вразуми бяха безнадеждно усилие. Тя знаеше, че кристала му е нужен, за да засили мощта му. Откакто й го беше дал, той се стремеше към него. Тогава защо отказваше да си го вземе? В отказа му нямаше логика, но в това нямаше нищо ново. В поведението на Лусиен нямаше нищо логично.
Отказа се да решава тази гатанка, стана от леглото и тръгна към гардероба. Замисли се за една друга досадна подробност — подлудяващото желание на Лусиен да ръководи във всичко. Макар да беше готова да признае, че, що се отнася до Гейлън, експертът беше той, тя все пак искаше да действат като един отбор. Ако Лусиен си мислеше, че ще седи тихо и ще го остави да се прави на шеф, очакваше го голяма изненада. За Бога, беше й направил любовна магия, а не лоботомия! Щеше да го накара да разбере това, дори ако се наложеше да му го набие в главата с помощта на някой твърд предмет.
Но, когато малко по-късно влезе в кухнята, забрави за намерението си да се противопостави на Лусиен. Стаята изглеждаше така, сякаш през нея бе преминало торнадо. Вратичките на всички кухненски шкафове бяха отворени и целия под беше осеян с изпочупени чаши и чинии. Обзе я страх. Да не би в къщата да имаше още някоя демонична магия?
— Лусиен? — панически извика тя, щом осъзна, че него го няма в стаята.
— Тук съм — каза той зад гърба й.
Ариел извика сепнато и се обърна. Лусиен идваше към кухнята с метла и лопата за смет в ръка. Бързо го огледа за някакви следи от наранявания. Беше облечен в обичайните си черни джинси и риза, и изгледаше добре. Прииска й се да се хвърли в обятията му и да го прегърне от облекчение. Зловещия израз на намръщеното му лице я възпря да се поддаде на порива си.
— Какво се е случило? — попита тя вместо това.
— Оумен — мрачно промърмори той.
— Котката ти е направила това? — прошепна недоверчиво Ариел. — Защо?
— Защо има силно развито собственическо чувство и е адски ревнива.
— Да не искаш да кажеш, че го е направила, защото ние...?
— Направихме брачната магия — допълни той. — Би ли извадила за миг кристала? Искам да го докосна.
Ариел автоматично хвана синджира и издърпа кристала изпод блузата си.
— Всички домашни любимци тук ли са така ревниви? — попита тя.
— Само тези, които принадлежат на магьосници — отговори с недоволен тон той.
Докато говореше, той докосна кристала и щракна с пръсти. Пред смаяния поглед на Ариел всички счупени парчета се събраха на купчина. Беше сигурна, че почти всяка жена бе готова да продаде душата си, за да научи този номер.
— Кристалът поправя ли прозорци? — пошегува се тя.
Презрителният поглед, който й бе хвърлен в отговор, я увери, че Лусиен не е в настроение за закачки. Всъщност, от това, което бе видяла, той никога не беше в настроение за шеги.
Докато Лусиен търсеше кошчето за боклук, което също бе станало жертва на изблика на ревност на Оумен и го носеше към купчината порцелан, Ариел попита:
— Защо само домашните любимци на магьосниците се държат по този начин?
— Защото, за да функционират истинските отношения между господар и питомник, необходимо е животното да е от противоположния пол — обясни той, докато смиташе парчетата в лопатата. — При вещиците връзката работи без проблеми, защото мъжките животни служат основно за защитници. Женските питомци, обаче, са предимно другари на магьосника и негодуват срещу всеки, който отвлича вниманието му от тях. Ето защо магьосниците рядко си взимат животно.
— Тогава защо взе тази котка? — полюбопитства тя.
Лусиен й отправи още един раздразнен поглед.
— Никога ли не спираш да задаваш въпроси?
— Ако човек спре да задава въпроси, той спира да се учи, Лусиен. Та защо взе Оумен?
Лусиен примирено поклати глава и насочи вниманието си към метенето на парчетата.
— Когато попаднах на Оумен, аз бях прокълнат изгнаник. Не можех да търпя компанията на простосмъртните и почувствах, че котката ще ми бъде интелигентен спътник. Освен това...
— Освен това какво? — подкани го Ариел, когато Лусиен изведнъж млъкна.
Той се напрегна и в един миг Ариел си помисли, че няма да й отговори, но след това додаде:
— Освен това е мелез.
От всички обяснения, които Лусиен й бе дал, това й се стори най-проясняващо, защото казваше всичко, което трябваше да знае за него. Той беше мелез и заради това не бе намерил място в сборището. Но когато са го прокудили, той не е успял да намери мястото си и в света на простосмъртните. Останал сам, той бе си избрал спътник, който споделя неговото проклятие.
Почувства жалост в сърцето си, но предпочете да не казва нищо. Един магьосник никога не би приел състрадание от една простосмъртна, а в ума си той беше магьосник. Ариел се зачуди дали той някога щеше да се примири с простосмъртната си половина. Дано, защото тя инстинктивно чувстваше, че Лусиен няма да намери покой, докато не го направи.
— Е, сигурна съм, че щом обясниш ситуацията на Оумен, тя ще ти прости за... неблагоразумието — рече тя.
Лусиен смете последните останали парчета в лопатата и я изсипа в кофата.
— Не я интересуват обяснения. Избяга и добре направи.
Въпреки думите му, Ариел чувстваше, че бягството на Оумен бе засегнало Лусиен, но отново се отказа да му каже нещо. Имаха достатъчно спорни въпроси за обсъждане, за да влизат в пререкания по повод на чувствата му към домашната му любимка. Освен това беше сигурна, че котката ще се завърне. Щом чувствата й към Лусиен бяха толкова силни та бе причинила толкова поразии, тя не би го изоставила завинаги. Всъщност Ариел предполагаше, че в мига, в който си тръгне, котката щеше да се върне.
Беше останала цяла само една чаша за кафе. Ариел прекоси стаята, вдигната кафеварката от пода и се зае да прави кафе. По някакво чудо тостерът бе избягнал погрома, така че можа да изпече няколко филии, докато кафето завираше. Докато стане готово, Лусиен бе събрал малкото останали чинии, бе прибрал тенджерите и тиганите и бе изправил столовете.
Настаниха се на масата и Ариел се опита да намери дипломатичен начин да засегне темата за отказа му да вземе обратно кристала си.
Лусиен я изпревари, преди да е казала нещо.
— Ако искаш да разбереш защо отказах да взе кристала, просто попитай.
Очевидно четеше мислите й.
— Нали знаеш, Лусиен — намръщи му се тя, — че четенето на мисли е грубо нарушаване на личната неприкосновеност?
— Както и задаването на лични въпроси, но това не ти пречи постоянно да ми досаждаш с тях — отвърна той, като се облегна назад и кръстоса ръце пред гърдите си.
— Има голяма разлика между това, което правя аз и това, което правиш ти — защити се тя. — Нямам как да ти попреча да влезеш в ума ми. Но ти, обаче, не си задължен да отговаряш на въпросите ми.
— Откъде си толкова сигурна?
— За какво да съм сигурна? — озадачено попита тя.
— Мисля, че ще ти помогна да разбереш и, за да спестя малко време, ще ти отговоря на въпроса, преди да си го задала. Не взех кристала поради две причини. Първата е, че докато той е в теб, можеш да ме призовеш в мига, в който почувстваш нужда от мен. Другата е, че преди да отидеш в града ще ти направя магия, която ще позволи на кристала да действа подобно на видео-камера и да запише всичко, което видиш.
— Искаш да ми направиш друга магия ли? — наостри се тя.
— Не се безпокой, Ариел — мрачно се усмихна той. — Тази магия няма да има продължителен ефект. Просто едно заклинание, което ще изчезне, щом се върне в къщи.
— Защо искаш да запишеш всичко, което видя в града? Мислиш ли, че някъде там е скрит брат ми?
— Би било твърде опасно да го държат толкова близо до хората — поклати глава Лусиен, — но Гейлън сигурно е оставил някой да го пази. Можем да разберем кой е пазача, като видим кой липсва в града. Ето защо искам да погледнеш към всеки човек във всички магазини по улицата, дори ако той ти се струва най-
