останалите граждани от редовия журналист до премиера, от тайния агент до председателя на парламента работят само за мен. И последно. Корабът на Морган отлетя от моята планета с парите ми на борда си. В такъв случай как да не знам накъде се е отправил? Надявам се, няма да настоявате да ви разкрия секрета си. Нека си ги имам няколко и аз.
— Нямам претенции към секретите ви — отбеляза Язон. — На мен и така ми е ясна цялата картина. Има само един неизясн момент: къде се намира той в момента?
— Ще ви кажа — обеща Уейн. — Само ми отговорете, моля ви, на още един въпрос. Последният, но може би най-важният за мен. За какво ви е на вас Морган? Та нали съществуват далеч по-надеждни и дори и още по-интересни начини за печелене на пари?
— Разбира се, че не го правя заради парите — съгласи се Язон. — Но Морган разруши казиното «Касилия». Това място ми е скъпо. Като памет за тогавашния ми триумф. И не само. Имам и много други спомени, свързани с него… Но вие няма да го разберете. Видяхте ли в какво са превърнали портрета ми? Този пират ми нанесе лично оскърбление. В това е цялата работа. Устройва ли ви обяснението ми? — запита го почти агресивно Язон.
— Устройва ме — отвърна след няколко секунди размисъл Уейн.
— Е, какво ще кажете сега за процента ми? — поинтересува се Язон.
— Знаете ли — усмихна се Уейн, — преди пет години, когато Касилия още фактически беше в ръцете на бандитите и в икономиката царуваха законите на междуклановите разборки, спасяването на отмъкнати пари срещу половината сума беше прието за правило. Съгласен съм на петдесет процента.
Язон мълчаливо и с достойнство кимна.
Уейн натисна някакъв бутон върху големия пулт в средата на бюрото си — очевидно включи системата за информационна защита — и с едва доловим шепот потайно прошепна:
— Хенри Морган сега се намира на Дархан, в град Бурунгхи, хотел «Лулу»… хей, къде хукнахте? — извика той подир гостите си, когато те, като истински прагматици и професионалисти, се сбогуваха с очи, обърнаха се и тръгнаха към вратата. — Не бързайте така. И не си мислете да летите на собствения си кораб. Пристигането му на Дархан няма да остане незабелязано, можете да ми повярвате. Единствената възможност да не изплашите Морган е да потеглите към Дархан с обикновен пътнически рейс. Сега ще ви повикам автомобил, който ще ви откара директно до трапа на отлитащия само след половин час звездолет «Гордостта на Дархан».
— Онзи същият? — простена Язон.
— Същият — потвърди Уейн.
— О, тъмни Космосе! Нямат ли край тия съвпадения!
— Нямат, всичко е нагласено — измърмори Мета, когато вече крачеха по коридорите през отварящите се пред тях тежки автоматични врати в компанията на служителя от охраната. — Защо се съгласи на условията му? Нима мислиш, че иска да ни помогне?
— Разбира се, че не — усмихна се Язон. — Тоя тип хора помага само на себе си. По всяка вероятност обаче той ни даде добър съвет. Нали на този етап общите ни цели ни наистина съвпадат. Главното обаче, което трябва да разбереш, е: тук, на Касилия, ние сме в пълната му власт. Само да беше щракнал с пръсти и «Темучин» просто нямаше да го допуснат на орбита. Така че единственият начин да се измъкнем оттук и да летим по-нататък е да играем по правилата му.
Язон едва в този момент забеляза пистолета в ръката й. Интересно, откога? Добре че поне не го беше извадила в кабинета.
— Прибери го — посъветва я той. — Тук поне няма в кого, а няма защо да стреляш.
— Няма да го прибера — сопна му се тя. — Хващат ме нервите когато се налага да играем по чужди правила. Дай ми поне за минутка да дойда на себе си.
Глава четвърта
Докараха ги до междупланетния кораб точно минута преди старта и ги пуснаха в салона по специалния трап, спестявайки им паспортната проверка. Язон не придаде на факта особено значение, но когато им показаха местата в салона първа класа, удобните, меки, очевидно, най-добрите места на кораба, снабдени с толкова много технически приспособления, че едва ли за трите часа полет щеше да успее да севъзползва от всички бутони и лостове, Язон застана нащрек. Всяко от устройствата можеше да изпълнява и ролята на микрофон, камера, или нещо още по-лошо, да представлява някакво облъчващо устройство. Затова, още щом стартовите претоварвания приключиха и симпатичната тъмнокожа стюардеса инструктира пътниците за правилата на безопасното поведение, разрешавайки им вече да стават, Язон се изправи и веднага прошепна на Мета:
— Не искаш ли да се поразходиш до палубата с обзорния екран?
Нямаше нужда от повторна покана. Мета кимна с разбиране и измисли една неутрална фраза, предназначена за всички евентуални подслушващи в момента:
— Отдавна не съм летяла на пътнически кораби! Не е ли забавно, Язон?
— Разбира се, скъпа, и аз съм отвикнал от такива полети.
При обзорния екран се задържаха само за минута, колкото да се убедят, че никой не ги следи. После се върнаха в салона, но вече не в първия, а в този на опашката, който беше за пушачи. Там имаше много свободни места, а на заетите седяха лица с много съмнителен външен вид. Съдейки по миризмите, тук пушеха не само обикновен тютюн. Язон и Мета си избраха реда с най-раздраните кресла, разбито осветление, изкъртени климатични инсталации, откраднати електробръсначки, запалки и всякакви други липсващи битови уреди. От дясната им страна се намираха трима цепнатооки жълтолики граждани, напомнящи на Язон конниците от племето на Темучин не само с етническите си черти, но и с любопитните си дрехи, съшити от парчета кожи, тихичко опъваха наргиле. Вече бяха отплавали някъде, оставяйки бренните си тела на мръсните седалки. От лявата им страна седеше един много черен младеж, по-черен дори и от стюардесата, с доста условно облекло, на когото правеше компания млада дама със същия антрацитен тен, още по-разголена и от компаньона си; двамата много увлечено се натискаха и облизваха. Те пък още по-малко напомняха на тайни ченгета. А да предположи, че заради Язон и Мета са монтирали подслушвателна и наблюдателна апаратура във всяко кресло на борда на «Дарханска гордост», беше повече от смешно.
Язон запали цигара колкото заради играта (макар че елементът удоволствие също присъстваше) и се обърна към Мета.
— Хайде обсъдим какво ще правим. Май до този момент не съм споделял с теб, че възнамерявам да се запозная с Морган по-отблизо, дори да го предразположа към себе си, да го опозная отблизо, и после вече да го натикам в капана. Мислех и върху едни, да кажем, по-силови варианти, но вече след разговора с Уейн разбрах, че можем да действаме само с хитрост. Двамата с теб трябва да се внедрим в бандата му. Така се е наричало това откак свят светува. И ако Морган повярва в искреността на нашите намерения, победата ще е наша.
— Не се съмнявам в актьорските ти способности — отвърна тя, — но според мен, всичко ще зависи от това, знае ли той откъде сме и какво представлява планетата Пир.
— Права си, всеки, който познава пирянците лично, ще е наясно, че те никога не могат да станат разбойници и грабители. Но… Тук, на Касилия, народът е удивително сив, като според мен дори и господин Уейн никога не е чувал за Света на смъртта, а пиратите, които знаят само да грабят наред, едва ли ще блестят с по-обширна ерудиция. Освен ако някога някои легенди за планетата Пир не са стигали до ушите им. Например, твърде е възможно да са дочули с чия помощ адмирал Джукич е разбил Звездната им орда близо до Земята. Но легендите с това са и известни, че почти цялата достоверна информация е изкривена до неузнаваемост, така че едва ли могат да представляват заплаха за операцията ни.
— Е, да се надяваме, че си прав — кимна Мета. — Тук обаче нещи ми се струва задушно. Честно да ти кажа, с удоволствие бих се върнала в удобното си кресло.
— Не възразявам. Вече изложих най-важното. Не забравяй за ролята ни, тъй като сме бандити,
