— Кое е тисовото дърво?
— Малко, чворесто, с къси тъмнозелени иглички.
— А, да, виждам го. Благодаря още веднъж.
Не се помръдна. Накрая гласът додаде разговорливо:
— С какво друго мога да ви услужа?
— Не сте дърво, нали? — попита Ринсуинд, все още вперил поглед напред.
— Я не се излагай. Дърветата не говорят.
— Простете. Напоследък си имах малко проблеми с дървета, затова, нали знаете как е?
— Не съвсем. Аз съм скала.
Гласът на Ринсуинд почти не се измени.
— Хубаво, хубаво — бавно отрони. — Е, ще си откъсна малко лук тогава.
— Да ви е сладко.
Тръгна напред с внимателна и достойна походка, съзря туфичка жилести бели неща, сврени в храсталаците, внимателно ги изкорени и се обърна назад.
Малко по-нататък имаше една скала. Но скалите тук бяха навсякъде, самите кости на Диска бяха близо до повърхността.
Изгледа строго тисовото дърво само така, да не би да е говорило то. Но тисът, тъй като е сравнително самотно дърво, не беше чувал за Ринсуинд, дървесния Спасител, а освен това спеше.
— Двуцветко, ако говориш ти, да знаеш, че през цялото време знаех, че си ти. — Гласът му изведнъж прозвуча ясно и много самотно в сгъстяващия се здрач.
Ринсуинд си спомни единствения факт, който със сигурност знаеше за тролите, че се превръщат в камъни при излагане на слънчева светлина, така че на онези, които наемат троли за работа през деня се налага да харчат баснословни суми за предпазен крем.
Но сега като си помислеше, никъде не се казваше какво става с тях след като слънцето отново залезе…
Последните капки дневна светлина се стекоха от пейзажа. И внезапно му се стори, че наоколо има страшно много скали.
— Ужасно се забави с тоя лук — каза Двуцветко. — Май няма да е зле да отидем да го потърсим, а?
— Магьошниците жнаят как да се пажят — рече Коен, — не ше тревожи. — Трепна от болка. Бетан му режеше ноктите на краката.
— Той всъщност не е чак толкова добър магьосник — сподели Двуцветко, придръпвайки се по-близо до огъня. — Не бих му го казал в лицето, но… наведе се към Коен, — фактически никога не съм го виждал да прави някаква магия.
— Така, дай сега другия — каза Бетан.
— Много любежно от твоя штрана.
— Би имал доста хубави крака, ако се грижеше за тях.
— Май веше не мога да ше навеждам, както преди — призна Коен стеснително. — Ражбира ше, в моя бранш, шовек не среща много педикюришти. Штранно, наиштина. Шрещал шъм купища жмишки швещеници, Шмахнати богове, диктаторк, но нито един педикюришт. Предполагам не би ижглеждало редно, наиштина — Коен срещу Педикюринитите…
— Или „Коен и Съдбовните Масажисти на Гръбначни стълбове“ — предложи Бетан. Коен се изкиска.
— Или „Коен и Смахнатите Зъболекари“ — засмя се Двуцветко.
Коен веднага затвори уста.
