутилката вино, напълни чашите и й подаде едната.
Ариел отпи една глътка, загледана в Лусиен, който се отпусна назад и също отпи от виното. Поседяха мълчаливо няколко минути.
— На кого принадлежи идеята за банята? — най-накрая попита тя.
— На баба ми — отвърна Лусиен. — Дядо ми бил ужасен от банята и от спалнята. Казал, че не отразяват присъщото на един висш свещеник благоприличие. Баба ми му казала, че именно там е проблемът. Не се била оженила за висш свещеник, а за магьосник и именно него искала в леглото. Щом почувстваше, че дядо ми започва да се държи твърде „свещенически“, тя го довличаше тук. Когато най- накрая го пускаше да излезе, той ми казваше, че, щом се заженя, за мое добро трябва да си взема отстъпчива, покорна вещица, която ще си знае мястото. Винаги, когато ми изнасяше тази лекция, на лицето му имаше широка усмивка.
— Прозвуча така, сякаш са били много влюбени един в друг — отбеляза тя.
— Така беше — сериозно рече Лусиен. — Веднъж дядо ми каза, че тя е била развлечението на живота му. След смъртта й той вече не беше същия.
Ариел не беше сигурна кое точно подръпна струните на сърцето й — историята за дядо му и баба му или ударението, което Лусиен постави на думата „развлечение“. Изведнъж се досети, че никога не бе виждала Лусиен да се усмихва на някоя проста наслада, нито бе го чувала да се смее.
Като се замисли над онова, което той й бе разказал за себе си, Ариел осъзна, че Лусиен всъщност нямаше на какво да се усмихва или да се смее. Беше изгнаник, което само по себе си беше достатъчно мрачно. Като връх на всичко, той очевидно беше сам на този свят. Самата тя се чувстваше по същия начин, откакто Арманд беше изчезнал. Искаше да се гмурне в ръцете му, да го прегърне и да му каже, че вече не е сам и че тя винаги ще бъде с него.
Само че това не беше вярно, напомни си тя. Имаха само тази нощ, а на утрото щяха да се завърнат към тяхното статукво. След като спасяха Арманд — а те щяха да го спасят, защото Ариел отказваше да повярва в противното — Лусиен щеше да си отиде и тя никога вече нямаше да го види.
Тази мисъл причини кратка, остра болка близо до сърцето й, която тя приписа на глада. Да я отдаде на нещо друго би било подтискащо, а Ариел не искаше да позволява на нищо да провали тази нощ.
Като постави чашата си с вино на ръба на ваната, тя отвори кошницата и извади една праскова. Беше стегната и узряла, и щом отхапа от нея, по брадичката й потече сок.
Вдигна ръка да го избърше, но Лусиен хвана китката й и каза:
— Остави на мен.
В очите му трепкаше светлина, която я накара да потрепери от възбуда, докато с шепот се съгласяваше:
— Добре.
Лусиен се наклони към нея и притисна устни към брадата й. След това бавно започна да облизва сока. Докато свърши, Ариел се чувстваше така напрегната от желание, сякаш беше пренавита пружина. Лусиен се отпусна назад и Ариел му подаде прасковата. Той отхапа едно парче, по брадата му потече сок и Ариел му върна услугата.
Обаче не можа да прояви неговата сдържаност и не се отдръпна от него. Вместо това се надигна на колене, плъзна ръце зад шията му и впи устни в неговите. Лусиен простена тихо и я като я хвана за кръста, я придърпа към себе си, така че тя се озова възседнала краката му. Тя изпъшка на свой ред и започна да се трие в ерекцията му.
— Недей, Ариел — каза той, като прекъсна целувката й. — Трябва ти малко време, за да се възстановиш.
— Цял живот ще се възстановявам — възрази тя и леко го захапа за меката долна част на челюстта му. След това прекара пътека от целувки надолу по шията му, чак до гърдите му. Лусиен изпъшка, щом тя близна с език твърдото зърно на едната му гърда, надничащо край една тъмна къдрица. Докато проправяше с целувки пътя си до другото му зърно, тя промърмори.
— Искам пак да правим любов, Лусиен. Още тук. Още сега. Това ми е любимата фантазия, а когато я приключим, имам една друга, която можем да направим с бурканчето мед в кошницата.
Сред многозначителните нотки в гласа на Ариел и нежната атака на устните й върху тялото му цялата решителност на Лусиен да й даде време да си отдъхне се разтопи. Хвана с ръка брадичката й и повдигна устата й към своята, като в същото време мушна ръка под бедрата й и я повдигна над ерекцията си. Ариел бавно се отпусна върху него, притегляйки го в копринената си топлина. Лусиен събра всичките си сили, за да се сдържи да не се надигне към нея. Щом тя го обгърна целия, цялото му тяло трептеше от желание. Постави ръце на бедрата й с намерението да диктува ритъма на любовните им движения, но Ариел хвана китките му и издърпа ръцете му настрани.
— Предишният път ти взе контрола — гърлено рече тя, като преплете пръстите си с неговите и притисна ръцете му към дъното на ваната. — Остатъка от нощта е мой.
Лусиен не можа да й отвърне, защото тя започна да движи бедрата си вълнообразно, така че всичките му свързани мисли изчезнаха. Остави се на Ариел да го води в нощта, която обещаваше да бъде изпълнена със сексуални фантазии.
Видя как на лицето й се изписва усмивка на задоволство, когато, малко по-късно, тя доведе двама им до кулминацията. Като се отпусна върху гърдите му, тя го целуна по рамото и промърмори:
— Едната фантазия е готова. Остават още деветдесет и девет.
— Не мога да повярвам — изръмжа той добродушно. — Забъркал съм се с някаква ненаситна простосмъртна.
— Да не би да се оплакваш? — попита тя, като се подпря с длани на гърдите му и го изгледа.
Той поклати отрицателно глава и прекара ръце по стройния й гръб.
— Нали помниш, че съм магьосник? Не можеш дълго да ме държиш под контрол.
— Радвам се да го чуя — тя го целуна по трапчинката на брадата му и провлече предизвикателно: — Както казах, имам една чудесна фантазия с мед.
Лусиен пое дълбоко въздух и го изпусна бавно.
— Не мога да чакам.
Ариел много значително прекара език по долната си устна, мушна ръка между телата им и я плъзна надолу, за да го погали безсрамно.
— Нито пък аз.
Ариел знаеше, че нощта беше към края си. През прозореца се виждаше, че небето започва да просветлява. Лусиен беше заспал преди малко. Едната му ръка лежеше върху кръста й, а крака му беше
