И неочаквано измисли нов ход:
— Доли, аз, разбира се, ще се опитам да се разбера с баща ти на гръцки, че на кораба има приятел и не бива да атакува, но тази уловка може да се окаже недостатъчна. Трябва поне още една, макар и дребна, но убедителна подробност. Спомни си, моля те. Между вас двамата с баща ви навярно е имало нещо такова, за което е било възможно да се сподели само с приятели, а враговете да не могат да го изтръгнат с никакви мъчения, няма да успеят, просто няма дори да им хрумне да питат за подобно нещо. Разбираш ли за какво ти говоря?
Той самият много добре разбираше какво иска от нея, по-скоро чувстваше, какво може да представлява това. И я помоли:
— Припомни си, Доли, припомни си какво бих могъл да му кажа. Нещо много важно, което да спаси всички ни.
Доли напрегна чело в мъчителен опит да съобрази.
— Спокойно, момичето ми — успокои я Язон. — Да вървим да обядваме.
Сигналът за повикване наистина се раздаде много скоро. Предчувствието не бе подвело Доли.
— Това е само той — проговори Мета, гледайки към пропелия телефон на Язон, вътре в който като допълнение към звука пулсираше и виолетово огънче.
Морган специално му бе дал този апарат със сложна система от диференцирани сигнали. На тази вълна командата на «Конкистадор» можеше да вика единствено Роналд Сейн.
В този момент Язон, Мета, Робс и Доли седяха в ъгъла на каютата на една койка, сякаш изпаднали в транс, и мислено се прощаваха един с друг. Защото раздялата беше неминуема каквото и да се случеше. И тази мисъл, която бе дошла и на четиримата едновременно, очевидно ги бе поразила. На никого не му се говореше.
Язон рязко се изправи и изрече сбито, също като заповед:
— Тръгваме.
— Почакайте! — спря го Доли. — Спомних си.
— Говори!
— Това беше преди четири години, татко ме заведе на пързалката на Прозрачното езеро, а той толкова рядко имаше свободно време, и денят беше прекрасен, там се пързаляхме, играхме на снежни топки, той нищо не ми забраняваше, а после в бюфета ми купи сладолед с ягоди, толкова яркочервен, макар и мама никога да не ми разрешаваше да ям сладолед през зимата. Много пъти съм си спомняма този чудесен ден на ледената пързалка. Татко също не можеше да го забрави, аз тогава дори не настинах, а мама…
Сълзите напъплиха в очите й и Язон я прекъсна, може би грубо, но в тази минути това беше единственият правилен вариант на поведение.
— Благодаря ти, Доли. Тръгваме. Сега е нашето излизане.
Навярно само Доли бе разбрала смисъла на последната фраза, нито Робс, още по-малко Мета имаха представа какво е това театър и как се излиза на сцената. Но това не беше важно, нали именно Доли трябваше да разбере степента на своя дял отговорност за съдбата на спасилите я приятели.
В капитанската кабина се бяха събрали Морган, Хауърд, Хук, Скот, Карачиоли и Мадам Цин. Действително голяма компания. Мисон, както винаги, се бе спотаил нейде в компютърната си зала и държеше костеливите си пръсти върху всички всевъзможни бутони и лостове, готов всяка минута по заповед на Морган и дори без заповед, а просто по подсказване на вътрешния си глас да надхитри, завладее, неутрализира или унищожи врага.
На какво все пак можеше да разчита този странен и така уверен в себе си самотен Сейн, който в момента се приближаваше към тях на лекомисленото си катерче за разходки? Всички налични локатори на борда на «Конкистадор» ясно показваха, че на стандартните разстояния за лазерен, плазмен и всякакъв друг удар в междупланетното пространство няма никакъв друг обект.
Проверката на връзката във всички диапазони вече беше приключила и Хауърд, който в момента се намираше на пулта, даде заповед в ефира:
— Заповядвам ви да зависнете на три километра от нас и да не извършвате никакви действия до изричната ми следваща заповед. Вие се намирате под прицела на оръдията ни. Всяко неподчинение от ваша ще бъде считано за заплаха срещу нас и ще повлече след себе си като минимум моменталното оттегляне на кораба ни и всякакъв отказ от по-нататъшни преговори. Как ме разбрахте? Приемам.
Съвременните комуникации отдавна вече не изискваха превключване на режимите «приемане- предаване», но Хауърд беше един от любителите на тази древна размяна на релпики между контактуващите страни.
— Отлично ви разбрах — отвърна Сейн. — Какво следва?
Морган кимна на Язон, в смисъл «започвай», и последният подхвана щафетата както се бяха разбрали.
— Сейн, донесе ли парите? — извика с преднамерено груб глас Язон. Садистично-вежливите маниери на Хук го довеждаха до бяс. Един шантажист и убиец никога няма да получи уважение без значение на възпитаните му маниери.
— Да, парите са у мен.
— Как са опаковани?
— Петдесет пачки, в стохилядни банкноти.
— Сам ли си, Сейн?
— Не, имам пилот с мен, но и двамата сме без оръжие.
— Добре, Сейн, сега ще ти изпратя няколко човека с една малка ракета да им предадеш парите.
— Дъщеря ми ще бъде в малката ракета?
— Не, Сейн, в нея ще бъдат само нашите хора. И ние първо ще ти преброим парите, но тук, на кораба, а не на транспортната ракета, за да се убедим, че всичко е наред. Само така. И така, хората ни вече потеглят към теб.
— Тогава каква гаранция ще имам, че…
— Нямаш и не можеш да имаш никакви гаранции, Сейн — изрече твърдо Язон, и после добави: Впрочем… еврика! Гаранция може да служи честната ми дума.
— Не бих заложил и една стотинка на честната ти дума! — Сейн за пръв път си изтърва нервите. — Знаеш ли ти с кого си имаш работа, нищожна отрепка?
— Знам — отвърна Язон. — Ойда ме уден ейденай. [4]
— Какво плямпаш? — засъска до него Морган.
— Опитвам се да му отвлека вниманието с цитат от древен философ — обясни му Язон като през това време изключи външната връзка. — А ако той не знае латински, оше повече ще го объркам. Това е важно. Струва ми се, че Сейн замисля нещо.
— Хитро — процеди Морган.
Сейн дълго време не се обади. После запита плахо:
— Мога ли да помисля докато летят към мен?
— Той се кани и да мисли — изсумтя Язон и добави, продължавайки да имитира отвличаща маневра. — Няма какво да мислиш. Нали панта рей. Аутос ефе. [5]
— И това ли е на латински? — изплашено възкликна Морган.
— Не си спомням вече — направи се на глупак Язон. — Казал го е Хераклит, значи трябва да е древногръцки.
Всичко това обаче вече нямаше голямо значение, защото Сейн закрещя в отговор на съвсем прибилен новогръцки:
— Стига си ми цитирал класиците, проклет пират! Кажи нещо от себе си.
«Е, най-после загря!» — възликува мислено Язон и бързо отговори:
— Не съм пират, а приятел. Довери ми се. Не се противи. Ще ти върнем дъщерята. А парите после ще ти ги върна аз. Аха, захапа ли, говедо!? — добави той последното изречение на интерланг.
— Какви са тия идиотщини? — Морган усети, че нещо не беше наред, и зарева в истерия, дори без да изключи микрофона: — Какви са тия идиотщини, питам?
