— Не са съвсем идиотщини — отвърна хладнокръвно Язон, без да забрави да изключи връзката. — Сега пък Сейн се опитва да ми хвърля прах в очите. Представяш ли си, наруга ме по гръцки, мислеше си явно, че аз само се хваля със знанието на чужди езици и нищо не отбирам. Ама аз добре му го върнах! Е, ти го чу.
Морган го изследа с известно недоверие. През това време от катера отново се разнесе говор на гръцки.
— Наистина ли искаш да ми помогнеш? Тогава ми дай някакъв сигнал, за да се убедя в това.
Браво на Сейн! Той крещеше всички думи с къкреща злоба.
— Е, стига вече ругатни — обърна се Язон към Морган. — Сменям тактиката. Сега вече ще бия на жалост.
И след миг вече говореше в микрофона:
— Сейн, представи си само за минутка: Доли вече се е върнала и двамата се се отправяте към зимната пързалка, на Прозрачното езеро, Доли си играе там, пързаля се, а после й купуваш сладолед с ягоди, макар че майка й не й разрешава да яде сладолед в тоя студ… нима момичето ти не струва поне някакви мръсни петстотин милиона?
— Добре, съгласен съм — изтръгна от себе си Сейн.
— Ама ти си истински артист! — възхитено възкликна Морган, като бурно се разсмя и затупа енергично Язон по гърба.
В този момент стиковането на бойната ракета с увеселителния катер напълно приключи и единият от флибустиерите рапортува:
— Чувалът с парите е у нас.
«Какъв чувал?! — като мълния се стрелна подозрението в ума му. — Ето го номерът на Сейн! И нищичко не продума, проклетникът му с проклетник, когато го питаха директно как е опаковал парите. Нима води двойна игра? Или пак ми няма доверие?»
— Ей вие, там на ракетата! — кресна Язон. — Чувалът оставете на собственика му. Вземайте само пачките. Чували тук си имаме достатъчно.
Възникна продължителна пауза. Може би просто вадеха парите от чувала, а може би в тази тишина там, на двата стиковани корабчета в момента се разиграваше някаква страшна сцена?
— Сейн — запита накрая Язон, като с усилие надви треперенето в коленете си. — Какво става?
— Нищо. Хората ви броят парите.
— Точно така! — рапортува един от бойците.
— Спокойно, момчета, чакаме ви — каза Язон.
— Хубаво! — похвали го Морган. — Какво си мислиш, че може да се крие в тоя чувал?
— Ами какво ли не. Колкото планети, толкова и номера. Знае ли човек от какво точно да се пази?
След минута вече брояха парите. Отвориха няколко произволни пачки и провериха всяка банкнота поотделно, други пачки само ги разкъсаха, а с останалата половина изобщо не се занимаваха. Беше ясно, че измама нямаше. А и по дяволите, ако се окажеше, че са били излъгани с един или два милиона по- малко. Какво представляваха десет милиона за един отчаян флибустиер? Два часа размахване на сабята. Не е ли така, братлета?
Пиратите се развеселиха здравата и направо дори забравиха и за Сейн, за Доли, за Язон. Парите бяха вече в ръцете им, това беше най-важното.
А Морган се любуваше на главорезите си, като от време на време хвърляше поглед и върху централния екран, като някак странно се усмихваше.
— Дали да не го цапардосаме сега от всички оръдия? — мърмореше той под носа си, разговаряйки само със себе си.
Чуха го ясно обаче не само Доли и Язон.
— По-добре не — продължаваше да разсъждава на глас Морган, — някак си е глупаво. Сейн е скъпа играчка. Той трябва да бъде пленен. За него вече ще се бръкнат здравата.
И той изведнъж се обърна към Язон:
— На прав път ли съм? Как мислиш?
Такъв ход свари неподготвен дори и Язон с неговата фантазия. Той така се обърка, че три пъти отвори и затвори уста преди да успее да произнесе нещо. Пистолетът на Мета реагира най-бързо, но дори и Морган вече беше привикнал към този жест. Старият флибустиер беше наясно, че тя нямаше да почне да стреля без разрешението на съпруга си.
— Ти си полудял, Хенри! — изригна най-накрая Язон. — В никакъв случай! Сейн не е толкова прост, няма начин да не се е подсигурил за такъв вариант. Ние просто няма да можем да отлетим оттук заради алчността ти. Всички ще загинем, вместо да летим на Пир, както сме се уточнили, за да придобием истинско могъщество.
Думите му обаче сякаш не можеха да пробият съзнанието на Морган. Главатарят на флибустиерите си падаше по птиците в небето, но всяко конкретно врабче в ръката явно му беше по-скъпо. Язон се разкрещя в истерия, а всички пирати мълчаливо се бяха втренчили в него.
— Хенри, не го прави! Това е върхът на глупостта. Сейн е в ръцете ни, вярно, но той е един от най- богатите хора в планетната система. Хората му няма да ни простят! Всички ще загинем! Дай му момичето! Спомни си думите на вудуто! Всички ще загинем!
В кабината настана мъртва тишина. Язон хвърли поглед върху хората си. Пистолетът продължаваше да стърчи в ръката на Мета, но вече никой не му обръщаше внимание, а Доли се бе втренчила като хипнотизатор в Морган, дори още по-съсредоточено отколкото тогава в двореца на Ямайка, и в помътнялата изумруденост на очите й проблясваха зловещи златисти искрици.
Морган изведнъж се хвана за главата и възкликна, без да се обръща конкретно към никого:
— Какво ми става? Главата така ме боли, сякаш всеки момент ще се пръсне!
— Навигаторе! — хвърли се Хук към него. — Какво ти става, Навигаторе?
— Главата ми ще се пръсне — простена още веднъж Морган.
И в този момент Язон процеди през зъби:
— Боговете те наказаха.
Морган го изгледа с подивял поглед, и като простена още веднъж как го боли главата до пръсване, увисна безчувствен в ръцете на флибустиерите.
— Какво му е, Язон? — запита в паника Хауърд, сякаш се обръщаше към лекар.
— Възможно е да се е отровил с нещо вчера на Одемира — предположи Язон. — Да не говорим за проклетите претоварвания!
И добави сякаш между другото:
— Старецът Сус предупреждаваше, че са възможни и такива случаи. Така че вземай командването в свои ръце, Хауърд. Качвайте момчетата на борда.
После взе микрофона и предаде на катера:
— Сейн, изброихме парите. Всичко е нормално, получавай си стоката със същата ракета. Само че децата ще бъдат две, не се плаши, към дъщеря ти върви и едно момче в комплект на име Робс.
— Намерихме ти и зет — подхвърли игриво Мадам Цин и с тази реплика разреди обстановката.
Пиратите са разхилиха и зашумяха.
— Водете ги в шлюза — заповяда Хауърд.
А Морган седеше в креслото и диво се озърташе с невиждащи очи докато му прилагаха лечение с обилно прилагане на ром.
В коридора Язон успя да прошепне на Доли:
— Какво му направи?
— Нищо страшно, ще се оправи, мисля. Аз и по-рано знаех, че мога да причинявам на хората болка, но никога не се бях възползвала от това. Честна дума, Язон, никога не съм се ползвала.
— Ти си герой, момичето ми! Дано да се видим пак. Хайде, давайте!
Язон целуна Доли по челото, стисна ръката на Робс на прощаване и ги побутна към входния люк на ракетата, застанала на рампата. Пред шлюза.
Всичко свърши. Беше се разминало и без стрелба. Увеселителният катер в нормален режим се
