което искаше да се занимава в момента беше друг магьосник.
— Какво има, Гейлън? Бързам — рязко рече тя, щом той стигна до нея.
Той й отправи разкаяна усмивка.
— Съжалявам. Изглежда, че винаги избирам най-неподходящия момент. Виж, просто ще си тръгна, а ако решиш, че искаш да ме видиш, можеш да ми се обадиш.
Поведението му беше напълно цивилизовано за човек, за когото се предполагаше, че таи лоши намерения. Разбира се, ако се потвърдяха подозренията й за Лусиен, щеше да се окаже, че Гейлън не е от „лошите“. Освен това може би беше единствения човек, който можеше да й помогне. Нямаше право да го отблъсква, преди да е решила какво да прави.
— Съжалявам, че се държах грубо — каза му тя. — Просто точно сега ми се е струпало доста на главата.
— Мога ли да ти помогна с нещо? — попита той.
Ариел отвори уста да му отговори, но зърна с крайчеца на окото си някакво потайно движение и замълча. Обърна глава в тази посока и видя Себастиан Морган да изчезва в една врата. Наистина я следеше!
Отново я полазиха тръпки на страх. Върна вниманието си към Гейлън и откри, че той я съзерцава загрижено. Усмихна му се слабо и рече:
— Не, не можеш да ми помогнеш, но можеш да ме изпратиш до колата ми.
— С удоволствие ще те изпратя до колата ти — каза той.
В мига, в който думите излязоха от устата му, Ариел осъзна, че бе нарушила едно от основните правила на Лусиен. Бе дала покана на Гейлън. Паниката се сви на топка в стомаха й, но след това почувства гняв. Беше й омръзнало да се бои. Освен това пътя беше пълен с хора, така че Гейлън не би могъл да й стори нищо лошо, дори да искаше.
— Сигурна ли си, че не мога да ти помогна да решиш безпокойствата си? — попита я отново Гейлън, докато крачеха към колата й.
— Въпросът е личен — поклати глава Ариел.
— Искаш ли да поговорим за него? Аз съм добър слушател.
— Сигурна съм, че си добър слушател, Гейлън, но точно сега не съм готова да говоря по този въпрос.
— Отново съм прекалено припрян, нали?
Ариел го погледна и той й се ухили така весело, че тя не можа да сдържи усмивката си.
— Да, така е.
— Е, поне те накарах да се усмихнеш — каза той с доволен вид. — Какво прави днес?
— Поскитах се малко из града и след това обядвах с Шана Морланд.
— Нищо чудно, че изглеждаш мрачна — провлечено рече той. — Обедът с Шана би могъл да бъде истинско изпитание.
— Това пък какво означава? — попита Ариел, чувствайки се засегната заради Шана.
Гейлън я изгледа изкосо.
— Хайде, хайде, Ариел. Шана е приятно момиче, но трябва да признаеш, че е малко незряла. Обзалагам се, че през цялото време те е разпитвала за всеки град, в който си била през живота си.
В гласа му прозвуча снизходителна нотка, която подразни Ариел.
— Първо на първо, Шана не е момиче, Гейлън. Тя е жена и ни най-малко не я намирам незряла. Мисля, че е интелигентна, красива и забавна. Освен това смятам, че е прекарала целия си живот сред защитното обкръжение на малкия град и е наивна. Мисли си, че големите градове са пълни с приключения и вълнения, но съм сигурна, че ако прекара известно време в някой от тях, бързо ще промени мнението си. Така че, вместо да я критикуваш, би трябвало да я окуражиш да прекара известно време по света, за да може да открие истината.
Гейлън й отправи благодушна усмивка.
— Ариел, явно Шана ти допада. Освен това съм съгласен с всичко, което каза за нея. Но я познавам от повече време от теб, така че знам, че е импулсивна и неприятностите я следват като сянка. Повярвай ми, последното нещо, от което света има нужда, е Шана да препуска на свобода из него. На нея й трябва съпруг, който да я контролира и да й покаже къде й е мястото в живота.
Толкова отдавна Ариел не бе чувала подобни глупости, че не можеше да повярва на ушите си.
— Кажи ми, Гейлън, къде точно смяташ, че е мястото на Шана в живота?
Очевидно той не забеляза сарказма в гласа й, защото сви рамене и отговори:
— Там, където е мястото на всяка жена. Трябва да си намери съпруг и да се посвети на задълженията си да бъде добра съпруга и майка.
— Ами ако Шана не иска да бъде съпруга и майка? Ами ако иска да обикаля света? — попита Ариел с нарастващ гняв.
— Не бъди глупава, Ариел — присмя й се той. — Всички жени искат да бъдат съпруги и майки. За нещастие някои от тях са като Шана. Те си създават абсурдната идея, че трябва да получат повече от живота. Но Шана скоро ще си намери мъж, който ще й сложи юздите и ще я научи какво е истинското й призвание.
При тези думи гнева на Ариел избухна. Спря, сложи ръце на хълбоците си и впи свиреп поглед в Гейлън.
— Това е най-обидното, снизходително и глупаво изказване, което съм чувала от години! Мислиш, че ако жената е малко по-различна от твоята представа, значи й е нужен мъж, който да сломи духа й и да я изрита обратно в границите на общоприетото, така ли? Е, Гейлън, повярвай ми, последното нещо, от което света има нужда е такива непоносими, егоистични, тестостеронни глупаци като теб, които да препускат из него! А сега, извини ме, но имам работа за вършене.
Обърна се и се отдалечи от него, преди той да е успял да й отговори. Подозираше, че ако й бе отвърнал само една дума, щеше да го ритне. Това, което всъщност я подразни бе, че не трябваше да се изненадва от философията му. Лусиен също страдаше от манията за властване, която самата тя бе изпитала неколкократно. Несъмнено сборището представляваше едно архаично патриархално общество. Вероятно нацупената котка на Лусиен имаше повече свобода, отколкото вещиците.
Докато отиде до колата, стигна до заключението, че ако Лусиен и Гейлън са типични средни магьосници, трябваше да се радва, че е простосмъртна, а не вещица. Ако трябваше ден след ден да се подчинява на надменната им мъжественост, сигурно щеше да свърши на кладата, защото щеше да подбуди вещиците към въстание. Всъщност, може би добрите, старомодни освободителни движения щяха да свършат работа на сборището.
Все още с повишен адреналин, тя реши, че ще отиде право при Лусиен и ще му каже всичко, което бе открила. А след това щеше да го накара да я откара при Арманд.
Запали двигателя, потегли към къщата и започна да отмята наум заключенията си.
Първо, „неизвестният“ магьосник на Лусиен беше братовчед му. Тъй като Лусиен търсеше начин да си отмъсти на Гейлън, можеше да се предположи, че братовчед му е дошъл тук, за да му помогне. Освен това беше убедена, че именно братовчеда е отвлякъл Арманд. В края на краищата бе видяла представата за него, разговарящ с брат й. Реши, че той го е отвлякъл, за да може Лусиен да обвини Гейлън за това престъпление. Ако го признаеха за виновен за нещо подобно, той вероятно щеше да бъде изхвърлен от сборището, което означаваше, че Лусиен ще може да се върне. Най-много я разяри това, че Лусиен я бе накарал да повярва, че е сам на света. Беше се възползвал от състраданието й, а всъщност всичко е било лъжа!
Освен това оставаше въпросът с името на Арманд. Лусиен й бе казал, че Гейлън е направил на брат й някаква ужасна магия, която влизаше в действие всеки път, щом някой произнесеше името му. Но ако Арманд е бил известен в Сенктюъри като Адам Дъглас, единственият начин Гейлън да узнае истинското му име е бил от мислите му. Лусиен й бе казал, че й е направил магия, която пречи на Гейлън да чете мислите й, така че разумно беше да се предположи, че е направил същото заклинание на Арманд. Това означаваше, че когато бе казала името на Арманд, магията, която бе влязла в действие е била направена или от Лусиен, или от братовчед му. Беше готова да се обзаложи, че е бил Лусиен. Той я беше изпратил сама в къщата, а след това й бе дал приспивателната отвара, така че да обърка мислите й и да се измъкне от
