— Смърт на Язон! Той предаде планетата ни! Аз бях съвсем млад тогава и от мен нищо не зависеше, когато този вредител за пръв път се появи сред нас. Но аз помня как покойният Скоп искаше да го убие в решаващия момент, и ако не беше Мета…
— Замълчи! — ревна Гриф с още по-голяма ярост от неговата. — Ти просто използваш отсъствието на Мета. Тя не би те оставила да говориш така!
Гриф беше още по-млад, но именно нему се бе случило да бъде първият наставник на Язон на Пир, а после заедно с бившия си ученик и Мета той бе преминал през месомелачката на войната на планетата Щастие. Нищо не сближава хората повече от съвместните сражения, и младият Гриф сега беше пълен с решимост да защити другарите си срещу нападките.
— Замълчете и двамата! — изрева Кърк. — По-старшите още не са изказали мнението си. Откога на Пир взеха да не съблюдават субординацията и воинската дисциплина? Ако Язон е виновен за нещо, то само в това, че ни даде възможност да се отпуснем. А ние с нищо не сме заслужили тази почивка. Не забравяйте, младежи, че веднъж вече оставихме планетата си в ръцете на врага и се смирихме с това. И ако не беше Язон, днес нямаше да ни има…
Кърк спря да си поеме дъх, и Рес използва момента, за да се вмъкне в този спор с правото на човек, чийто глас тежеше не по-малко от този на Кърк.
— Не си съвсем прав, Кърк. Язон с неговата глава и с парите му, разбира се, ни помогна отново да построим града, пристанището, да възстановим шахтите. Но само горските пирянци, моите събратя, истинските обитатели на Света на смъртта, никога не са напускали своя свят. И може би само поради това в крайна сметка всички сме се върнали тук. Нас, родените и израснали в джунглите, винаги ни е стопляла и продължава да ни стопля простата мисъл, която ние след нашите бащи, деди и прадеди доказваме на целия останал свят вече повече от триста години: «На Пир е възможно да се живее!» А след като може, значи е нужно. Нашата планета е не само ужасна — тя е и прекрасна. Тя заслужава да се сражаваме за нея, и разбира се, не така, както по-рано сте го правили вие. А по-скоро по начина, който предлага днес Язон.
Идеята му съдържа голяма мъдрост. Да сблъскаме двете най-смъртоносни сили в Галактиката. Чисто математически подход: минус по минус дава плюс. Само си представете! Дории не трябва да си го представяте: всичко гениално е просто! И честна дума, ако преди много години ние бяхме притежавали такива технически възможности, аз лично бих насочил към Пир отчаяните конници на Темучин.
— Не споделям възторга ви, старейшина Рес — неочаквано се надигна от стола си Стан. — И дори ви се удивлявам. Възниква неволния въпрос: за какво ни е нас, корчевщиките, тази война?
При думата «корчевщики» почти всички присъстващи се намръщиха и дори по залата премина вълна от възмущение. Стан обаче невъзмутимо продължаваше:
— Да, аз ви оскърбих, но не считам себе си за виновен. Защото сега вие разсъждавате не като граждани на Пир, а като забравил се корчевщик. Нека гражданите отново да повоюват, след като са такива глупаци, нека да изпукат още веднъж заедно с прилетелите флибустиери, а ние ще се поизлежаваме в джунглите и накрая ще си заживеем като хората. Нима не е така?
— Как не те е срам, Стан?! — закрещя сега вече Накса, който също не бе успял да се сдържи. — Кой ви измъкваше полуживи изпод руините на стария ви град? Кой ви помагаше да се борите с новите зловещи мутанти? Нима пак ще почнем да се делим на «ние» и «вие»? Нима ти не мислиш, че пирянците вече няколко години се занимават с решението на едни и същи задачи?
— Всичко е така, Накса — не отстъпваше обаче Стан. — Започне ли война обаче, решението на общите проблеми ще бъде дотук. Не знам за какъв дявол ви е да мъкнете цяла армада озверели кретени от другия край на Галактиката! Ако ние просто искаме да се заемем с тоталното унищожение на цялата местна биосфера, какво по-просто от това? Та нали вече имаме достатъчно пари, за да закупим цяла армия непобедими роботи-убийци. Възможно е дори да сведем до минимум вредните замърсявания и успешно да преработваме останките на зверовете. За какво ни е да се залавяме пак с тях?
— Нищо не си разбрал, Стан — опита се отново да обясни Рък. Язон предлага да насочим срещу пирянската природа не толкова техниката на флибустиерите, колкото несравнимата им с нищо ненавист.
— А нима им беше малко нашата ненавист за да се плодят още повече, да заякват все повече и повече, да се усъвършенстват и с още по-голяма стръв да ръфат всичко живо? Нима това не ви го доказа още тогава тъй милият ви Язон? Ненавистта поражда само ненавист — напълно трезво заключи Стан.
— Тогава нещата стояха така — философски проговори Рес.
— А днес нямаме избор — заключи вместо него Накса.
— Имаме избор, какви ги дрънкаш! — не се съгласи Кърк.
— И какъв е той? — полюбопитства Рес, очевидно готов да опровергае всеки аргумент.
— Просто да не се подчиним и точка! — Разгневеният не на шега Стан се вмъкна с репликата си, без да дочака отговора на Кърк.
Кърк обаче не се обиди, дори му кимна, в смисъл, давай, доизкажи се.
— Просто да не се подчиним. Това е вече много. Да не разиграваме никакви спектакли. А да ги посрещнем още в космоса и там да влезем в бой.
— Да влезеш в бой там, където обезателно ще го загубиш — тихо коментира Рес.
— Какво!? — скочи Стан, инстинктивно размахавйки пистолета.
— Нищо. — Рес вече също го държеше на прицела си и беше абсолютно спокоен. — Я ми кажи, ти лично колко сражения си провел в космоса?
На този пряк въпрос Стан предпочете да не отговаря, а то и нямаше какво да каже, но тъй като не желаеше да се предава, той продължи с разбора на вариантите.
— Можем да сключим съюз с другите планети, народите на които са по-опитни в галактическите битки.
— Ахаааа — проточи Рес, — да извикаме космическия флот на Лигата на световете, да включим също така и агентурата и щурвовите отряди на Специалния корпус, общо взето, да почнем Петата — или коя беше по ред, Шестата? — галактическа война. Вместо да си решаваме проблемите. Много е красиво, Стан.
Стан накрая си затвори устата. В настъпилата пауза се вряза резкият глас на непоколебимия Клиф:
— А аз считам, че трябва да подготвяме «Арго» и веднага да летим на Ямайка! Смърт на флибустиерите!
Този път поне лозунгът беше малко по-приемлив, но предложението му пак не се отличаваше с разум и не подлежеше на обсъждане. Настъпи дълбока тишина, в която се открои гласът на Рес:
— Кърк, братко, и ти ли считаш, че не трябва да се подчиняваме на Язон?
— Нищо не считам, старче — отвърна раздразнено Кърк. — Просто не умея да се подчинявам, и всички вие прекрасно го знаете. Но и заповеди днес от мен не чакайте! Арчи! — извика изведнъж той.
Арчи стоеше на прага на вратата, може би повече от минута.
— Как е Миди? — запита го Кърк.
— Всичко е нормално — успокои събралите се юктисианецът. — Обичайната преумора. Тека уверява, че по-нататък тя ще е способна да издържа и по-продължителни сеанси на връзка. А и освен това… Впрочем, сега не му е времето. Явно съм прекъснал някого с появата си.
— Съвсем не — каза Кърк, — сега тъкмо е моментът, в който искаме да чуем мнението ти за плановете на Язон. Даже е добре, че не си чул общата ни дискусия.
— Наистина е добре — съгласи се Арчи. — То и няма какво да се дискутира. Трябва да се хващаме за работа. Нима не разбирате? Ами то за такъв грандиозен екологически, биотехнологически, социологически и дявол знае още какъв експеримент науката по-рано не можеше и да си мечтае дори, а ние ще станем свидетели!
— Всеки с дертовете си — сопна се Стан.
Кърк добави в стила му:
— И насън дори не ми минавало през ум, че цял живот ще се боря, за да мога на стари години да послужа за опитно зайче!
— Но защо зайче, Кърк? — засмя се Арчи, опитвайки се да сведе всичко до шега. — Обекти на
