цялата възприемана от нея говоряща картина. Точно така, както до този момент бе предавала собствените си мисли. Приемащата сигнала Миди дооформяше вече леко размитата от светлинните години образ на Язон с помощта на личните си спомени. И накрая, когато Стан с помощта на пси-детектора извеждаше на един голям екран отчетливото и подвижно изображение на Язон, нито гласът му, нито лицето му претърпяха някакви забележими изкривявания.
Какво да се говори, всички събрали се пирянци бяха радостни да видят отново здрав и читав първия в историята си чуждопланетник, когото те в крайна сметка се бяха научили да имат за свой. И разбира се, никой не се и съмняваше, че всеки момент Язон ще ги удиви с нещо ново. Иначе просто нямаше смисъл да се организира целия този сложен, уникален, и възможно, небезопасен за здравето на момичетата експеримент. Обитателите на Света на смъртта бяха готови и за най-парадоксалните новости. Още повече, че те вече знаеха много за Ямайка и Хенри Морган от предишния сеанс на връзка. И въпреки всичко докладът на Язон надхвърли всички очаквания.
А това беше именно доклад, ило по-точно, теледоклад, тъй като нямаше никаква възможност да прекъсват и задават въпроси. Единственото, което беше достъпно на всеки от присъстващите, беше да измъкне пистолета и да превърне на молекули пси-проектора, а с него и Миди. И разбира се, в хода на дългия монолог на Язон, пистолетите на пирянците непрекъснато изскачаха от кобурите в дланите и обратно, но за щастие до стрелба не се стигна.
Накрая Миди, след като проумя принципа на транслацията, изобретен от по-младата й колежка, даде възможност на Кърк да отговори. Тя само не взе предвид, че на другия край на телекоридора хората стоят на чист въздух, някъде в някаква гора, и у тях няма никакви уреди. Така че отговорът на Кърк озвучаваше самата Доли. А и изобщо всичко беше на предела на възможностите. Спешно се наложи да прекратят връзката: Миди загуби съзнание. Не стига това, че се бе раздала напълно по време на междузвездния разговор, но и за капак необичайно емоционалният фон на залата бе започнал да оказва въздействие върху не съвсем защитения й мозък. Пирянците бушуваха като разоран мравуняк, и в хаоса на всевъзможни чувства бодрите възклицания бяха съвсем инцидентни. Болшинството присъстващи излъчваха крайно безпокойство и дори страх, традиционни по пирянски преминаващ в ярост и злоба.
Миди бързо я отведоха в болницата под персоналните грижи на Тека и Бручо. Не на шега разтревожилият се Арчи също се втуна натам. Общо взето, на най-уравновесените и разсъдливи хора се наложи временно да напуснат залата, и обсъждането на ситуацията започна с крясъци. Имаше какво да си покрещят в този ден обитателите на Света на смъртта един на друг. Та нали Язон (не някой друг!) им беше предложил (на пирянците!) не уникален научен експеримент, дори и не пътешествие в ада: а буквално следното: да започнат нова крупномащабна война с пирянските твари!
— Приятели, много се радвам, че сега нямате възможност да ме прекъсвате — започна Язон, лъчезарно усмихнат. — Аз прекарах в път и на чужди планети вече почти два месеца — едно немалко време. Много мислих за проблемите ни, а на такова разстояние мисълта за дома е особено приятна и ясна. Всичко, което ще ви кажа сега, това не е току-що родила се, дори и свръхгениална, но недоизкусурена идея. Това е мое щателно претеглено решение. Аз насочвам към Пир ескадра космически флибустиери, най- злобните, най-отчаяните, най-безжалостните и най-умелите бойци на междузвездните галактически простори.
Той направи кратка пауза и продължи.
— Те искат да завоюват нашата планета, защото я считат за една от най-богатите. Те ще търсят на нея залежи от метални руди в планините и скрити съкровища в джунглите, навсякъде ще търсят образци от редки животни. А главното е, че те ще почнат да си пробиват път към Епицентъра, който управлява тези животни. Защото там, в Епицентъра, мечтаят те да намерят липсващия им таинствен детайл от звездолета «Овен». Аз бях този, който ги насочи към планетата Пир. А планетата Пир е тъкмо място за търсене. И само едно нещо — до известно време — те няма да търсят: хората. Те дори и не очакват да ви видят. Освен всичко друго, аз обясних на флибустиерите, че пирянците са най-хитрата раса във Вселената, и затова винаги са се считали за непобедими. Обясних им, че вие умеете да воювате, но влизате в бой само след като загинат всичките ви дресирани да нападат враговете ви свирепи животни. И само Епицентърът е единственото място, което ще защитавате особено силно. За това също съм предупредил враговете ни. Флибустиерите ще почнат да воюват с шипокрилите и рогоносите, шилометите и меднозъбите каймани, с подивелите доримии и безоките дузиноноги. И тогава вече ще видим кой кого!
Както и да завърши тази история, мнозинството пирати ще сложи кости на Пир. Заедно с тях и немалко пирянски твари. Да, ние знаем колко бързо се плодят, така че ще наблюдаваме процеса отстрани. Ние имаме шанс да проумеем главната причина за непобедимостта на Света на смъртта. А може би (знае ли човек) — флибустерите са уникален народ, техниката им е доста по-напреднала от нашата, може би все пак ще успеят да очистят Пир от всички враждебно на човека. А ние тогава вече ще измислим как да очистим пък планетата от тях. По-скоро сигурно ще сключим договор, защото нали им обещах онази прословута част от звездолета, магическия ключ към всемогъществото. А планетата, ако сме честни, даром не им е нужна, те си имат вече една, дори няколко. И въобще натурата им е на звездни номади.
Дотук беше лириката. Преминавам към практическите препоръки, защото се боя, че Доли ще се изтощи и няма да може повече да препредава в ефира думите ми. И така, препоръките ми са следните. Първо, намерете, изкрънкайте от Бервик, купете, без да се пазарите, аз после ще ви възстановя всички загуби, достатъчно мощен генератор на екраниращо поле. Градът Отворен и космодрумът Велф не трябва да се пеленговат отникъде. Второ. Бързо изградете някакво подобие на космодрум от другата страна на планетата, сред дивите джунгли. Там ще приемаме гостите. Трето. Малките деца, болните, тежкоранените, престарелите, евакуирайте на планетата Щастие. Знае ли човек как могат да се обърнат нещата. Четвърто. «Арго» и всички останали бойни кораби да бъдат приведени в пълна бойна готовност и да бъдат вдигнати на орбита. Пето. Нека най-добрите «Говорители» отрепетират показателен номер — насъскване на местната фауна на пришълци. Този спектакъл трябва да се проведе с широк размах и с блясък. На хората подгответе надеждни пътища за отстъпление в случай, че пиратите веднага открият ураганен огън. Шесто. За охрана на Епицентъра използвайте най-доброто автоматично оръжие. Там хора не трябва да има, а виж, роботът-страж, който на Егриси наричат огнедишащ дракон, ще свърши отлична работа. Спомням си, че го подарих на Миди, но при такъв случай тя ще прежали с готоност любимата си играчка. Седмо. Или кое беше по ред? Май че няма повече.
Язон помълча замислен.
— Останалото ще решаваме в движение. Имаме още три седмици. Ще се опитам да удължа още малко срока, но може и да не се получи. Възражения не се приемат. Не мога вече да дам обратен ход на делото. Мога само да се опитам да проточа нещата. И още. Ще се опитам да стигна до вас преди флибустиерите, за да ви разкажа вече на живо всичко. Но това няма да бъде лесно и никак безопасно. Така че чакайте, приятели, и бъдете готови.
После той се обърна лично към вожда на пирянците и свой стар приятел:
— Кърк, надявам се, че в момента ме слушаш. Извини ме, ако можеш, стари приятелю. Прости ми, че взех решение, токова важно за съдбата на Пир, без да се посъветвам с теб. Работата е там, че да мен отдавна тази планета е и моя. А освен това Мета също не беше против.
Язон изведнъж някак объркано замълча, обърна се очевидно към Мета, и в този момент изображението пропадна.
Кърк имаше съвсем малко време, за да се приготви за отговор, мислите му бяха в пълен хаос, и седовласият исполин, изправен в цял ръст пред широкоразтворените очи на едва дишащата Миди, така и не разбра, дали успя да почне с най-важното.
— Язон, боя се, че пирянците няма да могат да водят войната с чужди ръце. Ние просто няма да сме в състояние да гледаме спокойно на цялата история и най-вероятно ще почнем война на два фронта. Ето, от това ме е страх.
Кърк не успя да каже и дума повече, защото в този момент Миди изгуби съзнание.
— Смърт на Язон! — закрещю Клиф, взривявайки тягостната тишина, надвиснала в залата.
Така започна дискусията.
Храбрият космически артилерист съвсем наскоро бе навършил двайсет години, в условията на Пир възраст съвсем не младежка, и беше крайно време да се научи как да се държи. Клиф обаче изобщо нямаше намерение да сдържа емоциите си.
