Новицки застана до приятеля си. Едва хвърлил поглед към водата, той потупа Томек по рамото и го похвали:
— Е-хе, разбираш ги тия работи, братле! Добра новина!
Заинтригувана, Сали също се надвеси през борда, но след минута разочаровано каза:
— Нищо не виждам! Сигурно и двамата си правите шега с мене!
— Погледни още веднъж! — посъветва я Новицки.
— Не виждам нищо освен мътна, жълтеникава вода!
— А какъв цвят имаше океанът вчера при залез слънце? Толкова се възхищаваше от него! — запита я Новицки.
— Каза дори, че би искала да имаш рокля с такъв цвят — добави Томек.
Сали плесна с ръце и възкликна:
— Да, да, вече си спомних! Цветът беше сребристосин!
— А днес как е оцветена водата? — търпеливо я питаше Новицки.
— Мръсножълто!
— Е, най-сетне! — промърмори Томек. — Още ли продължаваш да смяташ, че не си заслужава да се вгледаш в океана?
— Хм, значи, става въпрос за различния цвят на водата? А какво означава това?
— Това именно, че Амазонка ни казва: добър ден! — шеговито обясни Новицки.
— Ама вече наистина ли сме в Бразилия?!
— Само с единия крак, синигерче! В момента се намираме на някакви си триста-четиристотин километра от сушата, но въпреки това вече плаваме по водите на Амазонка — обясни морякът.
— Да, да, уважаема госпожо! — мърмореше Томек. — Откакто се посвети на археологията, ти съвсем заряза географията!
— Не е вярно! И двамата сте нечестни. Най-напред започвате да ми говорите за рокли, а след това ми се присмивате, че не зная география.
— Виждаш ли, братле, ние излязохме виновни! — засмя се капитанът.
— Сега още повече ще се засрамите, защото вече всичко си припомних. Слушайте! Амазонка, наричана още царицата на реките, извира от Перуанските Анди. Дълга е пет хиляди и петстотин километра, следователно по дължина тя е третата река на земята, а по големина на водосборния басейн и по многоводност заема първо място60. Е, какво ще кажете сега?
— Преди всичко ще добавя, че в огромния басейн на Амазонка могат да се поберат поречията на Нил и Мисисипи, взети заедно. Амазонка и реките, които образуват нейния басейн, прекосяват най-малко половината от южноамериканския континент. Чрез Риу Негру и Касикияре, една от най-известните в света реки, при които се наблюдава бифуркация61, Амазонка се съединява с Ориноко, а при високо ниво на водата тя се свързва и с поречието на Парагуай посредством река Гуапоре. За количеството вода, вливана от Амазонка в Атлантическия океан62, най-добре свидетелствува фактът, че водата в океана е сладка чак на около триста километра от нейното устие, а тинята, която тя носи от дълбините на тайнствените джунгли в Бразилия, Перу и Колумбия, превръща сребристосиния цвят на океана в мръсно-жълт.
— С една дума, вече се приближаваме до Бразилия — побърза да се намеси капитан Новицки, който знаеше слабостта на Томек към географията и се боеше да не последва още по-дълга лекция за Амазонка.
— Значи, скоро ще видим Збишек и Наташа, а може би и господин Смуга — зарадва се Сали.
— Кой знае, мило синигерче! Може и това да стане — намеси се Новицки. — Трудно ми е да повярвам, че такава хитра лисица като Смуга няма да се измъкне дори от най-тежкото премеждие!
— Аз също не мога да си представя това — каза Томек. — Господин Смуга неведнъж е изчезвал за дълго време.
— Което си е право — право, той си ходи по свои пътеки — прибави капитанът. — Колко много се страхувахме за него, когато ни извика в Индия! Мислехме, че вече е загинал, а накрая го намерихме в манастира в Хемис, откъдето ни поведе на експедиция из вътрешността на Азия63.
— Дано и сега стане така — въздъхна Томек. — Може Збишек и Наташа наистина твърде прибързано да са ни повикали на помощ?
— Няма да им се сърдя за това, стига да заварим Смуга жив и здрав в Манауш — рече капитанът. — Отдавна не сме ги виждали. Ще се прегърнем, ще побъбрем и ще отплаваме обратно при баща ви!
— Татко сигурно много се тревожи — каза Сали. — Толкова искаше да участвува в спасяването на господин Смуга!
— Вярно казваш, синигерче, но не би могъл насред работата да прати Хагенбек за зелен хайвер. Договорът е свещено нещо! Неустойката като нищо щеше да ни разори.
— Точно това беше най-голямата пречка — въздъхна Томек. — Татко би захвърлил всичко заради спасяването на господин Смуга, ако можехме да покрием разходите, свързани с развалянето на договора. Той едва успя да издействува съгласието на Хагенбек за вашето заминаване, капитане.
— А може така да е по-добре? — промърмори капитанът. — Не е много разумно отведнъж да се хвърлят през борда всички спасителни пояси!
— Какво имате пред вид, драги капитане? — полюбопитствува Сали.
— Хубаво си помисли и ще разбереш! — отговори Новицки. — Ако не намерим Смуга в Манауш, ще тръгнем да го търсим.
— Нищо ново не казахте! — възмути се Сали. — Нали затова отиваме в Бразилия.
— Не се пали толкова! — смъмри я Новицки. — Ако не се е върнал в Манауш, значи, се е загубил в тая дива страна. Щом такъв опитен пътешественик може да изчезне там, то и на нас може да ни се случи нещо лошо. Тогава, синигерче, твоят уважаем свекър ще вдигне платната и ще ни се притече на помощ. Разбра ли сега?
— Виждам, капитане, че вземате под внимание всички възможности, дори и… най-лошите — угрижено каза Сали.
— Само който е още зелен, разчита винаги на попътен вятър!
Млъкнаха и умислени се загледаха в чайките, които с жален писък се виеха над кораба. След малко Новицки наруши мълчанието:
— Гладни са птиците, а и моят стомах се бунтува. Платили сме за храната, тъй че да вървим на закуска. Нищо не оправя настроението така, както доброто ядене и чашка ямайка64.
Преминаха в общата трапезария. По време на закуската обсъждаха плановете за следващите дни, защото скоро щяха да напуснат „Звездата на Юга“, с която преплаваха Атлантическия океан.
— Край на вашите удобства — каза им капитан Новицки. — В Белем ду Пара65 ще трябва да се качим на някой речен параход. Обикновено те са натъпкани като консерви. Ще срещнем много тъмни субекти.
— Чувала съм, че океанските кораби могат да плават по Амазонка — намеси се Сали. — Бихме спестили време, ако нашият кораб отиваше направо в Манауш.
— Би могъл да стигне дотам! Кораби с тонаж до пет хиляди тона могат да отиват до Манаушу, а до три хиляди — дори до Икитос в Перу. Но какво ни топли това, след като „Звездата на Юга“ завършва рейса си в Белем!
— Защо казахте, че в Белем ду Пара ще срещнем много тъмни субекти? — полюбопитствува Сали.
— Не само там, синигерче, В Бразилия и в Перу все още върлува каучуковата треска. Каучукът сега е черното злато на Южна Америка. Преди няколко години бях в Белем ду Пара. Тогава един тип, който също си търсеше щастието в джунглата, ми разказа, че каучуковата треска докарвала хората дори до по-голяма лудост, отколкото златната треска в Калифорния, Аляска или Клондайк.
— Били ли сте някога в страна, обзета от златна треска? — продължаваше да пита Сали.
— Бях веднъж за малко в Аляска. Тогава карахме брашно. Златотърсачите почти умираха от глад край река Юкон. За хранителните продукти плащаха с чисто злато! Какви ли не работи слушах тогава. Но там в най-голяма опасност се намираха ония, на които се беше усмихнало „златното щастие“.
