Дърмот продължи да се взира в стената.
— Ще го кажа така — продължи Нардо, — ако на копелето му стиска да се покаже тук, мъртъв е. А ако се опита да влезе, ще го сготвя и изям за вечеря!
— Не искам да оставам сам в тази къща. Нито за секунда!
— Не ме слушате! — изръмжа Нардо. — Не сте сам. Из целия квартал има полицаи. Както и около къщата. Покрили сме периметъра напълно. Никой не може да мине покрай нас!
Дърмот се обърна към Нардо и предизвикателно каза:
— Ами ако вече е успял да влезе?
— За какво, по дяволите, говорите?
— Ами какво, ако вече е успял да се вмъкне в къщата?
— И как, да го вземат мътните, би могъл да го направи?
— Тази сутрин — когато излязох навън да потърся полицай Сисек… Ами ако е влязъл през някоя незаключена врата, докато обикалях двора? Може да го е направил, нали?
Нардо го гледаше невярващо.
— И къде е отишъл?
— Аз откъде да знам?
— Да не мислите, че се крие под скапаното легло?!
— Е, това е много добър въпрос, не сте ли съгласен, лейтенанте? Само че не знаете отговора, нали? Защото в действителност не претърсихте напълно къщата! Така че би могъл да се крие под леглото наистина — така ли е, или не е?
— Исусе Христе! — извика Нардо. — Стига глупости!
С две широки крачки отиде до леглото, сграбчи таблата със свирепо ръмжене, повдигна го цялото на височината на рамото си и го задържа във въздуха.
— Доволен ли сте? — протътна той. — Да виждате някого отдолу?!
После пусна леглото, което чак отскочи от удара в пода. Дърмот просто го гледаше.
— Всичко, което искам, лейтенанте — каза накрая, — е да си вършите по-добре работата, не някакви детински драми. Нима искам прекалено много, като ви моля да претърсите помещенията основно?
Нардо го наблюдаваше студено.
— Вие ми кажете тогава — къде би могъл да се скрие човек в тази къща?
— Къде ли? Не зная. В мазето? На тавана? В гардеробите? Откъде да знам?
— Само искам да съм сигурен, че сме изяснили нещата, сър. Полицаите, които са пристигнали на местопрестъплението първи, са претърсили къщата. Щяха да го открият, ако е бил тук. Разбирате ли?
— Проверили са цялата къща?
— Да, сър — докато колегите им са ви разпитвали в кухнята.
— Включително тавана и мазето?
— Точно така.
— Включително санитарните помещения, килера за провизии и сервизното помещение?
— Всички помещения, килери и гардероби.
— Няма как да са проверили сервизното помещение! — извика Дърмот предизвикателно. — Заключено е с катинар, ключът е в мен, а никой не ми го е искал!
— Което означава — парира го Нардо, — че ако все още е заключено, няма как някой да се е скрил в него. Тоест, би било загуба на време да се претърсва.
— Но… това означава, че лъжете! Не е вярно, че цялата къща е претърсена от горе до долу!
Реакцията на Нардо изненада Гърни, който се бе подготвил за ново избухване:
— Дайте ми ключа, сър, и веднага ще отида да погледна.
— Тоест — заключи Дърмот в адвокатски стил, — признавате, че нещо е било пропуснато? И че не цялата къща е претърсена така, както следва?
Гърни се зачуди дали злобното му упорство се дължи на мигрената, която го измъчваше, на заядлив характер, или просто страхът му се бе трансформирал в агресия.
Нардо изглеждаше необичайно спокоен.
— Ключът, сър?
Дърмот измърмори нещо — нещо обидно, ако можеше да се съди по изражението му — и се надигна от стола си. Извади от чекмеджето на нощното си шкафче връзка ключове, откачи от нея един, който бе по- малък от останалите, и го метна на леглото. Нардо го вдигна, без да показва никакви емоции и без да казва нищо повече. Излезе от стаята и стъпките му бавно заглъхнаха по стълбите. Дърмот пусна връзката в чекмеджето, затвори го наполовина, после спря.
— Мамка му! — изсъска и отново извади ключовете. Откачи още един и тръгна към вратата. Не бе направил и две крачки обаче, когато се спъна в килимчето край леглото и удари главата си в рамката на вратата.
