— Защо? — попита Бетан.
— Диаманти. Не може инаше, нали ражбираш. Нищо друго не издържа на камъните и даже тях трябва да шменят вшяка година.
— Като заговорихме за зъби… — започна Двуцветко.
— Да?
— Не мога да не забележа…
— Да?
— А, нищо — каза Двуцветко.
— Да? О! Хайде да жапалим огъня преди да ше е штъмнило. И пошле — лицето на Коен помръкна, — май ще трябва да направим шупа.
— Ринсуинд го бива по тия работи — ентусиазира се Двуцветко. — Знае всякакви билки, коренчета и тям подобни.
Коен хвърли на Ринсуинд поглед, който говореше, че той, Коен, не вярва в това.
— Е, Конните хора ни дадоха малко коншка паштърма — рече. — Ако намерите малко див лук и туй онуй, може би ще штане по-вкушна.
— Но аз… — започна Ринсуинд и се отказа. Все пак, разсъждаваше той, знам как изглежда лука, такова едно висящо, бяло и с нещо зелено, което се подава от единия край, би трябвало да е сравнително лесно забележимо.
— Ще ида тогава да хвърля един поглед, а? — попита.
— Добре.
— Ей там в оня гъст сенчест храсталак, така ли?
— Чудешно мяшто, да.
— Искаш да кажеш, там където са ония дълбоки дерета и тям подобни, а?
— Идеално мяшто, шпоред мен.
— Да, и аз така си помислих — каза Ринсуинд с горчивина.
Тръгна, като се чудеше как се примамва лук. В края на краищата, мислеше си, макар да ги вижда човек как висят на сплитове по сергиите на пазара, сигурно не растат така, може би селяните или който и да е там използват хрътки за лук или нещо подобно, или пък пеят някакви песни, за да привлекат лука.
Няколко ранни звезди бяха вече изгорели, когато той захвана да ровичка безцелно сред листата и треволяците. Светещи гъби, неприятно органични, прилични на брачни помощни средства за гноми, джвакаха под краката му. Други някакви неща, за щастие невидими, подскачаха и изпълзяваха изпод храстите и крякаха срещу му укоризнено.
— Лук? — прошепна Ринсуинд. — Да има някъде тука лук?
— Ей там под старото тисово дърво — каза един глас до него.
— Аха — рече Ринсуинд. — Добре.
Настъпи дълго мълчание, нарушавано само то жуженето на комари покрай ушите на Ринсуинд.
Стоеше съвършено неподвижен. Не беше си помръднал даже очите.
Накрая продума:
— Извинете!
— Да?
