— Нищо такова не говорим — обидено му възрази Арчи. — Просто трябва не само да се воюва, но и да се мисли с главата. Тогава всичко се получава както трябва.
— Ето — недоволно изръмжа Кърк, — до този момент Язон ни пълнеше главата с глупости, че трябва да живеем в мир и дружба с всички шипокрили, сега и ти… Слушай — възкликна той изведнъж, — какво мислиш за вчерашното съобщение, прието по телепатическата връзка?
— Мисля, че е нанълно сериозно. Узнахме много важна информация за Язон и Мета, за флибустиерите, за безумната им Ямайка, за самия Морган. Най-важното е, че вече няма и съмнение, че Язон и Мета ще се върнат. И че по принцип можем дори и ние да полетим при тях.
— Ами ако предположим, че всичко това е нечия мистификация? — предположи Кърк. — Та нали досега никой не е използвал такава връзка. Колкото планети съм посетил през целия си живот, не съм попадал на такова нещо.
— Има много неща на света, Хорацио, които дори и мъдреците ни не са сънували — замислено проговори Арчи.
— Това какво, да не са стихове? — почти изплашено запита Кърк.
Наверно, пирянцинът беше изплашен най-много от това, че в паметта му бе изплувала думата «стихове».
— Аха — кимна Арчи. — Това е Шекспир. В училището на Юктис го учим.
— Ето, виждаш ли, много е глупаво да се мисли, че нещо не съществува само защото не си се сблъсквал с подобно нещо.
Пистолетът на Кърк вече гледаше право в гърдите на Арчи. Имаше си хас — да наричаш глупак първия човек на планетата.
— Извинявай. Все не мога да свикна, че за вас всяка критическа забележка е вече проява на агресия. Исках просто да кажа, че ето например Миди още от детските си години използва такава връзка. Само че аналогични абонати като нея във Вселената са много малко, ето че и никой не знае почти нищо за телепатическата далечна връзка.
— Почакай, почакай — възкликна Кърк, — а защо по-рано е криела способностите си?
— А защо ти продължаваш да криеш, че си безсмъртен? — отвърна с въпрос на въпроса Арчи.
Пистолетът отново се озова в дланта на Кърк, но това беше по-скоро от неочакваност, и той бързо прибра обратно в кобура любимата си блестяща играчка.
— Миди да не чете мисли? — досети се Кърк.
— Без проблеми — каза Арчи и притвори очи, подлагайки с наслаждение лицето си под слънцето, сякаш се печеше на плажа. Както на всички хора от планетата му, кожата на Арчи беше много светла, почти бяла, и лекарите не позволяваха на юктисианците да се излагат продължително време на слънце.
— А дали твоята Миди ще успее да надзърне в нечии мозци, като ни помогне да победим Пир? Да кажем, да промете какво се върти из мозъците на дузиноногите?
— Боя се, че у тези молюски терминът «мисли» много не подхожда, но по принцип това е идея. Кърк, ти си страхотен! Как не ми хрумна досега!
— Виждаш ли — злорадо каза Кърк. — А ти стихове ще ми четеш! И си ми бил учен.
На хоризонта вече се показа големият изследователски кораб «Вонг». Двата съда бързо се сближаваха, и от високата палуба весело им махаха с фуражки. Не беше минало напразно плаването, имаше какво да разкажат.
Кърк внезапно се сети, че от доста време се канеше да го попита за едно нещо.
— Арчи, а твоята фамилия — Стоуър, — има ли нещо общо с планетата на Стоувър? Спомням си, Язон как ни пълнеше ушите с басни за тамошните напълно безобидни мимикриращи паяци. Заплашваше да ги завъди на Пир под вида на учебно пособие с възпитателна цел: свиквайте, момчета, не всичко, което изглежда страшно на пръв поглед, наистина е опасно за здравето.
— Чувал съм и за такива паяци, Кърк. А изобщо, ако семейната ни легенда отговаря на историческата истина, планетата наистина са нарекли на дядо ми Ник Стоувър, който я открил. Но аз самият никога не съм бил там. Не ми се е налагало. А сега, казват, от любимото място на ловците от цялата Галактика по инициатива на еколозите са я превърнали в огромен музей-резерват. Там обитават почти половин милион видове животни — повече, откакто където и да било другаде.
— А при нас колко са? — запита Кърк.
— А това до този момент никой не е успял да определи. Нали знаеш, мутациите следват една след друга. Но мисля, че все пак са по-малко…
Котерът вече беше толкова близо до кораба, че не стана ясно защо извикаха Кърк по канала за аварийно извикване.
— Да не се е случило нещо?
— Да — отвърна Стан. — Новата позната на Язон, младата Доли Сейн, отново е влязла във връзка с нашата Миди. След половин час примерно тя ще се постарае да направи така, че да се свържем директно с Язон динАлт.
— Не разбирам — каза Кърк.
— Аз също не разчирам — съгласи се Стан. — Но Язон помоли да присъстваш лично при разговора.
— Е, какви са проблемите? — осведоми се Кърк, качвайки се на борда на кораба, като се обърна лично към Стан.
— Проблемите са такива, че трябва спешно да отлитаме в града, тук ще смущенията са много силни.
— Да летим — съгласи се Кърк. — И без това достатъчно поплавах днес.
Стан огледа опушените му ръце и изведнъж възкликна:
— Ха! Виж, едно пипало е залепнало да ръката ти.
— Каква гадост! — изръмжа Кърк и понечи да откъсне уютно залепналия къс пипало.
— Не трябва — посъветва го Арчи. — Нека с него се заеме Тека. И по-добре още докато сме на път. Хич не ми допадат мъртви пипала, дето така здраво са се прилепили към човешката кожа. Тоест, доколкото разбирам, то не е съвсем мъртво. А това вече представлява интерес и за самия Бручо.
— Добре, отлитаме — махна с ръка Кърк, като добави: Ама пари тая гадост! Как не съм го усетил по- рано?
— Разговорът беше интересен — усмихна се Арчи Стоувър.
Глава втора
Миди лежеше полупритворила очи в специално донесеното за нея кресло. Подобна конструкция, или така нареченото биокресло, препоръчваха при адаптационния период на тежко ранените, които се нуждаеха от абсолютен покой и удобство. Примерно същото, от което имаше нужда в момента и Миди, за да постигне максимална концентрация на вниманието на ефективното използване на цялата й телепатична енергия. Стан се въртеше около пси-проектора, като магьосничеше с верниерите на регулаторите за най- точната настройка на биополето на Миди. Никак не му се искаше да направи грешка. Защото две момичета в два противоположни краища на Галактиката бяха замислили един много смел и поради това особено сложен експеримент. Надявайки се на достатъчно развитите телехатически способности на Язон, те бяха решили да рискуват, транслирайки на Пир непосредствените му мисли, като едната изпълняваше ролята на усилвател-предавател, а другата — на усилвател-приемник. В крайна сметка всичко се получи, макар и не съвсем така, както го бяха замислили.
Отначало по привичния начин настроиха стабилна връзка. Миди си го представяше като възникване в пространството на идеално прав с блестящи гладки стени тунел, като го наричаше телекоридор. След това Доли помоли Язон просто да говори «пред нея като пред микрофон», или по-точно, като пред камера, защото зрителният контакт — очи в очи — се оказа повече от необходим. И момичето необичайно леко започна да предава на умопомрачителните разстояния не мислите на Язон, дори не и звуци и думи, а
