накити и когато бяха в настроение, хвърляха с шепи португалски жълтици, диаманти, перли и сребърни испански монети на чайките, които се нахвърляха на тях, мислейки, че това е храна и после отлитаха, разярени, че са ги измамили по такъв долен начин. Колът беше още там и на него Старки бе закачил непромокаемата си моряшка шапка. След като постави яйцата в шапката, Питър я сложи внимателно върху водата и тя заплува по лагуната.
Птицата нивга веднага разбра какво е намислил той и изпищя от възхищение; от своя страна Питър изкукурига, за да покаже, че споделя възхищението й. След това той влезе в гнездото, изправи кола като мачта и опъна ризата си като платно. В същия миг птицата запърха с криле, спусна се в шапката и отново легна върху яйцата си. Течението понесе шапката в една посока, а гнездото в друга. Птицата и Питър се разделиха, като си подвикваха насърчително.
Разбира се, когато Питър слезе на брега, той изтегли гнездото на такова място на пясъка, където птицата да може лесно да го намери. Обаче с шапката тя плуваше така добре, че реши да изостави гнездото. То се носеше по водата, докато най-после се разпадна на късове; а Старки често идваше на брега на лагуната и с огорчение гледаше как птицата мъти в шапката му. Тъй като няма да я видим вече, може би заслужава да споменем, че всички птици нивга сега строят гнездата си във форма на шапка с широка периферия, на която малките пиленца се изкачват да подишат чист въздух.
Голяма веселба започна, когато Питър се прибра в подземната къща, почти едновременно с Уенди, която хвърчилото бе дълго носило насам-натам над водата. Всички момчета имаха да разказват приключения; но най-голямото приключение от всички беше това, че те си легнаха няколко часа по-късно от обикновено. Толкова се възгордяха от това, че прибегнаха до разни хитрини, за да си легнат още по-късно, например, искаха да им се сложат превръзки. Обаче Уенди, макар да се радваше безкрайно да ги види всички здрави и читави в къщи, беше възмутена, че толкова късно ще си легнат и извика „В леглото, в леглото!“ с глас, на който те не можеха да не се подчинят. На следния ден обаче тя бе страшно нежна, превърза всички и докато стана време за лягане, те играха на куцане, като държаха ръцете си в превръзка, преметната около врата.
10.
ЩАСТЛИВИЯТ ДОМ
Една важна последица от схватката в лагуната бе, че червенокожите станаха техни приятели. Питър бе спасил Тигрова Лилия от страшната съдба, която й готвеха пиратите, и нямаше нещо, което тя и нейните храбреци не биха направили за него. Нощем те седяха на стража над подземната къща и чакаха нападението на пиратите, което очевидно нямаше да се забави. Дори денем те се навъртаха наоколо, пушеха лулата на мира и почти изглеждаше като че ли чакат да им дадат нещо вкусно за ядене.
Те наричаха Питър Великия бял баща и лягаха в праха пред него. Това страшно много му харесваше, ала не беше никак добро за характера му.
Великият бял баща — им казваше той с крайно господарски тон, докато те пълзяха пред краката му — се радва да види, че пиканинските войни пазят вигвама му от пиратите.
— Аз, Тигрова Лилия — отговаряше прекрасното момиче. — Питър Пан спасил мене, аз много верен приятелка на него. Аз не остави пирати да ранят него.
Тя беше твърде хубава, за да се унижава така, но Питър смяташе, че е длъжна да го прави и затова отговаряше снизходително.
— Добре. Питър Пан свърши да говори.
Винаги когато кажеше „Питър Пан свърши да говори“, това значеше, че те трябва да млъкнат, и те смирено приемаха думите му като заповед. Но далеч не проявяваха такова уважение към другите момчета, на които гледаха като на обикновени храбреци. Викаха им „здрасти“ или ги поздравяваха с други обикновени думи.
Това, което особено дразнеше момчетата, беше, че и Питър, изглежда, смяташе това за съвсем редно.
Уенди тайно им съчувствуваше донякъде, но тя беше толкова вярна стопанка, че не искаше да слуша никакви оплаквания срещу бащата. „Баща ви знае по-добре от вас“ — казваше винаги тя, каквото и да беше личното й мнение; а личното й мнение беше, че червенокожите не трябва да я наричат „скуо“4.
Сега стигнахме до онази вечер, която поради случилите се тогава приключения и техните последици, те по-късно нарекоха „най-страшната нощ“. Денят беше минал почти без приключения, сякаш набираше сили за вечерта. Сега червенокожите, увити в одеялата си, бяха на своите постове, докато в подземната къщичка децата вечеряха; нямаше го само Питър, който беше отишъл да види колко е часът. На острова човек можеше да научи колко е часът, като намери крокодила и след това застане наблизо, докато часовникът в корема му удари точния час.
Вечерята беше на ужким и всички седяха около масата и лакомо се тъпчеха. Те бърбореха, оплакваха се един от друг и шумът, както се изрази Уенди, беше оглушителен. Разбира се, тя не бе против шума, но просто не им позволяваше да грабят ядене от масата и после да се извиняват, че Свирчо уж им блъснал лакътя. Имаше установено правило, че по време на ядене не трябва да отвръщат на удара с удар, а да помолят Уенди да разреши спора; удареният трябва учтиво да вдигне дясната си ръка и да каже „Искам да се оплача от еди-кого си.“ Но обикновено те или забравяха да вдигнат ръка, иди вдигаха ръка прекалено често.
— Тишина! — извика Уенди, след като за двадесети път им бе казала, че не бива всички да говорят едновременно. — Празна ли е кратунката ти, мило Дребосъче?
— Не съвсем празна, мамо — отговори Дребосъка, след като погледна във въображаемата кратунка.
— Той дори не е започнал да си пие млякото — намеси се Нибз.
Това беше доносничество и Дребосъка се възползува от повода.
— Искам да се оплача от Нибз — извика той бързо.
Джон обаче бе вдигнал ръка пръв.
— Какво има, Джон?
— Мога ли да седна на стола на Питър, щом него го няма?
— Да седнеш на стола на татко, Джон! — Уенди беше възмутена. — Разбира се, че не бива.
— Но той не ни е наистина баща — възрази Джон. — Той дори не знаеше как се държи един баща, докато аз не му показах.
Уенди обаче не позволяваше никому да роптае.
— Искаме да се оплачем от Джон — извикаха веднага близнаците.
Свирчо вдигна ръка. Той беше най-смиреният от всички, всъщност единственото кротко момче, и затова Уенди се отнасяше особено ласкаво с него.
— Аз не вярвам, че мога да бъда татко — каза той неуверено.
— Не, Свирчо, не можеш.
Почнеше ли веднъж Свирчо да говори, което не се случваше често, той винаги продължаваше по много глупав начин.
— Понеже не мога да бъда татко — каза той с усилие, — не вярвам, че Майкъл ще ме остави да бъда бебето.
— Не, няма да те оставя — отсече Майкъл, който вече си бе легнал в кошницата.
— Понеже не мога да бъда бебето — продължи Свирчо, като ставаше все по-тъжен, — мислиш ли, че бих могъл да бъда близнак?
— Съвсем не! — отвърнаха близнаците. Ужасно трудно е да бъдеш близнак.
— Щом не мога да бъда важна личност — каза Свирчо, — иска ли някой от вас да види какъв фокус мога да направя?
— Не! — отговориха всички.
Тогава най-после Свирчо престана да задава въпроси.
— Всъщност аз не се и надявах — заключи той. Отвратителното доносничество отново избухна.
— Дребосъка кашля на масата.
— Близнаците започнаха вечерята с ябълки.
