Едва на третия ден тя направи изключение за Хенри Морган.
Разговорът се получи от особена важност и за двамата.
— Имам още известни проблеми когато разговарям — извини се Язон. — Затова ще съм кратък. Искам да разбереш главното. Аукснис жверис — това е абсолютно непобедимият звездолет клас «Овен», кораб на боговете. Но за да го приведем в пълна готовност, трябва и още нещо: куфарчето ти. С процесора за управление на екрана.
— Знам — отвърна Морган. — Мисон е летял на този кораб на боговете.
— И какво? — запита невинно Язон. — Защо не го използвате за война?
— Да воюваме на кораба на боговете? — Морган сякаш една сега схвана за какво става дума. — Но той не винаги изпълнява заповедите…
— Именно — потвърди Язон. — А да летим посредством аукснис жверис от планета на планета, това е все едно, да копаем картофи с тежък боен танк. Слушай, Хенри, сега ще ти кажа най-главното. За пълноценното управление на звездолета от клас «Овен» е нужна още една подробност. Знам планетата, на която можем да я открием. Там обаче никой няма да ти я продаде. За нищо на света. Налага се да се извоюва. Заедно с цялата планета. Готов ли си, Морган? Няма да е никак лесно. Там живеят може би най- добрите бойци в цялата Галактика.
— Готов съм, Язон.
— Добре, радвам се да го чуя. За днес това е всичко.
— Защо стреля Монбар в мен? — запита внезапно той.
— Нима не е ясно? — глухо изломоти Морган. — Беше се побъркал окончателно. Наркотици, какво друго. Мислеше, че така ще спаси планетата ни от магьосника и вещицата.
Морган се опита да изхили, но не се получи много весело, още повече, че точно в този момент Язон се закашля — пробитият бял дроб още не беше заздравял до край. И може би затова никой не чу сподавения вик на Доли.
Тя с усилие се сдържа да не даде воля на чувствата си. Сред болничните стени момичето не рискува да сподели каквото и да било и едва на другия ден Язон разбра, какво именно бе успяла да прочете в мислите на флибустиера. Имаше от какво да ахне човек.
Самият Хенри Морган бе подтикнал Джо Монбар да стреля по Язон. Но дори и Язон с труд повярва в истинската причина: не за да се избави от пришелеца и младата пленница, а за да провери дали наистина е безсмъртен. Ето какво представляваше флибустиерската логика.
Доли дори си спомни още нещо:
— Знаете ли, когато още на старата Земя четох, че по подобен начин са проверявали жените дали не са вещици. Хвърляли ги във водата и ако потънела, значи не била вещица, можело да я погребат с почести, а ако не потъне, значи е вещица, и тогава вече я изгаряли на кладата.
— Хуманен обичай — оцени Язон и добави след малко: — Доли, а ти наистина считаш себе си за вещица?
— Не знам, възможно е — сериозно отговори момичето. — Очите ми нали виждате какви са? Блестящозеленикави, също като у котките…
— Стига сте дрънкали глупости! — избухна изведнъж Мета. — Язон, нима ти дори и сега след всичко станало, възнамеряваш да летиш заедно с Морган?
— Мета, мила! Разбира се. Сега още повече. А ти какво предлагаш?
— Да извикаме тук Кърк, на «Арго», с цялата команда и да превърнем тая проклета пиранска планета в малко слънце.
— И това е всичко? — запита Язон.
— Всичко! — отвърна разгорещено тя.
— Прекалено много против — започна спокойно разсъжденията си Язон, като нарочно разлагаше всичко с желязна логика, за да ядоса още повече любимата си. — Първо, ще е много жалко. Тук не е толкова зле. Второ, просто е скучно. Приключения, разбираш ли, ти се приискали. Трето, това е безопасно. Кораби от класата на «Арго» нямат, но десет от ранга на «Конкистадор» вече представляват много сериозна сила. А ако към тях добавят и малко тромавия, но пък изключитено мощен «Алигатор», аз тук се запозна задочно с него…
Доли седеше в ъгъла на креслото и бързо-бързо записваше нещо. «Да не конспектира речта ми?» — проблесна нелепа мисъл в главата на Язон.
— По-кратко — не се стърпя накрая Мета.
— По-накратко, потегляме с Морган на боен поход. Ще полетим с цялата им огромна ескадра. Иначе няма да успеем да се сдобием с главния детайл за кораба на боговете… Надявам се, разбираш към коя планета ще държим курс?
— Да — каза Мета. — Ти си направо луд!
Пистолетът вече беше в ръката и дулото му сочеше в гърдите на Язон. Сякаш само за един миг всичките им години съвместен живот бяха забравени и пред гордата дъщеря на Света на смъртта отново стоеше само жалкият, но все така самоуверен и нагъл чуждопланетник.
— Нима ти и всичките ти събратя ще се откажете да воювате с врага?
Язон отдавна бе разбрал кои аргументи винаги са неотразими при споровете с пирянците. Не сбърка и този път.
— Разбира се, готови сме да воюваме. — Ръката й с пистолета бавно се отпусна. — Нали ти казах: пристигаме и ги разгромяваме.
— Не — каза Язон, — на наша територия ще имаме повече шансове за победа. Врагът е прекалено силен, не бива да рискуваме. А на родната си планета пирянците не могат да загубят. Още повече, че Морган ще го дезориентираме с търсенето на толкова нужната му вещ.
— Дълго време ще се лута в търсене на толкова необходимата му играчка! — изхили се Мета, окончателно успокоена.
— Доста дълго — съгласи се Язон. — Което скрито надеждно, то се и охранавя добре. Например, можем да използваме «огнедишащия дракон». Помниш ли тази славна играчка от планетата Егриси?
— Помня. А после?
— Още не съм го измислил.
— Виждаш ли — укори го Мета.
— Но това е единственият правилен път. А да ги избиваме тук всички собственоръчно… прекалено голяма чест ще им окажем!
— Да! — Тя сякаш се пробуди от сън. — Но как ще предупредим нашите?
— Това вече е друг и много важен въпрос — съгласи се Язон. — Тъкмо си блъсках главата над него.
— Аз също! — намеси се неочаквано в разговора им ликуващата Доли. — Имате телепатограма от Пир!
— Какво?! — не разбра Язон. — Теле-пато-грама? Какво означава това?
— Ето, записала съм: «Съобщението е прието. Ситуацията в общи черти е ясна. Чакаме конкретни пожелания от Язон. Кърк.»
— Шегуваш ли се, или какво? Какво съобщение?
Доли дори се обиди.
— Е, нали неслучайно в училище всички ми викат «Вещицата». Аз и по-рано си падах много да намеря някъде в космоса силен телепат и да си поговорим от сърце. Имам няколко такива познати момичета и дори две момчета. Едно от момичетата се казваше Миди. Оказва се, че сега живее на Пир при вас. Ето че и пообщувахме. Разказах на приятелите ви най-важното. За планетата, за Морган, въобще, за работите ни…
— Почакай, почакай, а тия твои телепатеми, те не се ли засичат от пси-детекторите?
— Какво говорите! — удиви се Доли. — Никой и с нищо не може да ги засече. Хиляди пъти съм го проверявала. Ние дори още не сме се научили да се подслушваме като хората.
Язон се хвана за главата и закрачи из стаята. Припомни си как веднъж бе влязъл в кратък, но много важен телепатически контакт с младата Миди, която тогава беше още млада царска дъщеря, на планетата Егриси. Да, още тогава тя бе демонстрирала явни способности. Но кой би могъл да предположи, че ще са от
