— Сигурен съм в това — потвърди Новицки. — Вярно е, че Слим ужасно хърка, но въпреки това човек може да му се довери.
От този ден, когато излизаше на палубата, Сали винаги вземаше Динго, а Томек и Новицки също бяха нащрек. За щастие Алвареш не излизаше от кабината си. Може би се срамуваше от поражението си?
В това време „Санта Мария“ упорито напредваше нагоре по реката. Отмина разположения на едно възвишение Монте Алегро, а след това и Сантарен при устието на река Тапажос, вливаща се в Амазонка, и вече се приближаваше към градчето Обидуш. На местата, където нямаше острови, Амазонка зашеметяваше със своята грандиозност. Другият бряг се мержелееше като едва забележима ивица, а понякога изобщо изчезваше от хоризонта.
След няколко дни плаване панорамата на Амазонка ставаше все по-монотонна. И двата бряга бяха ниски и плоски. Реката, широко заливаше крайбрежния тропически лес. Сега дърветата израстваха направо от речните глъбини, клоните им се подаваха над водата. Това създаваше такова впечатление, сякаш ненаситната джунгла е намислила да премине от другата страна на Амазонка.
Дните по реката си приличаха много. В зори и привечер ухаещата гора се огласяше от крясъка на безброй птици. По клоните на дърветата се гонеха маймуни, а над реката прелитаха ята пъстроцветни папагали. Къщичките на белите хора отдавна вече изчезнаха от крайбрежието, а и палмовите къщурки на местните жители също рядко разнообразяваха пейзажа.
Времето и то беше почти така еднообразно, както панорамата на Амазонка. Утрините бяха ясни и топли. Джунглата искреше от роса, която се изпаряваше, щом слънцето почнеше да прежуря. Листата и цветовете се разтваряха, сякаш докоснати с вълшебна пръчка, великолепните орхидеи ярко се открояваха сред сочната зеленина. Но когато слънцето се издигаше в зенита, листата и цветовете клюмваха от жегата, птиците млъкваха, животът в джунглата замираше. Само въздесъщите щурци от време на време се обаждаха от дърветата. Ставаше все по-горещо, по-задушно. Тогава откъм изток се пукваха бели облачета, които скоро се разрастваха, потъмняваха и накрая застилаха цялото небе с черна непрогледна завеса. Излизаше вятър и браздеше повърхността на реката. Дъжд на потоци се изливаше по земята, ослепителни светкавици раздираха мрачното небе, носеше се глух тътен и ехтяха гръмотевици. После бурята ненадейно стихваше и над Амазонка чак до залез слънце отново сияеше лазурно небе. Нощите бяха предимно ясни и хладни, само понякога преваляваше, но в зори винаги лъсваше безоблачно небе.
В Амазония, която се намира в екваториалния пояс, няма четири различни годишни времена, при които температурата на въздуха търпи значителни колебания. Там просто винаги е топло и само нощем захладява. Като отличен географ, Томек осведоми приятелите си, че в Амазония съществуват по-големи температурни разлики между деня и нощта, отколкото между лятото и зимата. И наистина беше така. Сухият период, или лятото, и дъждовният период, който замества зимата, се различават само по честотата на валежите от дъжд. През сухия период те валят през два или три дни, а през дъждовния период, когато слънцето минаваше през зенита — всеки ден70.
Докато изгледът на крайбрежието, състоянието на времето и характерът на годишните времена създаваха впечатление за известна монотонност, то самата Амазонка непрекъснато поднасяше изненади и принуждаваше моряците постоянно да бъдат нащрек. През дъждовния период реката излизаше от бреговете си и заливаше джунглата на десетки километри. Едни острови изчезваха, изневиделица изскачаха други, а понякога се спускаха надолу заедно с реката. Изникваха блуждаещи пясъчни дюни, образуваха се големи въртопи и подмоли! — опасни за корабите. Мръсножълтите разпенени вълни влачеха огромни, изтръгнати с корените дървета, грамади свлечена пръст от подкопания бряг заедно с растителността. Другаде дънерите на дърветата образуваха страхотни прегради, а островчетата от водорасли, клони и тръстика вероломно стържеха стените на кораба.
Във водите на Амазонка се спотайваха стада от кръвожадни пирани, дебнеха мъничките като пръст рибки канеро, които проникваха през отворите в тялото на човека и животните. В пясъка и речната тиня дремеха отровните бодливи райи71, електрически скатове поразяваха с ток, къпеха се лакоми крокодили.
Амазонка криеше множество опасности за човека, но заедно с това му улесняваше живота. Тя и нейните притоци представляваха плавателни пътища72, даваха храна.
Във водите на Амазонка освен множеството страшни чудовища живееха около две хиляди вида риба и различни видове костенурки, манати73 от разреда сирени, сладководни делфини и много, много други твари. Водите на Амазонка донасяха плодородна тиня, която при пълноводие се отлагаше надалеч, но постоянно наводняваните терени бяха слабо пригодни за човека.
X
Срещата на приятелите
„Санта Мария“ имаше малка водоизместимост, затова в откритите води на Амазонка лоцманът я караше по-близо до брега, където течението обикновено беше по-спокойно. Томек, Сали и капитан Новицки прекарваха много време на сенчестата палуба, като разглеждаха околността, а Динго наостряше уши, наблюдавайки прелитащите птици.
Там, където бреговете бяха ниски и плоски, придошлата вода се врязваше дълбоко в сушата и образуваше безброй заливи, канали и езера. По бреговете, наводнявани ежегодно от реката, растяха доста редки, ниски гори, над които се стрелкаха нагоре високи палми. В тези гори, наричани игапо, се намираха каучуконосни дървета.
На по-високите брегове, навестявани рядко от наводненията, растеше гора, наричана варг и характерна с многообразните си видове палми. Твърда земя или тиера фирма представляваха пространствата, които реката никога не заливаше. Там рядко растяха палми, затова пък двусемеделните дървета достигаха огромни размери. Всевъзможни пълзящи растения и лиани оплитаха горските великани, в подножието на които буйно растеше богата растителност. В тези гори преобладаваха дървета от семейство миртови, лаврови и смокинови дървета. По бреговете на Амазонка и нейните притоци навсякъде простираше огромните си, разплеснати като чиния листа оригиналната Victoria regia74.
Труднопроходимата гориста и мочурлива низина беше почти напълно безлюдна. Местните жители и малобройните бели хора се струпваха в малките крайбрежни селища, а в джунглата край Амазонка само от време на време се срещаше по някое семейство от вече измиращите индианци. „Санта Мария“ доста често спираше до брега, за да попълни запаса си от дърва за огрев или да свали пътници на сушата. Тогава на палубата се качваха индианци, било поотделно, било на групички, и предлагаха костенурки, яйца, риба, фасул или ориз срещу сол, секира или нож. Томек се опитваше да завърже разговор с тях, но полуголите туземци го гледаха недоверчиво и като че ли с някакво равнодушно превъзходство. Щом получеха равностойността на стоката си, те веднага слизаха на брега. Самотните индиански рибари в малки члунове, които срещаха по реката, също не обръщаха внимание на „Санта Мария“ Виждаше се, че избягват срещите с бели хора и се ограждат от тях със стена от безразличие и мълчание.
Понеже Томек стоеше често на палубата, вниманието му бе привлечено от лоцмана на „Санта Мария“. Той беше индианец от племето тикуна, живеещо по Горна Амазонка. Стърчеше с часове зад кормилното колело, без да проговори с някого. На заповедите на капитан Слим отговаряше с кимане на глава и замисленият му поглед беше неизменно забит в мръсножълтите води на Амазонка. Благодарение на това, че той отлично познаваше реката, „Санта Мария“ можеше да се движи дори нощем, когато и водата, и двата бряга потъваха в сива тежка мъгла. Томек на няколко пъти започваше разговор с него, но индианецът, макар и учтив, отвръщаше с недомлъвки. По повод на това една вечер, когато капитан Слим и Новицки си пиеха ямайка в кабината, Томек каза:
— Виждам, че имате пълно доверие в своя лоцман. Но не се ли опасявате, че индианецът може да заспи, като стои толкова часове при кормилото?
— Най-много да подремне малко — отговори Слим.
Томек го погледна изумен, а капитанът се засмя и добави:
— Не ме гледайте, като че ли съм луд. Джек познава Амазонка по-добре, отколкото аз „Санта Мария“. От дете плава по нея, а освен това е индианец. На него може да се разчита.
— Толкова ли си сигурен в този червенокож? — с недоверие попита Новицки. — Та той не е ходил в
