преметнат върху нейните. Искаше й се да го разтърси и да го събуди, за да го накара да направи магия, която да спре времето и да ги потопи в забрава. Вместо това затвори очи и се остави на спомените от нощта, която бяха прекарали заедно.
След като правиха любов в банята, те размазаха мед по телата си и го облизаха. Преплетени в лепкава прегръдка, правиха дива любов на пода на банята, последвана от нова вана. След това отидоха в леглото, където последователно се любиха бавно и нежно, а после бързо и грубо. А после се върнаха в банята и започнаха всичко отново.
Наистина беше нощ, която Ариел щеше да помни до края на дните си, но не само правенето на любов я правеше паметна. Щеше да я помни с това, че бе отворила сърцето и душата си за Лусиен, и знаеше, че и той бе отворил своите сърце и душа за нея. Жалко, че я бе допуснал толкова близо до себе си, защото емоционалната им връзка не променяше разликата между тях. Тя беше една простосмъртна и Лусиен просто не можеше да я приеме, независимо дали беше прав или не. Колкото и да болеше, трябваше да се примири с това.
Надигна се от възглавницата, за да погледне лицето му. Еднодневната брада правеше челюстта по- тъмна, от което лицето му изглеждаше по-свирепо от всякога. Реши, че свирепостта му подхожда. В края на краищата той беше магьосник.
Сърбяха я пръстите да опише ъгловатите му черти, да почувства грапавината на брадата му. Подтисна порива си, сигурна, че ако го докосне той ще се събуди и това щеше да я съблазни да го помоли за отсрочка. Ако искаше да излезе от тази ситуация с ненаранена гордост, трябваше да го напусне, преди да й е казал да си върви. Но преди да си тръгне трябваше да направи едно нещо.
Бавно, така че да не го разбуди, тя се освободи от ръката и крака му, измъкна се от леглото и отиде в банята. Сложи си гривната, на която Лусиен беше направил защитна магия. След това взе кристала от тоалетката и го занесе в спалнята.
Пристъпи до леглото и видя, че Лусиен е изритал чаршафите. Обходи с поглед великолепното му тяло, запаметявайки всяка подробност от главата до петите му. След това остави кристала върху възглавницата, на която беше спала. Беше трудно да се раздели с него, защото той беше единствената й връзка с близнака й. Но Лусиен бе казал, че се нуждае от кристала, за да може да действа с пълна сила, а щом искаха да победи Гейлън и да спаси Арманд тази сила щеше да му потрябва.
Приключила с тази мисия, тя се измъкна в коридора и тръгна към спалнята си. В очите й напираха сълзи, но тя отказа да плаче заради чудесната любовна нощ. Вместо това се вмъкна в леглото си и потъна в изтощен сън.
Нечия коса погъделичка носа на Лусиен. Той промърмори сънено и се отдръпна, а след това протегна ръка, за да сграбчи Ариел и да придърпа възхитителното й тяло до себе си. Всичко, което откри, беше една малка космата топка. Отвори рязко очи и се озова втренчен в обвиняващите златисти очи на Оумен. Преди да е разбрал какво става, котката изфуча към него и изхвръкна, оставяйки го да се взира в празното легло.
Лусиен се намръщи, щом осъзна, че Ариел си е отишла. По дяволите! Дали Оумен беше направила нещо, с което да я прогони? Ако се окажеше така, двамата с котката щяха да имат адски дълга дискусия за ролята на домашния любимец в живота на магьосника.
Седна и погледна към прозореца. Струящата слънчева светлина го накара да присвие очи. Беше достатъчно силна, за да увреди очите му и той инстинктивно извърна глава настрани от блясъка. Погледът му се спря на възглавницата до него. Върху нея проблясваше кристала.
Примигна изненадано. Ариел никога не би се разделила доброволно с кристала. Никога! Посегна към него, сигурен, че се заблуждава. Но щом го докосна почувства познатия прилив на мощ. Първата мисъл, която му се мярна, бе, че Гейлън е успял по някакъв начин да се промъкне в къщата и е отвлякъл Ариел от леглото му. Обля го вълна от паника, обаче веднага се досети, че това не е вярно. Можеше да почувства присъствието на Ариел. Вдигна кристала и я потърси. Намираше се в стаята си и спеше без сънища.
Обхвана го гняв. Беше я любил през цялата нощ, беше изпълнявал всичките й желания, а тя беше го изоставила, докато е спал! Скочи от леглото, стиснал кристала в ръка. Във вените му пулсираше яростта. Нижейки низ от проклятие, той прекоси стаята с широки крачки, отвори рязко вратата и тръгна по коридора.
Щом стигна стаята на Ариел, отвори с такава сила вратата й, че тя се трясна в стената. Доколкото можеше да види, Ариел дори не помръдна от звука, което само го разяри още повече. Как можеше да спи толкова блажено след нощта, прекарана заедно? Беше се представил доста над нормата дори за магьосник. Тя не би трябвало да спи. Би трябвало да ридае, че вълшебната им нощ е свършила! Какво, по дяволите, ставаше с нея?
Докато отиваше към леглото й една част от ума му му подсказваше да се махне веднага. Очевидно Ариел бе приела съдбата си, което означаваше, че няма да му се наложи да се занимава с истериите на простосмъртните. Като допълнителна награда тя му беше върнала кристала. Значи всичко беше наред.
Но останалата неразумна част от ума му не беше в настроение да слуша логиката. Беше направил брачната магия на Ариел и сега беше безвъзвратно влюбен в нея. Искаше му се тя да... Всъщност не знаеше какво иска от нея, но не беше това.
Сграбчи завивката и я смъкна от нея. Тъй като Ариел не помръдна, той я стисна за рамото и силно я разтърси. Дори тогава изминаха няколко секунди, преди тя да се претърколи по гръб.
Ариел се прозя широко и сънливо премигна срещу него.
— Лусиен? — замаяно рече тя. — Какво има?
— Ето това! — сопна се той и размаха кристала пред лицето й. — Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?
Тя потри очи с опакото на ръцете си и каза с една нова прозявка:
— Връщам ти кристала.
— Защо? — попита той.
— Защото каза, че имаш нужда от него, за да действаш с пълна сила, а ако искаш да спасиш брат ми ще ти трябва цялата ти сила, нали?
Лусиен впери в нея невярващ поглед.
— Това ли е всичко, което те интересува тази сутрин? Само брат ти?
— Разбира се — отвърна тя и без да откъсва поглед от него, седна и протегна ръка към чаршафа. Хвана го и го придърпа до брадата си в една закъсняла проява на срамежливост.
— Ами ние? — напрегнато запита той.
— Какво „ние“? — повтори тя с удивен вид.
— По дяволите, Ариел. Направих ти брачната магия! Това нищо ли не значи за теб?
— Това означава, че можеш да използваш силата на моята любов към брат ми — отговори тя.
— И това е всичко?
— Трябва ли да значи нещо повече? — попита тя с още по-озадачен вид.
Лусиен впи в нея зашеметен поглед. Не можеше да повярва. Сигурно магията не бе сработила. Това беше единственото обяснение за странното й поведение. Защо беше толкова шокиран? Трябваше да се досети, че ще е нужна повече от една нощ, за да се свърже за постоянно с една простосмъртна. Както бе научил от майка си, на тях не можеше да се разчита, когато ставаше дума за любов. Нещо по-лошо, трябваше да се досети за проблема по-рано. През цялата нощ тя нито веднъж не му беше казала, че го обича, нито му бе направила някакво друго гласно признание.
— Дяволски си права, че трябва да значи нещо повече — изръмжа той и хвърли кристала в краката й. След това хвана лицето й в длани и заби свирепия си поглед в очите й. — Направих ти любовна магия и това значи, че си моя!
Ариел вирна брадичка и го изгледа непокорно.
— Вярно е, че ме омагьоса и прави любов с мене, обаче нямаш никакви права над мен, Лусиен. Ти се отказа от това право, когато заяви, че двамата нямаме съвместно бъдеще.
— Значи, според теб, това, което споделихме през изминалата нощ не значи нищо? — попита той, а гневът му стана още по-силен.
— Не — пламенно отвърна тя. — Това, което споделихме през изминалата нощ, беше чудесно, но то
