го накара да я заведе при Арманд. Ако откажеше, щеше да отиде в града и да намери Гейлън. Беше сигурна, че щом му разкажеше историята си, той щеше да й помогне да намери брат си.
Лусиен седеше в колибата и слушаше разказите на приятелите си за това как бяха попаднали тук. Предположенията му относно обстоятелствата за прогонването на Роан се оправдаха. Беше изтървал нервите си, когато Гейлън го бе накарал да направи нещо. Бойд, обаче, бе изгонен, защото бе възразил срещу решението на Гейлън да прокуди собствения си баща от сборището. Мирна бе отказала да живее без мъжа си, с когото бе прекарала заедно повече от деветдесет години.
Когато се обърна към Грифит, за да научи историята му, магьосника мълчаливо му отправи наежен поглед. След столетията на съперничество между двете фамилии, сигурно не беше леко да гледа Лусиен в очите, след като собствения му син се бе обърнал срещу него. За щастие Лусиен вече подозираше какво бе причинило изхвърлянето на Грифит. Беше сигурен, че ако се окаже прав, Грифит ще му каже къде се намира Арманд. Трябваше обаче да проведе разговора им внимателно, защото гордостта можеше да накара Грифит да запази мълчание прекалено дълго.
— Знам, че този дом е ваш — каза той на Бойд, Мирна и Роан — и в никакъв случай не бих искал да ви обидя в него. Обаче искам да помоля Грифит за съвет по един много важен въпрос. Мислите ли, че е възможно за малко да ни оставите сами? Ако, разбира се, Грифит, се съгласи да остане насаме с мен — бързо добави той, като погледна към бащата на Гейлън.
За миг Грифит не каза нищо, а само го изгледа свирепо, но след това кимна утвърдително.
След като другите излязоха, Лусиен се наклони напред и подпря лакти на колените си. Преплете пръсти пред себе си и каза:
— Грифит, разбирам колко ти е трудно, но, както сам знаеш, Гейлън е взел за заложник един простосмъртен. Искам да ми кажеш къде го държи, за да мога да го спася.
— Какво те кара да мислиш, че знам нещо? — дрезгаво попита Грифит.
— Това, че помня урока, който ни предаде веднъж, когато бях млад магьосник — отвърна Лусиен. — Каза ни, че за теб най-големият грях, който може да извърши един магьосник е да използва мощта си срещу простосмъртен. Каза ни, че, тъй като те са по-слаби от нас, те нямат никакъв шанс да се защитят срещу нас и само един страхливец би се възползвал от предимството си пред някой, който не може да му отвърне.
— Смятам, че си открил, че Гейлън е затворил простосмъртния и това е накърнило вроденото ти чувство за справедливост — продължи той. — Освен това предполагам, че съвестта те е накарала да проговориш, заради което Гейлън те е заточил.
Грифит отново го изгледа с войнствено мълчание. Когато стана ясно, че няма намерение да отговаря, Лусиен добави:
— Грифит, може би ти се иска да вярваш, че Гейлън няма да причини нищо лошо на един простосмъртен, но съм сигурен, че знаеш, че той използва Старите магии. Щом той прави това, при условие че знае, че, ако съвета научи, може да унищожи сборището, не мислиш ли, че съществува възможност също така да навреди на един простосмъртен?
Грифит остана мълчалив още няколко минути, но накрая стана от стола си с тежка въздишка. Приближи се до прозореца и се загледа навън.
— Грешката е моя — каза той с разстроен глас. — Знаех си, че не правилно да уча Гейлън на Старите магии, както знаех още когато ги научих от баща си. Съветът ги е забранил и наше задължение е да се подчиним на закона. Но бях съблазнен от мисълта да мога да правя нещо повече от Моргретови. Можеш ли да ме разбереш?
— Да — отговори Лусиен. — Чувствал си, че твоята фамилия трябва да води сборището и знанието на нещо, което ни е било неизвестно донякъде е смекчавало огорчението.
Грифит се обърна с гръб към прозореца и погледна Лусиен.
— Знаеше ли, че след шестия ти рожден ден моето семейство подаде петиция до съвета за повторен турнир?
— Не — изненадано отвърна Лусиен.
— Е, направихме го — горчиво продължи Грифит. — Не поставяхме под въпрос правото на дядо ти да бъде висш свещеник на сборището. Обаче оспорвахме твоето и на баща ти право да наследите поста. Баща ти беше осквернил расата ни, като се бе оженил за простосмъртна. Нещо по-лошо — беше му се родил син, който трябва да използва кристал, надарен с магическа сила, за да функционира като магьосник. Смятахме, че нито един от вас не заслужава поста.
— Какво се случи с петицията? — попита Лусиен зашеметено. Защо дядо му не му бе разказал за тази жалба? Ако бе знаел, поне щеше да се подготви за двубоя с Гейлън след смъртта на дядо си.
— Съветът я отхвърли — отвърна Грифит. — Казаха, че се провежда експеримент и докато не мине достатъчно време, за да го преценят напълно не могат да дадат съгласието си за дуел
— Какво са имали предвид с това, че се провежда експеримент? — озадачено попита Лусиен.
— Не ни обясниха — кратко отговори Грифит, — а ние не бяхме в правото си да питаме.
Лусиен прекара ръка през косата си, докато асимилираше получената информация. Но дори след като я осмисли, не постигна нищо, тъй като тя не му даваше нито един отговор.
— Значи след смъртта на дядо ми си решил да подадеш нова петиция и този път съветът дал позволението си — каза той.
— Да — потвърди Грифит. — Бяхме, леко казано, с приповдигнат дух.
— Не се и съмнявам — без омраза отвърна Лусиен. — Знаеше ли, че Гейлън ще прибегне към измама?
— Значи си го разбрал — рече Грифит, като отново въздъхна. — Да, знаех, че възнамерява да измами и се срамувам да кажа, че го окуражих да го направи. Ако това значи нещо за теб, искам да кажа, че не беше нищо лично, Лусиен. Наистина смятах, че начело на сборището трябва да бъде чистокръвен магьосник. Освен това знаех, че ако използваш кристала ще имаш големи шансове да победиш Гейлън. Може да не си с чиста кръв, но магията ти е една от най-мощните, които съм срещал.
Лусиен направо бе зашеметен от комплимента.
— Съгласихме се, че Гейлън трябва да използва някои незначителни заклинания от Старите магии — продължи Грифит, — които да попречат на мистичните свойства на кристала по време на двубоя. Смятахме, че ще мине незабелязано, тъй като Старите магии вече не се практикуваха.
— И се оказахте прави — сухо отбеляза Лусиен.
— Да, но това, което не очаквах беше, че Гейлън така ще се влюби в новооткритата мощ, че ще продължи да използва Старите магии, за да става все по-силен. Когато открих какво прави, аз се опитах да го вразумя, но той отказа да ме слуша. Бях му се заклел във вярност, така че не можех да сторя нищо, за да му попреча. Можех само да се моля да се вразуми, преди съвета да е открил.
— Но след това на сцената се появи простосмъртния и ти не успя повече да запазиш мълчание — предположи Лусиен.
— Точно така — съгласи се намръщено Грифит. — Гейлън заяви, че простосмъртния е омагьосан. След като го хвана, той сне отпечатъци от пръстите му и откри, че той се казва Арманд Дантес и е репортер във вестник. Гейлън каза, че трябва да го задържи, докато открие кой го е омагьосал, защото, който и да е той, трябва да бъде унищожен. След като си тук, предполагам, че ти си омагьосал репортера.
— Да, аз омагьосах простосмъртния — призна Лусиен. — Имах сън, от който разбрах, че Гейлън е поставил сборището в опасност, така че изпратих простосмъртния тук, за да събере информация. Бих искал да мога да кажа, че единствената ми цел е била да предпазя сборището, но това е само част от истината. Освен това се надявах да докажа, че Гейлън е покварен, така че да получа разрешение да се върна у дома.
— Значи не свикна със света на простосмъртните?
— Презирам го.
— Съжалявам — извинително рече Грифит. — Както вече казах, не храня никакви лоши чувства към теб, Лусиен. Надявах се, че, тъй като си отчасти простосмъртен, там ще бъдеш щастлив.
— Може да съм отчасти простосмъртен, но в мен доминира магьосника. Единственото място, където мога да бъда щастлив, е сборището.
— Е, нека се надяваме, че ще успееш да изпълниш мисията си и да се завърнеш у дома.
