едва не му захапа пръстите.
Животът отново бе станал нормален.
Зората на следващия ден бе ярка, ясна и студена. Небето се превърна в син купол, залепен за белия чаршаф на света и целият ефект би бил свеж и чист като реклама на зъбна паста, ако не беше розовата точка на хоризонта.
— Вижда ше веше и на дневна шветлина — рече Коен, — какво е това?
Впери поглед в Ринсуинд, който почервеня.
— Защо всички гледат към мен? — възмути се. — Не знам какво е, може би е комета или нещо такова.
— Всички ли ще изгорим? — попита Бетан.
— Отде да знам? Никога не ме е блъскала комета.
Яздеха в индийска нишка по бляскавото снежно поле. Конните хора, които изглежда високо ценяха Коен, им бяха дали конете си и напътствия как да стигнат до река Смарл, на 100 мили към Ръба, където Коен смяташе, че Ринсуинд и Двуцветко могат да намерят кораб да ги откара до Кръглото море. Беше обявил, че идва с тях, заради болезнените си измръзвания.
Бетан моментално бе заявила, че също ще дойде, в случай, че Коен иска нещо да му маже.
Ринсуинд имаше неясното чувство, че тук ври и кипи някаква химия. Ако не друго, Коен бе положил усилия да си среше брадата.
— Мисля, че е доста увлечена по теб — каза. Коен въздъхна.
— Ако бях ш двайшет години по-млад — печално пророни.
— И?
— Щях да шъм на шешдешет и шедем.
— Какво общо има с това?
— Ами… как да ти кажа… Като бях млад мъж и ши шъждавах репуташията по света, тогава обишах жените ми да ша шервенокоши и пламенни.
— Аха.
— Пошле малко оштарях и запошнах да търша блондинката шъш шветшки бляшък в ошите.
— А, така ли?
— Но пошле пак оштарях още малко и тогава оцених штрашните тъмнроки жени.
Той спря. Ринсуинд чакаше.
— И? — попита. — После какво? Кое е това, което търсиш в жените сега?
Коен извърна към него влажното си синьо око.
— Търпението — отвърна.
— Не мога да повярвам! — каза един глас зад тях, — аз яздя с Коен Варварина!
Беше Двуцветко. От ранна утрин се държеше като маймунка, открила ключа за банановата плантация, след като разбра, че диша един и същ въздух с най-великия герой на всички времена.
— Да не би шлушайно да проявява шаркажъм? — обърна се към Ринсуинд Коен.
— Не. Такъв си е.
Коен се извърна на седлото. Двуцветко грейна и гордо му махна. Коен се обърна напред и изпухтя.
