Мелъри отиде до едно малко бюро в стил „Шератон“, като все още разнасяше ръжена със себе си. Забеляза го чак когато стигна другия край на стаята.
— Божичко! — измърмори отново и се огледа, обзет от чувство на безсилие. Откри място на стената, където можеше да го облегне, след което извади от чекмеджето на бюрото един плик и го донесе на Гърни.
Пликовете отново се оказаха два — един по-голям, външен, с адреса на Мелъри отгоре му, а в него — по- малкият, който бе изпратил на Х. Арибда на пощенска кутия №49449 в Уичърли. Вътре в този плик пък се намираше личният му чек на стойност 289.87 долара. В по-големия плик имаше лист фирмена канцеларска хартия. Заглавната част на бланката съдържаше логото — „СИСТЕМИ ЗА СИГУРНОСТ ГД“, както и телефон за връзка, а под нея бе напечатано краткото съобщение, което Мелъри му бе прочел по-рано през деня. Писмото бе подписано от Грегъри Дърмот, без да е спомената длъжността му.
— Не си ли разговарял с господин Дърмот?
— Защо да го правя? Ако адресът е сбъркан, сбъркан е и толкова. Какво общо би могло да има това с човека?
— Един господ знае — промълви Гърни. — Но има смисъл да се направи. Имаш ли телефон под ръка?
Мелъри откачи от колана си последен модел „Блекбъри“ и му го подаде. Гърни набра номера от бланката. След две позвънявания се свърза с телефонен секретар:
— Трудно ще е да обясня причината за обаждането си само с кратко съобщение, записано от машина — обясни. — Не съм ти подчинен, нито адвокат, нито лицензиран частен детектив, и със сигурност не съм от полицията. И като заговорихме за това, именно от полицията имаш нужда — точно тук и точно сега.
— Само че — представи си, че именно това е целта му! Да ме притесни дотолкова, че да се обадя на полицията, да се вдигне шумотевица и да смути спокойствието на гостите ни. Възможно е именно това да иска този откаченяк — да повикам ченгетата и да настане пълен хаос! Да пусне слон в стъкларския магазин и да гледа отстрани как всичко става на сол!
— Ако само това иска — отбеляза Гърни, — ти трябва да си много благодарен.
Мелъри реагира, сякаш го беше зашлевил:
— Наистина ли мислиш, че той планира да извърши нещо… нещо сериозно?
— Твърде е възможно.
Мелъри бавно кимна, като че решителността на жеста можеше да възпре страха му.
— Ще говоря с полицията — реши накрая, — но не и преди тазвечерното обаждане на Харибда или както там се нарича.
Забелязал скептицизма на Гърни, той продължи:
— Възможно е обаждането да разкрие някои неща или дори всичко; да ни даде представа с кого си имаме работа и какво иска. Може да не се наложи да замесваме полицията, а пък дори и да се наложи, ще имаме повече информация, която да им предоставим. От която и страна да го погледнеш, има смисъл да изчакаме.
Гърни знаеше, че е много важно полицаите да са на място и да проследят от първа ръка обаждането, но също така бе наясно, че в момента никакъв логичен довод не би убедил Мелъри в това. Така че реши да предприеме тактическо отстъпление — засега.
— В случай че Харибда наистина се обади довечера, би било полезно да се запише разговорът. Имаш ли нещо подходящо — и касетофон би свършил работа — което да прикачим към втори телефонен апарат?
— Имаме нещо по-добро — заяви Мелъри, — всичките ни телефони могат да записват. Става с натискането на едно-единствено копче.
Гърни го погледна любопитно.
— Чудиш се защо ни е подобна система ли? Преди няколко години имахме един доста неприятен гост. Той отправяше разни обвинения и в един момент се оказахме жертва на телефонен тормоз, като обажданията ставаха все по-разстройващи и откачени. Накратко, посъветваха ни да ги запишем. — Нещо в изражението на Гърни го накара да прекъсне историята. — О, не, не! Разбирам какво си мислиш, но не. Вярвай ми, онази бъркотия няма нищо общо със сегашната ситуация. Случаят бе разрешен много, много отдавна.
— Сигурен ли си?
— Ами въпросният човек е мъртъв. Самоуби се.
— А помниш ли онези списъци, върху които те помолих да помислиш? Списъци на взаимоотношения, включващи сериозни конфликти или обвинения?
— Няма нито едно име, което да мога да запиша в тях с чиста съвест.
— Току-що спомена конфликт, завършил със самоубийството на човек. Не смяташ ли, че това напълно отговаря на критериите?
— Тя беше много объркана, силно разстроена личност. Между пререканието й с нас, което впрочем бе плод на въображението й, и самоубийството й нямаше никаква връзка.
— Откъде знаеш?
— Виж какво, историята е сложна и много заплетена. Далеч не всичките ни посетители са пример за умствена стабилност и здраве. Нямам намерение да пиша името на всеки човек, който е казал нещо отрицателно в мое присъствие. Това е пълна лудост!
Гърни се облегна назад на стола и внимателно потърка очите си, които бяха започнали да дращят от сухия заради огъня въздух.
Когато Мелъри проговори отново, гласът му като че идваше от някакво друго място в него, едно много по-
