науката са всички видове организми, включително и комарите, шипокрилите, гигантските гущери… И дори едно такова необикновено животно като човека. И обърнете внимание, господа, науката се захваща с изучаването им извън всякаква зависимост от желанието на обекта.
— Демагог — каза Кърк и излезе, потискайки с огромно усилие желанието да строши вратата.
Заповедта за поетапното осъществяване на «Инициативата на Язон» беше подписана от Кърк едва на следващия ден, вече привечер, когато той седеше на масата си и гледаше през прозореца обагрения от залязващото слънце в кърваво-червено океан, а ситните трептящи отблясъци от жълторозовите облачета му изглеждаха като отвратителни хищни молюски.
И ръката още го наболяваше след операцията. Защото заради проклетото пипало се бе наложило да изрежат цял мускулен фрагмент.
Глава трета
Язон крачеше по просторния кабинет на Морган в кралския дворец и пункт след пункт повтаряше на главатаря на флибустиерите всичко, което те нямаха право да забравят, отправяйки се в толкова отговорна експедиция. Морган си записваше като прилежен ученик, за да доведе на следващата сутрин информацията до всичките си подчинени.
Язон, който още от младежките си години бе привикнал към бохемския живот, изпитваше максимален прилив на интелектуален подем нощно време, затова двамата сега съставяха окончателния план на полета под тайнствения покров на нощта, подобно на заговорници. Изпълнителите през това време си отспиваха пред последния, най-труден ден за подготовка. Ето кога ще се натърчиш като куче. После вече ракетите можеха да се отпуснат. Това беше известно на всеки космически десантник, на всеки боец от регулярния флот и най-вече на всеки пилот.
В първите дви след старта никой никого не напада, дори и при междупланетните войни. Членовете на командата се напасват един към друг, проверяват се всички корабни системи, извършват се разузнавателни мероприятия, рекогносцировка, радиозасичания — всичко друго, само не и бой. А пък при междузвездните войни — още повече. Там преди да се разгърнат в боен ред, трябва първо да долетиш. Понякога дори и най-простият и скучен полет в обикновеното пространство или в режим на хиперпреход продължава по няколко седмици.
Въпросът за това, в какъв режим да полетят към планетата Пир, се обсъждаше отделно. Морган гореше от нетърпение, разбира се. Беше готов да се озове на въжделената планета още на другия ден, което принципно беше невъзможно. А от друга страна, искаше да си остави правото два или три пъти да изскочи от хиперпространството покрай някой не особено беден свят, за да се позабавлява с тамошния околопланетен транспорт. Не ставаше дума да нападат самите планети — не беше необходимо да пръскат ресурси. Щеше да е несправедливо обаче да лишат флибустиерската команда от обичайните им дребни радости.
Язон, естествено, вътрешно се противеше на всички видове разбойничество. Повдигаше му се от спомените за гнусните нападения срещу напълно невинни хора, и юмруците му бясно се свиваха до болка. Не искаше да подлага повече на опасност живота дори и на един човек. От друга страна, не беше особено разумно да форсира Морган. В търсенето на абстрактното добро (а как още да се нарече стремежа да спаси всички беззащитни в Галактиката то всички мерзавци?) той пропускаше реалния шанс да даде на любимия си Пир повече време за подготовка.
Общо взето, мъчителни съмнения измъчваха едновременнно и двете договарящи се страни. В крайна сметка беше решено да не решават нищо: да полетят, а пък после ще видят. А изводи ще си правят според обстоятелствата.
Степента на доверие на Морган към Язон сега изглеждаше безгранична. И все пак беше малко страшничко да злоупотребява с доверието му. Да, Морган знаеше с абсолютна сигурност, че Язон нито веднъж не се беше възползвал от системите за далечна връзка за преговори с Касилия, Щастие, други планети или с когото и да било другиго в космоса. Това беше от особена важност. Но даваше ли му това право да започва своя игра, когато най-после напуснат Ямайка? Не знаеше отговора на този въпрос. Разбира се, той щеше да почне подривното си дело, нали всъщност беше го почнал… Но щеше ли да е достатъчно гордото название «Великият Язон», дошъл на смяна на Стареца Сус, за да го изчисти от всякакви подозрения за двойна игра?
«Не, реши Язон, докато не стартираме в космоса, докато не оставим зад гърба си злодейския непроницаем екран, докато Морган не загуби над нас тази абсолютна власт, която дават родните стени според поговорката, тоест двумилионното пиратско съобщество, дотогава ще се въздържам да задавам дори и излишни въпроси. Всичко става… А виж, веднъж да стъпим в космоса, да поемем с пълни гърди стерилния въздух на корабните климатични инсталации, тогава и ще решим какво да правим и с какво да започнем. Още малко и ще наберем силичка да започнем играта.»
Общо взето, и този въпрос не получи решение.
Затова пък планът на военните действия беше съставен достатъчно подробно. С конкретните задачи за всеки кораб, с доокомплектоването на всички бойни единици със специални оръжия, с надземни, надводни, подводни и летящи по въздуха машини, със специални роботи, огнеметачи, бомби с приспиващо действие. В тази си част списъкът беше особено дълъг. Отделно се обсъждаше проблемът със специалните защитни костюми, необходими на личния състав в условията на крайно агресивна околна среда. Флибустиерите щяха да имат проблеми след като бяха привикнали да размахват сабите облечени в тънки ризи.
Във връзка с пирянското двойно «g» Морган беше изправен пред трудна задача. Язон препоръчваше в продължение на целия път да усилват постепенно силата на тежестта и в края на маршрута да я увеличат до трикратната на земната, а още по-добре до четирикратна. Тогава действията им на пирянска земя щяха да им се сторят като приказка и те щяха наистина да са готови за боевете при нечовешките условия на тази страшна планета.
Специално за Морган Язон нарисува по памет картата на Пир под формата на две полукълба и нанесе върху нея основните области, обитавани от всякакви чудовища, управлявани от хитрите аборигени. Дори изобрази, макар и без особен художнически талант, но с прилежност, основните видове най-опасни животни.
Накратко, подготовката на пиратската армия вървеше с пълен ход. А за място, където се крие главната цел на завоевателния им поход, Язон им посочи, разбира се, Епицентъра, охраняван с особена стръв от хитрите и злобни пирянци.
Дори и Мета не можа да не оцени този негов жесток ход. Изобщо Язон се стараеше да не я взема със себе си, когато провеждаше подобен инструктаж. Първо, изобщо не му се искаше случайно да се издаде, че тъкмо жена му е един от тези пирянци, и второ, оставаше риска, че любимата му няма да се сдържи и ще си покаже истинското лице. С ума си Мета разбираше, че по друг начин не беше възможно, тъй като съвместният проект с пиратите беше набрал ход, но сърцето не е подвластно на забрани. Така се получи, че и суровата пирянка, и емоционалната жена, съвместно съществуващи и като правило винаги в борба една с друга, в дадения случай проявяваха рядко единодушие и не одобряваха тази предателска позиция спрямо родната им планета.
Моментът на старта неумолимо наближаваше. С нетърпение чакаше този час и Доли. Нали най-после щеше да се изтръгне от плена, щеше вече да бъде на свобода. Макар и да не ставаше ясно кога точно, защото флибустиерският «Конкистадор» още не бе поел курс към родната й Зунбар, но Доли искрено вярваше, че след като не я бяха изоставили на Ямайка, значи връщането й на родната планета беше само въпрос на подробност. Във всеки случай, така й го беше обяснил Язон, в един от редките му мигове на добро настроение.
И той наистина размишляваше усилно по въпроса. Защо да мъкне на далечната и враждебна Пир младата зеленоока вещица? Пълна глупост! Ако успееше да убеди Морган в тази простичка мисъл… ето ти и чудесен повод за връзка с външния свят. «Добре, добре, — убеждаваше сам себе си Язон, — само не се
