Няма да могат да ме смелят, каза си. Страхотно ще им прилошее от мене.
Това не го успокои кой знае колко.
— Значи ти си Ринсуинд, магьосникът — рече най-близкостоящият. Звучеше така, сякаш някой бяга по чакъл. — Знам ли? Мислех, че ще си по-висок.
— Може би е ерозирал малко — каза друг, — легендата е страхотно стара.
Ринсуинд се размърда неловко. Сигурен беше, че скалата на която седеше си променя формата, а освен това мъничък трол — не по-голям от дребно камъче — седеше дружелюбно на крака му и го гледаше с огромен интерес.
— Легенда? — попита Ринсуинд. — Каква легенда?
— Предавала се е от планина на чакъл от залеза9 на времето насам — рече първият трол. — „Когато червената звезда огрее небето, Ринсуинд, магьосникът, ще дойде да търси лук. Не го хапете. Много е важно да му помогнете да остане жив“.
Настъпи моментно мълчание.
— Това ли е всичко? — попита Ринсуинд.
— Да — отвърна тролът. — Винаги ни е озадачавала. Повечето от нашите легенди са много по-вълнуващи. Едно време е било по-интересно да си трол.
— Така ли? — пророни Ринсуинд едва-едва.
— О, да. Безкраен празник. Пълно с вулкани. Да си скала действително е значело нещо тогава. Целият този глупав утаечен начин на живот въобще не е съществувал — или си вулканична, или те няма. Разбира се, това отдавна вече не е така. Нашите сега се наричат троли, а всъщност понякога не са нищо повече от шисти. Даже креда. Не бих си придавал важност, ако ставам само за писане, а ти?
— И аз — бързо се съгласи Ринсуинд. — Изобщо не бих. Тази… ъ-ъ… легенда, де. Гласи, че не трябва да ме хапете, а?
— Точно така — изписка малкото тролче на крака му, — именно аз ти казах къде е лука!
— Много се радвам, че дойде — рече първият трол, който, Ринсуинд не пропусна да отбележи, беше най- големият. — Малко сме обезпокоени от тази нова звезда. Какво означава?
— Не зная — отвърна Ринсуинд. — Всички мислят, че знам за нея, ама не знам…
— Не че имаме нещо против да се стопим — поясни големият трол. — В края на краищата, всички ние сме започнали по този начин. Но си мислим, че вероятно тя означава край на всичко останало и това не ни се струва много хубаво.
— Става все по-голяма — отбеляза един друг трол. — Погледнете я сега. По-голяма е от снощи.
Ринсуинд погледна. Беше определено по-голяма от снощи.
— Така че, мислехме, че може би ще ни дадеш някакъв съвет — рече главният трол, звучейки възможно най-смирено с този глас като гранитна гаргара.
— Бихте могли да скочите от Ръба — рече Ринсуинд. — Сигурно много места във вселената биха се зарадвали на няколко допълнителни скали.
— Това сме го чували — каза тролът. — Срещали сме скали, които са го опитвали. Казват, че се лети милиони години, след което се нажежаваш и изгаряш, и накрая се озоваваш на дъното на огромна дупка в пейзажа. Никак не звучи обнадеждаващо.
Той се изправи, при което се чу шум като барабанене на кюмюр по ламарина и протегна дебелите си буцести ръце.
— Е, предполага се, че трябва да ти помогнем рече. — Какво искаш да сторим за теб?
— Ами трябваше да правя някаква супа — сподели Ринсуинд, като размаха неопределено лука. Май не беше от най-героичните или пък решителни жестове.
— Супа ли? — попита тролът. — Това ли е всичко?
— Ами, може би и няколко бисквити.
