обикновен турист. Колкото повече запишеш, толкова по-голям шанс ще имаме да стесним кръга на търсенията си.
— Може би още сега мога да стесня кръга на търсенията ни — възбудено рече тя. — Вчера в ресторанта попаднах на един мъж. Имах странното усещане, че го познавам. По някаква причина почувствах неустоимото желание да докосна кристала. Щом го направих, видях неясната картина на брат ми разговарящ с непознатия. За съжаление избяга, преди да успея да поговоря с него, но сигурно той пази брат ми.
— Говориш за неизвестния магьосник, Ариел — поклати отрицателно глава Лусиен. — Сигурен съм, че не той пази брат ти.
— Неизвестният магьосник ли? — озадачено повтори тя. — Какво означава неизвестен магьосник?
— Нарекох го така, просто защото не е от нашето сборище и не знам кой е той — обясни Лусиен. — Искам да стоиш настрана от него, ако отново го срещнеш. Убеден съм, че Гейлън се бои от него. Освен това, Гейлън вероятно смята, че магията ти е направена от него и ако те види с него може да се почувства още повече заплашен.
— Но, Лусиен, този неизвестен магьосник е говорил с брат ми. Може би може да ни каже какво се е случило с него — възрази тя. — Не мислиш ли, че поне трябва да се приближи до него?
Без никакво предупреждение Лусиен скочи напред и удари с длан по масата с такава сила, че чашите с кафе подскочиха.
— По дяволите, Ариел — изкрещя той, — не чу ли какво ти казах? Гейлън се бои от този магьосник. Щом той се бои от него, тогава ние сигурно трябва да сме ужасени. Така че, ако го видиш, бягай оттам и стой надалеч от него. Разбра ли това или трябва да ти го повтарям, докато най-сетне го запомниш?
— Знаеш ли, Лусиен, омръзна ми да си играем на малоумната простосмъртна и тираничния магьосник — додаде тя с глас изпълнен с гняв. — Съгласна съм, че в тази ситуация ти си специалиста, но, дори при твоите превъзхождащи ме умствени способности, не си безпогрешен. Ако беше, никой от нас нямаше да е в това опасно положение. След като не си съвършен, това ми дава правото да правя предложения. Ако не си съгласен с тях, тогава очаквам от теб да обсъдиш с мен възраженията си по разумен и цивилизован начин, вместо да се държиш като побеснял маниак. Разбра ли това или трябва да ти го повтарям, докато най-сетне го запомниш?
Лусиен я изгледа свирепо и тя му върна свирепия поглед. Изминаха няколко секунди, преди Лусиен да й отвърне троснато, със злобен глас:
— Добре. В бъдеше ще се опитам да бъда разумен.
— А аз ще се опитам да стоя настрана от неизвестния магьосник — извика му тя също тъй злобно.
Строгият му поглед й подсказа, че не е доволен от отговора й, но Лусиен се въздържа да продължи спора.
— След като уредихме този въпрос, да преминем към Гейлън. Сигурен съм, че вече е съставил план как да те омагьоса или да те унищожи, което означа, че трябва да бъдеш изключително предпазлива с него. Силите му са най-слаби от пладне до здрач, така че предполагам, че няма да предприеме някакви опасни действия срещу теб, докато си в града. Но не ходи никъде с него, не приемай нищо от него и под никаква форма не му отправяй покани. Освен това, постарай се да се върнеш преди залез. Ако не си в къщата при първото докосване на нощта, ще бъдеш в сериозна опасност. Имаш ли някакви въпроси?
— Не — отвърна тя.
Лусиен стана, заобиколи масата и застана до нея. Отвори магьосническата кесия, която носеше на кръста си и извади малко, матирано шишенце. Подаде й го и й нареди:
— Дръж кристала и изпий това, така че да мога да направя заклинанието.
Ариел погледна шишенцето и си спомни как Лусиен й бе дал приспивателната отвара. Спомни си как след това се бе чувствала объркана и дезориентирана. Все още не можеше да си спомни какво се бе случило, след като й бе дал отварата.
Изведнъж в нея се пробудиха съмненията. По някое време бе започнала да вярва на Лусиен, но сега осъзна, че всъщност той не бе й дал нищо, с което да спечели доверието й. Напротив, миналата нощ й бе казал, че не може да му вярва, а промените на настроението му тази сутрин определено го класифицираха като шизофреничен тип. Твърдеше, че отварата е безвредна, но каква щеше да стане, ако отново се опитваше да я упои?
Но защо ще се опитва да я упоява точно сега? Какво би могъл да спечели от това? Нали му сътрудничеше.
Този довод беше сериозен. Нямаше явни причини, поради които отварата да й стори нещо друго, освен това, което казваше той, но това не облекчи съмненията й. Освен това, както също бе казал миналата нощ, той не даваше пукната пара за Арманд. Това значеше, че трябва да бъде нащрек с него. Ако не внимаваше, рискуваше никога да не спаси близнака си.
Бавно вдигна очи към него с надеждата да види нещо — някакъв признак, който да й подскаже дали Лусиен е съюзник или враг. Очите му бяха приели обичайния си блясък, а изражението му беше толкова спокойно, че можеше да бъде сбъркан с каменна статуя. Знаеше, че чете мислите й. Тогава защо не й предложеше някаква причини, поради която да му вярва?
Тъй като Лусиен отказваше да й помогне, Ариел посегна към кристала в търсене на чувствата му. Когато го докосна, тя примигна от изненада, защото там нямаше нищо — само студена, мрачна празнота. Сякаш емоциите му бяха изключени. По гърба й пробяга ужасена тръпка.
— Какво решаваш, Ариел? — провлече той с лишен от чувства като изражението му глас. — Ще ми позволиш или няма да ми позволиш да ти направя магията?
Разумът й подсказваше да не му позволява да й прави други магии. Но омагьосаната й част, която беше влюбена в него, възразяваше, че Лусиен е прекарал целия си живот в доказване на способностите си, защото е със смесена кръв. Беше време някой да ги признае само въз основа на най-обикновено доверие. И тъй като тя беше влюбена в него, трябваше пак тя да направи първата стъпка.
Молейки се това да не грешка, Ариел посегна към шишенцето и го изпи, преди да е променила решението си. Съдържанието му едва ли беше повече от четвърт чаена лъжичка, но вкусът му беше толкова неприятен, че тя едновременно се намръщи и потрепери, докато Лусиен мърмореше някакви думи. След това й подаде кафената чаша и каза:
— Магията е направена.
Ариел бързо изпи хладкото кафе, за да отмие от устата си ужасния вкус на отварата. След това остави чашата на масата, изправи се и рече:
— Е, предполагам, че е по-добре да тръгвам към града.
Лусиен кимна.
— Помни, внимавай с Гейлън, не се приближавай до неизвестния магьосник и се прибери в къщи преди първото докосване на нощта!
Изглеждаше и звучеше така безстрастен, както и преди Ариел да бе тръгнала срещу интуицията си и да му бе позволила да я омагьоса. Заболя я, защото искаше да покаже някаква форма на признателност, че му се бе доверила. Фактът, че не изразяваше нищо, я накара да се съмнява, че е извършила ужасна глупост.
Но вече беше твърде късно да се безпокои, реши тя с огорчение. Магията вече бе направена.
— Ще се видим по-късно — каза тя и тръгна към вратата.
Лусиен не отговори, но Ариел чувстваше погледа му забит в гърба си. Устоя на желанието си да се обърне към него. Беше съвсем объркан и имаше смътното усещане, че щеше да остане в това състояние до края на живота си.
Лусиен изчака, докато колата на Ариел се отдалечи от къщата, преди да позволи на чувствата си да излязат на повърхността. Когато изведнъж тя бе започнала да изпитва съмнения и недоверие към него въпреки магията, почувства такава силна болка, че се наложи да блокира чувствата си, за да не избухне.
Сега емоциите му се променяха из цялата гама от гняв до наранена гордост. Лусиен поклати глава с досада. Опита се да се успокои с мисълта, че поведението й е само страничен ефект от любовната магия, но знаеше, че не това е истината. От мига, в който се бе запознал с Ариел, тя го държеше в постоянно
