— И на този човек не му е чист късъмът — продължаваше набралият скорост вуду, прехвърляйки поглед върху Язон, допълнен от обвинителен показалец.
«Е, приятелче, ще ми развалиш работата! Хайде, стига, ти си изигра отлично ролята, сега си отдъхни.» — каза си Язон.
Последните думи Язон се опита да ги внуши на вудуто, и изглежда, че се получи. Старецът млъкна, сякаш се бе задавил, и Язон побърза да развие успеха си:
— Няма ли с какво да разкваси гърлото си човек тук?
Оказа се, че не само имаше с какво, но и беше също така необходимо. С това официалната част на посещението завърши, а неофициалната включваше задължителния тост «за прозрелите и зрящите в мрака», а затова не по-малко задължителната дегустация на няколко изискани сортове ароматично бренди. Вуду умееше да го произвежда по-добре от всички на планетата, с което особено се гордееше. Самият старец, въпреки напредналите си години, взе най-голямо участие в дегустацията, а след това заспа, без дори да изпрати гостите си. Добре че преди това успя да им връчи като подарък три бъчонки с най- знаменитото си бренди. Две от тях бяха със сравнително скромен размер — човек лесно можеше да ги носи под мишница, докато третата, която съдържаше най-малко петнадесет литра; единствено Язон се съгласи да я мъкне до кораба. Не че беше особено тежко, просто беше страшно неудобно за носене. Както и да е, собственото имане не тежи.
Половината полет прекараха в тишина. Изпитият алкохол клонеше към сън. На пулта за управление поставиха Хук, понеже беше най-трезвият от приъастващите. Доли, разбира се, не беше дори близнала от брендито, но не й влизаше в работата да започва разговор в такава ситуация.
Морган накрая проговори:
— Е, какво мислиш да правим по-нататък?
— Това е ясно, но имам един страничен въпрос. Може ли да изпратим и Робс с Доли?
— Това не е въпрос, Язон. Можеш да изпратиш с тях ако искаш и Мета.
— Мета? — Язон се хвана като удавник за предложението му.
— Шегувам се, разбира се — веднага отговори Морган. — Просто в момента ме вълнуват съвсем други неща. Като например как да измъкнем колкото може по-голям откуп за момичето ни.
И наистина, беше ли способен един флибустиер да разсъждава по друг начин? А на Язон дори и не му беше хрумнало за този очевиден вариант. Как да му отговори? А трябваше да го стори колкото е възможно по-бързо.
— Хенри, но нали вудуто те посъветва да се избавиш от вещицата, за да не стане беда. Някак си не е хубаво в такъв случай да се опитваш и да извлечеш парична изгода…
— Паричната изгода е добра при всички случаи — твърдо произнесе Морган и Язон разбра, че по- нататъшната дискусия на тази тема е безполезна.
А Морган вече бе на вълната на вдъхновението.
— Момиченце, я ми кажи колко милиончета е готов да отброи за теб татенцето ти? — обърна се той към Доли. — Колко струваш?
Трябваше да се отдаде заслуженото на младата зеленоока вещица, която дори не мигна при въпросите му. Двата месеца на тежки изпитания не бяха минали напразно. Тя бе израснала и се бе закалила в духовно отношение при общуването си хора, за които жестокостта беше висша проява на доблест.
— Мисля, че за това трябва да поговорим с баща ми. Мен лично ме устройва всякаква сума.
— А мен лично — не — изхили се Морган. — Тоя Роналд Сейн е богата измет. Какво ще кажеш, Язон, ако почнем да се пазарим от три милиарда, и се спазарим на един? Имай предвид, половината от печалбата е твоя.
Морган откровено се стремеше към скандал в очакване на бой, на девичи сълзи, крясъци, безумни постъпки. Защо? Язон предположи, че необходимостта да се подчинява на волята на неведоми богове или дори на собствения вътрешен глас беше крайно неприятна за флибустиера. Подчинението не спадаше към навиците на Морган. Затова и бе изпаднал в гняв, затова и се бе опитал да спечели в дребните неща, след като нямаше сили да промени главното.
Язон и Доли се сдържаха с последни сили, разменяйки телепатични импулси. Сега се чакаше достоен отговор от Язон. Трябваше не просто да спори, а да постави на място самозабравилия се пират.
— Хенри, когато искаш откуп в замяна на заложници, не е прието да се пазариш — започна спокойно и разсъдливо той. — Това е дребнаво и глупаво. Ти имаш в ръцете си човек, чийто живот е безценен за друг човек. Затова и ти сам назоваваш цената и държиш на нея докрай. Не бива да се изпада и в друга крайност — да се искат чрезмерно високи суми. Колкото е по-неизпълнимо искането, толкова е по-голяма вероятността, че от другата страна вместо пари ще дойде някаква бомба с часовников механизъм или група невидими роботи-командоси. Препоръчвам ти да не искаш повече от половин милиард. Имай предвид, че аз се отказвам от дяла си в името на общия успех на делото.
— Е, Язон, та ти няма начин да не си се набъркал и покрай тероризма! — с уважение възкликна Морган.
— Да, Хенри, и не с такъв дребен, към който се опитваш да ме тласнеш в момента. Затова ето единственото ми условие: преговорите водя единствено аз. Надявам се, най-после си проумял, че съм и по-стар и по-опитен от теб?
Морган премълча. После се извърна към илюминатора и загледа звездите, след които вече растеше пурообразното очертание на «Контистадор».
Първото нещо, което Язон направи след като се прибра в каютата си, беше да отвори една от бъчонките и внимателно да налее в две чаши тъмно ароматно бренди за себе и за Мета.
— Да пием, любима, за нашето момиче. Можеш да считаш, че вече е спасена. Утре сутринта ще бъдем на зунбарска орбита.
Доли стоеше до тях и удивено мигаше със зелените си очища.
— Ами татко… парите… а ако полицията?… — Тя окончателно се обърка и млъкна.
— Преговорите ще водя аз — каза Язон, полагайки ръка върху слабичкото й рамо. — Какви езици владее баща ти?
— Есперанто, английски, датски — дапочна да си припомня Доли.
— А някакъв по-рядък?
— Сега, сега, само да си спомня… Ето! Полски!
— С полския не съм много на ти — въздъхна Язон.
— Тогава гръцки? — предложи Доли. — Той може мъничко и на гръцки…
— Става — усмихна се Язон, — и аз такова, мъничко. Ще се опитаме да посъзаклятничим на гръцки. Две-три фрази, не повече. Повече дори е опасно — може да възникнат подозрения. Добре, не се безпокой Доли, всичко ще мине добре.
Преходът от Одемира до Зунбар траеше един нощен полет на средна междупланетна скорост. Можеше да стигнат и по-бързо, но Морган не бързаше. Искаше му се да се наспи преди отговорната операция. Той дори и притеглянето на кораба бе намалил от 2,5 до 1,5 g. И това също беше чудесно: към края на третия ден Доли вече едва се държеше на краката си от претоварванията, а също се налагаше да бъде във форма. Робс поради младостта си нямаше проблеми със съня, а истинската кралица на претоварванията, Мета, както се струваше на Язон, беше способна да спи съня на младенец дори и при 20 g.
Единствено само Язон не мигна тази нощ. Той написа дълго и много подробно писмо на Роналд Сейн. Трябваше да му обясни всичко до последната подробност и да убеди преусяващия зунбарски бизнесмен в изключителната важност на молбата си. От това, доколко удачно се получеше това рисмо, сега зависеше прекалено много. Да, разбира се, Язон искрено се радваше, че баща и дъщеря отново ще се съберат заедно, но не това беше сега най-главното. В края на краищата момичето също можеше да лети на Пир. Кой знае, можеше и да й хареса. За Робс можеше изобщо да не се притеснява, скука там той нямаше да изпита. И бащата на Зунбар щеше да преживее още един месец разделен от Доли. Шансът обаче, който сега благодарение на обстоятелствата се представяше на Язон, беше толкова примамлив, че си струваше да рискува заради него.
Той не сподели с никого за новата си идея, която му беше хрумнала по пътя за Одемира и обратно,
