Дърмот погледна жената в очакване; явно ритуалът не бе свършил. После се наведе към нея и й подсказа със силен шепот:
— Какво ще прави патенцето тази нощ?
— Какво ще прави патенцето тази нощ? — попита тя, като имитираше шепота му.
— Ще повика гарваните, дорде не паднат всички до един/и после патенцето ще си легне най-подир.
Тя замечтано галеше с пръсти златистата перука, сякаш подреждаше буклите й в някаква приказна прическа. Усмивката на лицето й приличаше на тази на наркоман. Дърмот също я наблюдаваше. И нито погледът, нито изражението му бяха синовни или почтителни. Върхът на езика му се подаваше напред- назад между устните му като дребен хлъзгав паразит. А после той примигна и се огледа.
— Като че ли сме готови да започнем — ведро заяви и стана от леглото. После неочаквано пропълзя над краката й до другия край на леглото, като пътем взе гъската от раклата. Разположи се до жената върху възглавниците и постави птицата в скута си.
— Вече сме почти готови!
Такова весело и жизнерадостно уверение би било по-подходящо за човек, който тъкмо е поставил свещичка върху торта за рожден ден. Онова, с което бе зает той обаче, нямаше нищо общо. В момента наместваше револвера в един голям джоб, изрязан на гърба на птицата. Пръстът му нито за секунда не се отмести от спусъка.
„Мили боже! — помисли си Гърни. — Така ли е застрелял Марк Мелъри? Така ли са оставени следите от гъши пух, открити в раната на врата му и в кръвта на земята? Нима е възможно в последните си мигове Мелъри да е гледал скапана гъска?!“
Картината беше толкова гротескна, че едва потисна почти неудържимото желание да се разсмее.
Или пък се дължеше на истеричен пристъп, който така често съпровожда ужаса? Каквато и да бе емоцията, определено бе неочаквана и могъща. Беше се срещал с голям брой откачалки — садисти, сексуални убийци от всякакъв род, социопати, които ползваха катерачески пикели, за да убиват, дори канибали… Никога преди обаче не му се бе налагало да изнамира разрешение на такъв безумно сложен кошмар — като при това само трепване на пръст го делеше от куршум в мозъка.
— Лейтенант Нардо, изправете се, моля. Време е за вашето появяване на сцената.
Тонът на Дърмот бе злокобен, театрален и ироничен. Възрастната жена започна да шепне — толкова тихо, че първоначално Гърни не бе сигурен дали не си измисля, че е чул мърморенето й: „Пат-пате, пат-пате, пат-пате, пат-пате, пат-пате“. Приличаше повече на тиктакането на часовник, отколкото на човешка реч.
Гърни наблюдаваше как Нардо отпуска ръце от тила си, протяга ги и свива пръсти. После пъргаво се надигна от пода край леглото. Движенията му бяха на човек в много добра физическа форма. Тежкият му поглед се премести от странната двойка на леглото към Гърни и обратно. Дори и нещо в сцената да го бе изненадало, каменното му лице не издаде това. Единственото нещо, което си пролича от начина, по който изгледа гъската и ръката на Дърмот зад нея, бе, че е наясно къде е оръжието.
В отговор Дърмот започна да гали гърба на птицата със свободната си ръка.
— Един последен въпрос, преди да започнем, лейтенанте. Говоря за намеренията ви. Смятате ли да изпълнявате точно каквото ви кажа?
— Определено.
— Ще приема този отговор за чиста монета. Сега ще ви дам серия инструкции. Трябва да ги следвате абсолютно точно. Ясно ли е?
— Да-а.
— Ако бях по-малко доверчив, щях да се замисля дали сте достатъчно сериозен, като се има предвид поведението ви. Надявам се, че схващате добре ситуацията. Но все пак ще сложа всичките си карти на масата, да не би да е останало нещо недоизяснено. Решил съм да ви убия. Това повече не подлежи на обсъждане. Единственият въпрос е
— Ще ме убиеш. Ама аз решавам кога. — Нардо говореше с нещо, близко до презрително отегчение, което явно забавляваше Дърмот.
— Точно така, лейтенанте. Вие решавате кога. Но това ще важи само до определен момент, разбира се — защото при всички положения накрая ще свърши по подходящия начин. Дотогава можете да останете жив, ако казвате, каквото искам да кажете, и правите, каквото искам да правите. Ясно ли ви е дотук?
— Да.
— Ще ви помоля да запомните, че във всеки един момент имате избора да умрете на секундата. Трябва просто да не последвате инструкциите ми. Съдействието ще прибави ценни мигове към живота ви. Съпротивата ще ги извади от общата сума. Какво може да е по-просто от математиката?
Нардо се взираше в него, без да мига.
Гърни плъзна крака си няколко сантиметра назад към краката на стола си, за да е в най-добра позиция за рязък скок към леглото. Очакваше напрежението между двамата мъже пред него всеки момент да избухне.
Дърмот спря да гали гъската.
— Моля, върнете крака си обратно на мястото, където беше — каза, без да сваля погледа си от Нардо. Гърни направи, каквото му бе казано. Определено започваше да уважава повече периферното зрение на мъжа на леглото. — Ако направите още едно движение, ще ви убия и двамата, без да казвам каквото и да било. Сега, лейтенанте — продължи ведро той, — слушайте внимателно каква е задачата ви. Вие сте актьор в пиеса. Името ви е Джим. В пиесата се разказва за Джим, съпругата му и синът й. Пиесата е кратка и проста, но има много силен завършек.
— Трябва да пишкам — каза жената замаяно, все едно беше пила. Пръстите й продължаваха да галят русите й къдрици.
