Ужасяващо добре осъзнаваше, че това никак не му се удава.
Друидите от Диска се гордееха с напредничавия си подход към откриването на загадките на Вселената. Разбира се, както всички друиди и те вярваха в абсолютното единство на всичко живо, в целебната сила на растенията, естествения ритъм на сезоните и изгарянето жив на всеки, който не се отнесе към всичко това с нужното уважение, но те също така бяха размишлявали дълго и дълбоко за самата основа на сътворението и бяха формулирали следната теория: Функционирането на Вселената, казваха те, зависи от равновесието на четири сили, а именно: обаяние, убеждение, несигурност и инат.
Така слънцето и луната обикаляли Диска, защото били убедени, че не трябва да падат, но не отлитали, поради несигурност. Обаянието позволявало на дърветата да растат, а инатът ги държал изправени, и тъй нататък.
Някои други намекваха, че тази теория има недостатъци, но старшите друиди твърде многозначително обясняваха, че действително има място за една образована дискусия, за ожесточени и вълнуващи научни дебати, и общо взето това място е върху кладата при следващото слънцестоене.
— А, значи Вие сте астроном? — попита Двуцветко.
— О, не — отвърна Белафон, докато скалата леко заобиколи по контура на една планина. — Консултант съм по компютърен хардуеър.
— Какво е компютърен хардуеър?
— Ами, ето това е — рече друидът, потупвайки скалата с обутия си в сандал крак. — Във всеки случай част от такъв. Резервна част е. Аз я доставям. Имат проблеми с големите кръгове горе във Вихрените равнини. Поне така казват, де. Да можех, щях да надяна по една бронзова огърлица на всеки потребител, който не е чел упътването. — вдигна рамене.
— За какво по-точно служи, значи? — попита Ринсуинд. Само и само да не мисли за падане.
— Може да се използва да… да ти посочва какво време от годината е — обясни Белафон.
— Аха. Искаш да кажеш, ако е покрита със сняг, значи е зима ли?
— Да. Тоест не. Искам да кажа, да речем желаеш да узнаеш кога ще изгрее дадена звезда…
— Защо? — запита Двуцветко, показвайки любезна заинтересованост.
— Ами, може да искате да знаете кога да си посадите реколтата — каза Белафон, като започваше да се поти леко, — или пък може би…
— Ще ви услужа с моя алманах, ако искате. — каза Двуцветко.
— Алманах?
— Това е книга, която ти казва кой ден сме. — уморено обясни Ринсуинд. — Точно каквото ви трябва за посевите.
Белафон се наежи.
— Книга? — повтори. — Такава, от хартия?
— Да.
— На мене пък това никак не ми звучи убедително — злобно заяви друидът. — Как може една книга да знае какъв ден сме? Хартията не може да брои.
Отправи се с тежка стъпка към предната част на скалата, от което тя заплашително се наклони. Ринсуинд с мъка преглътна и направи знак на Двуцветко да се приближи.
— Чувал ли си за културологичен шок? — просъска.
— Какво е това?
— Това, което се получава, когато хората цели петстотин години се опитват да накарат да заработи както трябва един кръг от камъни и изведнъж се появи някой с малко книжле със страница за всеки ден и словоохотливи изреченийца от рода на „Сега е времето да посадите бакла“ или „Рано пиле, рано пее, най- добре мъртвец се смее“. А знаеш ли кое е най-важното във връзка с културологичния шок, което — Ринсуинд спря да си поеме дъх и замърда безгласно устни, опитвайки се да си спомни докъде бе стигнал с изречението, — не трябва да се забравя? — завърши.
— Кое?
