— Какво шмешно има в това? — запита с режещ като бръснач глас.
— О, ами, ъ-ъ — почна Двуцветко. — Нали разбираш, зъбите ти…
— Какво има на жъбите ми — заяде се Коен.
Двуцветко преглътна:
— Забелязвам, че не са… ъ-ъ… не са на едно и също географско местоположение с устата ти.
Коен го изгледа кръвнишки. После клюмна и сякаш се смали и остаря.
— Така е, ражбира ше — изломоти, — не ти ше шърдя. Трудно е да ши герой без жъби. Каквото и друго да жагубиш, не преши, и с едно око даже минаваш, ама като оголиш веншите и край, никой не те уважава.
— Аз те уважавам — лоялно го осведоми Бетан.
— Защо не си вземеш други — бързо го подкани Двуцветко.
— Да, ако бях акула или нещо подобно, да, щяха да ми порашнат нови — саркастично отвърна Коен.
— А, не, те се купуват — каза Двуцветко. — Ето ще ти покажа… ъ-ъ… Бетан, били се обърнала, ако обичаш? — Изчака, докато тя се извърне, и после пъхна ръка в устата си.
— Видя ли шега?
Бетан чу как Коен ахна.
— Можеш да ши махаш жъбите?
— О, да. Имам няколко комплекта. Ижвинете. — чу се как преглътна и после продължи с по-нормален глас, — много е удобно, разбира се.
Самият глас на Коен излъчваше страхопочитание, поне доколкото такова може да се изрази без зъби, само дето не те впечатлява толкова.
— Предполагам, ше е така — рече. — Като те жаболят, вадиш ги и ги оставяш да ши му берат гайлето, а? Да им е жа урок на тия мръшнишета, да видят хубаво ли е шамишки да ши болят!
— Не е точно така — внимателно поясни Двуцветко, — те не са мои, само са моя собственост.
— Знаши ши шлагаш в уштата шужди жъби?
— Не, правят се, много хора носят такива там, откъдето идвам, това е…
Но Двуцветко не можа да довърши лекцията си за зъбните протези, тъй като някой го удари.
Малката луна на Диска се бъхтеше сред небето. Светеше със собствена светлина поради неудобните и доста неефективни астрономически разпоредби на Създателя и бе претъпкана с разни видове лунни богини, които точно в това време не се интересуваха много какво става на Диска, защото подписваха петиция срещу Ледените Великани.
Ако бяха погледнали надолу, щяха да видят как Ринсуинд провежда спешен разговор с цял отбор скали.
Тролите са една от най-старите форми на живот в мултивселената, и водят началото си от един ранен опит да се развие животът, но без някакви си там джвакащи протоплазми. Тролите живеят много дълго, като хибернират през лятото и спят през деня, тъй като горещината им се отразява и ги прави мудни. Геологията им е забележителна. Може да се говори за племенология, могат да се споменат полупроводкиковите свойства на нечистия силикон, би могло да се говори за гигантските праисторически троли, които съставляват по-голямата част от основните планински вериги на Диска и ще причинят големи неприятности, ако един ден се събудят, но истината е, че без мощното и вездесъщо магическо поле на Диска, тролите биха измрели много отдавна.
Психиатрията още не беше измислена на Диска. Никой не бе тикал под носа на Ринсуинд мастилено петно, за да разбере дали не му хлопа дъската. Поради това, той би могъл да опише как скалите се превръщат отново в троли само с неясно бръщолевене за това как като гледаш огъня или облаците, внезапно се образуват картини.
В един момент виждаш съвсем обикновена скала, и изведнъж няколко пукнатини, дето през цялото време са си били все там, определено започват да изглеждат като уста или наострено ухо. В следващия момент, без изобщо да се променя нещо, насреща ти вече седи някакъв трол и ти се хили с уста, пълна с диаманти.
