повече и повече, съзнавайки, че подобни стоманени конструкции не само не бяха по силите й, но дори и Кърк щеше да си строши зъбите с тях. Язон изпадаше в същото мрачно настроение, чувствайки се като уловен в капан. Единствената им утеха оставаха пистолетите, които никой до този момент не бе поискал да им отнеме.
Оказа се, че все пак познава господин Уейн. Беше го виждал само един път през живота си, а го бе познал веднага. Има и такива лица, които не блестят с нищо особено, но въпреки това се запомнят.
Уейн беше напълнял, оплешивял, лицето му сякаш бе потъмняло, но като цяло си бе останал все същия хлъзгав тип с потайни маниери. Допреди няколко години беше само един заместник-директор на една малка и скромна банка на края на града. Тогава лично бе проверил автентичността на всичките двайсет и седем милионни кредитни банкноти, връчени от Кърк на Язон, и една беше разменил на банкноти по хиляда. Особено релефен изплува споменът за онзи момент от онзи отдавнашен ден, в който начинаещият банкер с пребледняло лице поемаше от Яон дебелата пачка с банкноти с такава висока деноминация. Беше повече от ясно, че до онзи момент не му се беше случвало да държи толкова пари, които да му принадлежат поне отчасти. Всичко от онази паметна вечер отдавна беше история. Господин Уейн по всяка очевидност беше станал мултимилионер, дори и възможно милиардер, величаейки се сър Роджър Уейн, но навикът да пребледнява на нервна почва така и не го беше напуснал.
При вида на Язон смуглото му лице придоби неестествен сиво-виолетов цвят, а вече чисто лилавите му устни се разтвориха в една още по-неестествена и поради това много неприятна усмивка.
— Как се радвам да ви видя на нашата планета!
Възклицанието му определено не можеше да се счита за фалшиво, но Язон с чиста съвест го определи като двусмислено.
Той се усмихна едва доловимо в отговор и леко наклони глава, както го изискваше етикетът. Мета обаче не признаваше никакви етикеции и кръвта й почна да кипи.
— Помня, помня, как ви предложих да оставите парите в нашата банка, а вие скромно ми отговорихте «не сега». Помня, помня — буквално изблея сър Роджър. — Е, какво, значи днес му е времето, така ли, господин динАлт? Станали сте богати, нали така? И ние забогатяхме. Какво ще кажете за едно взаимноизгодно сътрудничество?
— Не изключвам и такъв вариант — вежливо отвърна Язон. — Но ние със съпругата ми не сме дошли за това. Освен това пари в банката ви бих могъл да вложа без изобщо да бия такъв дълъг път, като го сторя чрез междузвездната компютърна мрежа. Днес ме интересуват обстоятелствата от неотдавнашното нападение срещу казиното «Касилия» и вашите съображения относно местопребиваването на Хенри Морган. Обезателно ще го арестувам и ще го принудя да върне заграбеното. Като си плати и моралните и материални компенсации. Имате ли представа колко е това?
— Още десет милиарда — каза Уейн.
Сумата се стори малко големичка на Язон, но той запази мисълта за себе си.
— Добре. Значи Морган ще ви върне двайсет и пет милиарда.
Уейн само снизходително се усмихна, въздържайки се за момента от коментар.
— Вашите двайсет и пет милиарда непременно ще ви бъдат върнати — повтори Язон, като наблегна на думата «непременно». — Какъв ще ми бъде дялът в този случай?
Отговорът последва моментално.
— Двайсет процента.
— Това е несериозно — възрази Язон. — Петдесет.
— Двайсет и пет — предложи Уейн.
— Петдесет.
— Трийсет и три и това е последната ми дума.
— Петдесет — повтори още веднъж Язон.
Уейн накрая не можа да сдържи смеха си.
— Язон, вие сте много проницателна личност. За миг само съобразихте, че тези петнайсет милиарда на казиното бяха именно моя собственост. Не чувствате ли в такъв случай, че аз ни на йота не вярвам в сериозността на предложението ви, а още по-малко в успеха на подобно мероприятие. Да нямате намерение да се изправите на жалкото си корабче срещу цялата пиратска армада?
— Гоподин Уейн! — оскърбено възкликна Мета. — От жалката ви избичка и най-крупният кораб ще ви се стори нищожен. Възможностите на моя транспортен кораб са сравними с тези на боен кръстосвач от среден мащаб.
— Работата, разбира се, не е в това — намеси се Язон, бързайки да прекрати разгарящия се спор.
— Извинете, госпожо, не бях прав — произнесе неочаквано Уейн. — Сега е ваш ред, Язон.
— Ще бъда кратък, господин Уейн. В открита схватка, в честен космически бой, ние веднъж сме се сблъсквали с тая смела команда, макар и тогава тя да имаше малко по-различен вид. И тогава, забележете, победи ръководеният от нас флот. Хенри Морган представляваше всичко на всичко само един от главатарите на тази слабоорганизирана звездна шайка. Тогава той успя да се измъкне. Днес обаче аз нямам намерение да воювам толкова праволинейно с него. Има много и различни начини да преодолееш един враг. Някои от тях са познати и на вас, нали, господин Уейн? Лично аз, като професионален играч, не съм свикнал да разкривам собствените си трикове. Така че сега на нас двамата ни се налага да се споразумеем само в един общ аспект. Методиката на изпълнението си остава грижа на двама ни с Мета.
Уейн беше наклонил глава и ги слушаше вече без да крие любопитството си.
— Защо ли почвам да вярвам в успеха ви, Язон динАлт — произнесе замислено той.
— Е, най-после! Между другото, много от тези, които вярваха, не свършиха по най-добрия начин.
— Надявам се, Язон, че тия реплики не ги отправяте като заплаха към мен — произнесе Уейн с утвърдителна интонация. — Все пак съм длъжен да ви кажа, че самоувереността ви не познава граници. Без всякакво съмнение, това е добре за играча, но в боя може да ви изиграе лоша шега. Така че гледайте да не се издъните преждевременно и ме изслушайте. Полицията практически призна поражението си в случая с Морган. Те са отлични момчета, но мога да работят само на планетата. Касилийската полиция наистина не е оборудвана и с елементарна космическа техника. А кой друг е в състояние да ни помогне? Бойният флот на «Лигата на световете»?… Това са наистина могъщи, но прекалено крупни и неповратливи формации. Остава само Специалния корпус… Между другото, известно ли ви е какво представлява Специалният корпус?
— Представете си, да — отвърна небрежно Язон. — Познати са ми имената Инскип, Колби, Ривърд Бронс, дори на последния бях лично представен.
Твърдението му за познанството с Бронс представляваше леко преувеличение, но нали Бервик наистина веднъж му бе предлагал да го запознае със заместник-началника на Корпуса.
— Чудесно — кимна Уейн. — Значи така. Ударният отряд на Корпуса в същия ден изгуби следата на Морган поради една много проста причина. Пиратите демонстрираха на целия свят чисто техническото си превъзходство. Техните кораби и радари са по-добри от тези на Корпуса. Разбирате ли?
— Но мозъците им, взети всички заедно, са по-дребни от моя.
— Браво, Язон! — изсмя се Уейн. — Още една такава фраза и честна дума, ще ви кажа къде да търсите Морган.
Язон дори и не успя да отговори. «И този тип ме обвинява в самоувереност! Нима всичко това е било блъф?» помисли той.
Вместо него отговори Мета.
— А вие имате ли достатъчно основания да предполагате, че…
— Не продължавайте — прекъсна я Уейн. — Аз действително знам къде се намира Морган в момента. Макар че… все пак трябва да правите разлика между откриване и залавяне. Двете нямат нищо общо. Но за да не ви се стори изявлението ми голословно, ще се опитам да ви разясня как е ситуацията на планетата ни. Имаме си министър-председател със свой кабинет, има парламент, съществуват също така съд, преса, специални служби. Реалната власт обаче е в ръцете на хората с пари, повярвайте ми. А тези хора — това всъщност съм аз. Аз контролирам всички финансови потоци на Касилия, подчертавам: всичките. Затова и
