вътрешността на в някой друг звездолет, вместо да ги покани гостоприемния град Бурун-гхи? И двамата обаче бяха запомнили правилно посоката, а сега без съмнение крачеха точно в противоположната страна на площадката за кацане. Никой не ги накара да се събличат, нито да се разоръжават, нито даже поиска ръчния им багаж, и лека-полека се завърза миролюбив разговор. Кортес уверено вървеше отпред, като не само че не ги конвоираше, но дори и не се оглеждаше назад.
— Ще ме извинявате, но мога ли да разбера каква организация представлявате? — въпросът беше, разбира се, зададен от Язон.
Мета само стрелкаше с очи обкръжаващата ги среда и постоянно следеше дали някой няма да ги изненада отзад. Коридорът обаче си оставаше безлюден.
— Бих искал да ме считате като представител на Дархан изобщо, макар че аз съм капитан от морския флот, и съсобственик на най-крупната на планетата туристическа компания. Ще се радваме да ви покажем всичките си забележителности, ще ви предложим да прекарате времето си на златните пясъци на най- добрите плажове в Галактиката, да вземете участие във вълнуващ лов на гигантския пустинен снехобирдън или на океанскя моржоопашат, а ако желаете, можете да извършите поклонение в древните светини на Дархан заедно с истински вярващите дарханци, а също на вашите услуги ще бъдат разкошните апартаменти в най-добрите хотели на Бурунг-хи, Дурбаид и Джугисхина.
Кортес сипеше сияйни перспективи с равния си мазен глас, също като някой автоматичен секретар в солидна фирма, и Язон проумя, че тая хитра лисица само протака и печели време.
Следователно се налагаше по най-бързия начин да секне механическия заучен словесен поток.
— Простете, а може ли да си поръчаме апартамент в хотел Лулу?
Гърбът на Кортес сякаш се изпъна при това име, но беше възможно Язон да се е заблудил; някои хора имат навика да се сепват при неочаквани въпроси.
— Разбира се, че може — радушно отвърна представителят на туристическата компания и по съвместителство морски капитан. — Само че това не е най-добрият хотел в града.
— Но аз вече веднъж съм отсядал там — излъга Язон. — Искам да си припомня доброто старо време. А желанието на клиента е заповед. Не е ли така, господин Кортес?
— Но разбира се, господин динАлт! — възкликна Кортес с преувеличен ентусиазъм без да се обръща.
Налагаше се да му зададе още някакъв въпрос, който да го принуди да го погледне в очите. Какъв беше този идиотски маниер да разговаря със събеседника си обърнат с гръб към него?
— Господин капитан, как узнахте за пристигането ни?
Кортес беше готов за този въпрос и излъга без дори да се замисли.
— При нас биват изпращани списъците на всички пътници, регистрирани в космодрума на Касилия за поредния рейс на «Дарханска гордост». Нима бихме могли да пропуснем такава знаменитост като вас?
«Лошо работите, момчета — помисли Язон. — Покрай банката ни следяха, а на космодрума ни изтърваха, защото иначе щяхте да знаете, че не сме минавали регистрация. Груба грешка, момчета.»
Крайно време беше да предприеме нещо. В дъното на коридора вече се виждаше изхода: бягаха слънчеви зайчета, зеленина, автомобилен паркинг. Там щяха да ги чакат многобройните колеги на Кортес. Дори и Язон нямаше никакво желание да се озове в лапите на тази «туристическа компания». Мета отдавна беше готова за решителни действия, всъщност едва ли имаше момент, в който да я сварят неподготвена. Само да й даде сигнал.
Подобен сигнал, разбира се, не се подава на езика, на който общуваш с врага; най-добре да го направиш на език, който той със сигурност не владее. Макар че кой можеше да е сигурен откъде е този «морски», а всъщност междузвезден капитан, и колко наречия владее? Имаше един много добър начин да го разбере: като изтърси фраза на родния език на «капитана». Стига само да знаеше кой е родният му език!
«Давай, Язон, съобразявай бързо!» — пришпорваше той себе си. Времето забърза със страшно темпо и Язон с усилие на волята разтегляше всяка секунда, опитвайки се да предугади колкото е възможно повече ходове напред. Този прийом със «забавяне» на времето понякога го използваше, когато играеше на карти, рулетка или зарове, и също не беше в състояние да обясни природата му. Втората екстраординарна способност на Язон си оставаше същата загадка и за самия него, както и старата позната, прословута телекинеза.
Капитанът отпред отчетливо забави крачка, в ушите им зашумя, в коридора сякаш леко притъмня, а Мета бавно-бавно вдигаше ръка с пистолета. Язон, без да проговори дори и дума, а само с очи, леко разклати глава наляво-надясно, давайки й с това да разбере, че всякаква стрелба в момента е изключена. С мъчително напрежение избираше езика, на който да произнесе главната си фраза. Фамилията Кортес му беше позната с нещо от историята на старата Земя, изплува дори и малкото му име — Ернандо Кортес, Испания. Той владееше много слабо испански, знаеше само отделни фрази, но затова пък на родствения му италиански говореше почти свободно и дори беше обучил и Мета, ако не да говори, то колкото да поддържа някакъв елементарен контакт на него. Ето, това беше! Еврика!
— Този тип постоянно ни работи — произнесе Язон на италиански, като изговаряше отчетливо всяка дума. — Не е ли време да му бием шута? Ето, в ляво се показа проход.
От лявата им страна наистина се бе открил страничен коридор, първият през целия им път, и в края му, буквално само на трийсетина метра, зад стъклените врата блестеше огледалната повърхност на едно неголямо, оградено с каменна ограда езеро, виждаше се сребяристата каросерия на някакъв автомобил, и една фигура на полицай в бежова униформа до самия изход.
Мускулите на Кортес под леката памучна тъкан на сакото видимо се напрегнаха. Дали бе заподозрял намеренията им? Впрочем, когато зад гърба ти изведнъж превключат на непознат език, има от какво да се стегнеш. И въпреки всичко Кортес не се обърна. Изумителни нерви!
— Ами… ако… той… разбира… какво… искаме… да си… кажем? — старателно, макар и не винаги точно припомнайки си думите, запита Мета.
Язон я разбра и й отговори с усмивка, като съвсем неочаквано, но тъкмо навреме, в паметта му изплува една единствена испанска дума:
— Че какво ли може да разбере тоя марикон [1]!
Кортес мигновено се извъртя към тях. Очите му пламтяха от бяс. Ръката му мигновено се плъзна в пазвата, а устата му се отвори в ням крясък. Никой обаче и не разбра какво се канеше да извърши. Изпълнявайки буквално заповедта на Язон «да не стреля в помещенията на космодрума», Мета нанесе на нещастния туристически агент мълниеносен удар с лявата ръка, а за по-сигурно добави и един вече по-лек удар с дръжката на пистолета по темето на Кортес. Ударът беше наистина лек, дори небрежно нанесен. Неписаният кодекс на честта забранява да се убиват онези, които не възнамеряват да ти отнемат живота. А пирянците се славеха не само с решителността и липсата на жалост, но и с честта си.
На полицая на изхода, който беше напълно невинен, само му отнеха за всеки случай пистолета и го бутнаха във водата; налагаше се да го изкарат от строя за известно време, още повече че наоколо гъмжеше от мераклии да размахват крайници и пистолети. Само след миг ги обгърна жестока жега. «Нима това е яростта вътре в нас?» — удиви се Язон. — «Или е някакво защитно лъчение?» Нямаше време обаче за никакви главоблъсканици. Мургавите юнаци в бели костюми напираха от всички страни, и се налагаше да се върти като пумпал. Схватката се оказа малко необичайна — явно не възнамеряваха да ги убиват, но дори и нямаха намерение да ги осакатяват, а само да ги заловят, завържат, отвлекат… Само че не бяха попаднали на подходящата плячка.
«Изумително бездарна работа! — продължаваше да си блъска главата Язон, без да разбира кого критикува. — Кой им е давал инструкции за обектите за залавяне? Та те дори да пуснат и цял взвод срещу двама ни с Мета, без специални технически приспособления могат само да си мечтаят да ни заловят.»
Двамата също нямаха намерение да лишават противниците си ог живот. Язон все гледаше да ги бие в болевите точки, а Мета, усещайки явното си превъзходство над съперниците си както в скорост, така и в сила, прибягваше основно към любимия си похват: трошенето на противниковите крайници, при това не само горните, но и долните, с такава лекота, с която домакините трошат макароните, които не се побират в тенджерата. В този случай беше просто неприлично да прибягва до пистолета.
В един момент жегата се усили още повече. Боят течеше все така леко, а с дишането имаше
