имаме си неприятности с властите, и затова искаме да се съберем с Морган, защото той е сила. Не го забравяй и успехът няма да ни изневери.
Лицето на Мета изведнъж стана отвлечено. Тя се замисли за нещо свое.
— Язон, спомням си за какво исках да те питам още по пътя до Касилия. Само ми отговори честно: защо въобще летяхме дотук? Специалната версия, предназначена за Роджър Уейн, мен не ме устройва.
Язон запали втора цигара и дълго мълча.
— Ако трябва да съм честен, и на мен самия не ми е съвсем ясно — произнесе накрая той. — Интуицията и по-рано ми подсказваше, че решението на загадката на Пир трябва да се търси някъде много далеч, възможно, дори и в друга Вселена. Но сега… Разбираш ли, сега страшно ми се иска отново да открия звездолета «Овен» и родителите си. Твърде малко успях да разбера за тях и себе си.
— Ето! — възкликна Мета. — Ти се опитваш да заблудиш сам себе си. Накрая си призна.
— Но, мила… кой друг, ако не родителите ми, ще ни помогне да се доберем до Солвиц, а той на свой ред знае много за тайните на Пир. Убеден съм, че знае…
— Стоп — прекъсна го Мета. — Аз например изобщо не съм уверена в това, което казваш. Виж обаче главното — какво става. Отначало ти скачаш слепешката в движение в кораба на някакъв умопобъркан, и аз по едното чудо успявам да се измъкна полумъртъв от заспалата планета Апсала. После, без да сме решили проблемите си, се втурваме да усвояваме планетата Щастие. После, след като побеждаваме Звездната Орда и получаваме в ръцете си линкора «Арго», се опомняме и се връщаме в родния си свят. Сега отново, без да сме разрешили нищо докрай, пак се хвърляме на кънда в дивия, за да се сражавме с астероида от отвъдното на Солвиц. Решението на зловещите ни тайни по някакъв чудесен начин се оказва именно там. Сякаш почти сме се докопали за опашката късмета си. Тук обаче и става ясно, че добитите от Солвиц знания всъщност ги няма. Кристалите съхраняват информацията, но не успяваме да я разчетем извън пределите на библиотеката на Солвиц. Трябва отново да построим същия такъв изкуствен астероид или отново да открием онзи същия, дето се измъкна в чуждата Вселена. Обаче вместо да се захванем точно с това, ние изведнъж отново хукваме заради теб в центъра на Галактиката да търсим загадъчния Златен Виторог. С огромни трудности се добираме до него и абсолютно лекомислено оставяме да ни се изплъзне. И когато накрая Арчи е на косъм да реши проблема с Пир по най-обикновения начин, сиреч по чисто научен път, изведнъж, ни в клин ни в ръкав, в живота ни нахлува Хенри Морган. И с неговата помощ, както сега става ясно, ти се каниш да откриеш родителите си и Златния Виторог, тоест звездолета «Овен». Правилно ли съм схванала?
Мета направи пауза, но много кратка; явно изобщо не чакаше отговор от Язон.
— Е, а когато изгубим Морган, ще почнем да го търсим с помощта пък на някой друг космически дрипав скитник или безумен учен, а за Света на смъртта ще забравим завинаги. Само ще възприемем като правило понякога да повтаряме като заклинание, че всичките ни странни подвизи се извършват в името на една единствена цел: спасението на планетата Пир от враждебните на човека твари. Ето така.
Язон я слушаше без да вярва на ушите си. Пирянците и в частност любимата му изобщо не си падаха по многословието. Обитателите на Света на смъртта никога не умееха да произнасят такива тиради, но сега Мета не можеше да спре. Изглежда обидата, недоволството, раздразнението се бяха трупали в душата й прекалено дълго, и сега всичко това се изля върху Язон като бурен емоционален поток.
Той беше като зашеметен и дълго време остана онемял.
— Е, кажи, не съм ли права? — агресивно го притискаше Мета.
— Не си права — уверено и спокойно й отвърна Язон.
Пистолетът мигновено се озова в ръката й, и веднага по същия начин се прибра в кобура й. Язон се усмихна: пирянка, която толкова бързо умееше да надвива емоциите си — това беше много трогателно.
— Не си права, скъпа. Никога не съм забравял главната ни цел. Просто натурата ми е такава — на играч. Разбираш ли? А в играта са възможни и извисявания и падения, успехи и грешки, паузи и стремителни нападения. Всичко това съм го преживявал, и то неведнъж, никога, запомни го добре, НИКОГА не съм претърпявал крупни загуби. Защото аз не съм обикновен играч — аз съм уникален играч. И тайната на уникалността ми до този момент не е известна дори и на мен. Може би, по някакъв странен начин, да е свързана с тайната на планетата Пир. Може би. Ето защо днес летим от Касилия до Дархан. Но много скоро ще се върнем в Света на смъртта, обезателно ще се върнем. А дотогава… нека все пак се върнем в удобните си кресла. Ще си поръчаме нещо за пиене, и може би ще успеем да дремнем преди кацането. Имам предчувствие, че на тая планета няма никак да ни е леко.
Двойката от лявата им страна неуморно продължаваше с любовните си забавления. А тройката отдясно бе навлязла в такъв дълбок транс, че човек трудно можеше да си представи как ще успеят да напуснат кораба след приземяването на Дархан.
На митницата възникнаха неочаквани труности. В паспорта и на двамата се мъдреше голям малинов орел — гербът на Касилия. Този щемпел служеше като изходяща виза за туристите, преминаващи през паспортната проверка. Строгият и мрачен граничар (или митничар?) с лице с цвета на междузвездно пространство им заяви, позовавайки се на официалния циркуляр, че стъпването на планетата Дархан с касилийска туристическа виза или с такава по покана е категорично забранено. Той бе застанал точно под големия плакат с откровено издевателски за тяхната ситуация надпис: «Ахлан ва сахлан Дархан!», дублиран точно отдолу на интерланг «Добре дошли на Горещата планета!». Въпреки всички традиции бяха превели дори и името на планетата. Тази глупост страшно нервираше Язон. Представителят на властта говореше много зле на общогалактическото наречие, но същността на думите му се схващаше лесно.
Отношенията между двете съседни планети никога не са се отличавали с особена топлота и дружелюбие, в историята бяха останали шест или седем войни дархано-касилийски войни и примерно още толкова договори за ненападение. Но до върховете на идиотизма двете планети стигат, както се вижда, едва в последно време. През онази година, когато Кърк изпращаше през Дархан огромен транспортен кораб с оръжие, закупено на Касилия с парите, спечелени в казиното, нямаше никакви проблеми с визите.
Тогава защо банкерът не ги беше предупредил за новите правила? Защо? Може би беше известил някого от официалните лица, с които например поддържа контакт по финансовите канали, и възникналото в момента недоразумение щеше да се разреши от само себе си?
Язон едва не произнесе на глас името на Роджър Уейн, по чийто съвет те бяха пристигнали на Дархан, но навреме съобрази, че човек с такъв политически авторитет на Касилия едва ли се ползва такъв на втората планета. Налагаше се да съчиняват нова легенда в движение.
Туристите-любители на безразборните разходки по всякакви планети тук явно не ги долюбваха особено, и Язон поверително съобщи на неумолимия страж на дарханските граници, че изпълнява специална мисия на Специалния корпус. Названието на тази организация, произнесено за всеки случай на четири езика, не впечатли особено граничаря, точно както и фамилията на господин Бронс. Язон реши да не споменава Инскип, защото не се познаваше лично с него. Името пък на Бервик беше най-добре да запази само за себе си. Нямаше никакъв смисъл да намесва и него. Цялата работа се бе оказала съвсем друга.
Язон мина на есперанто, който представителят на дарханската власт владееше значително по-добре, отколкото интерланг, тъй че последната произнесена от чернокожият инат фраза трудно можеше да бъде изтълкувана по някакъв друг начин.
— В нашата служба, камарадо динАлт, не е прието да се вярва на думите. Документите, ако обичате.
Ето кога Язон изпита съжаление, че не се бе съгласил на предложението на Бервик да работи в структурите на Специалния корпус. Трябваше да влезе в щата на службата. С манкирането на задълженията си все някак си щеше да се научи как да се справя, затова пък винаги щеше да има съответния документ в джоба си. Той направо беше забравил, че във Вселената все още има такива бюрократични режими и дебелоглави чиновници.
Мета пък абсолютно игнорираше ставащото, само дясната й длан вече стискаше пистолета, добре че още не го беше навряла в лицето на граничаря. Реакцията на последния обаче беше повече от рязка.
— Камарадо — продължи Язон, — жена ми е малко изнервена, не й обръщайте внимание, тя няма да стреля. Просто светът, от който идваме, това не е Касилия, а съвсем друг свят, който се отличава с повишена агресивност и опасности. Разбирате ли, камарадо? А на нашата планета нещата са много
