отдалечаваше извън радиуса на действие на всякакви гадни оръдия.
«Навярно Доли вече е успяла да разкаже много нещо на баща си — помисли си Язон. — Може би той вече е отворил писмото, а може би…»
И тук неочаквано резкият сигнал по персоналния канал на Сейн взриви замрялата атмосфера в кабината, където Морган постепенно идваше на себе си, Хауърд с оцелялото си око следеше показанията на уредите, а Мадам Цин тихичко разказваше на Мета каква рокля ще си купи след поредното завръщане на обратния път.
— Язон! — звънна като сребърна камбанка радостното гласче на Доли. — Чуваш ли ме?
Гласът обаче съдържаше нескрита тревога.
— Чувам те, какво има? Проблеми?
— Какви проблеми може да има вече? Просто исках още веднъж да си взема довиждане с всички. Татко също страшно иска да ви благодари.
Хауърд изгрухтя при тия думи, а кабината в същия миг се огласи от злобен рев на гръцки:
— Веднага изхвърлете всичката опаковъчна пластмаса от пачките! Имате още само три минути на разположение!
«Ама че номер! Благодаря ти, друже! Не мога така изведнъж да се хвърля към парите и да почна да късам опаковките. Направо ще ме гръмнат без дори да се замислят и за миг, а може и да ме завържат като някакъв буен луд. Трябва да обясня най-малкото на Хауърд и Хук, и то след като направя някаква пауза. Благодаря ти, скъпи Рони!»
Всички тези мисли се стрелнаха със скоростта на светлината през ума му и Язон заизригва проклятия на всички езици, които знаеше, като при това го правеше без всякакво усилие над себе си, без да влага каквото и да било актьорско майсторство. И продължи да ругае до момента, в който разклокочилият се от смях Хауъърд му съобщи, че отдавна е изключил микрофона.
Е какво пък, паузата беше достатъчна. Язон се хлопна по челото и обяви:
— Братя мои, всичко ми проблесна! Той искаше да ни отрови с помощта на чувал, а когато разкрих коварната му идея, той пусна в действие и резервния си вариант — пластмасовата опаковка на пачките. Момчета, веднага късайте опаковките на пачките и изхвърляйте тази гадост в утилизатора! Направете го по най-бързия начин, или аз ще го сторя сам.
Хауърд го гледаше с обезумели очи. Хук обаче изведнъж произнесе:
— Човекът говори правилно… хайде, размърдайте си задниците! Кой не знае, че Господ пази само тия, дето сами се пазят? А ти Тома неверни — обърна се той към Хауърд — затвори едно късче образец в херметичен контейнер и го дай на Мисон за анализ.
По хронометъра на Язон оставаха осем секунди, когато и последните късове смъртоносно пластмасово фолио потънаха зад захлопналия херметичен капак на утилизатора.
Мисон, разбира се, потвърди опасенията на Язон. Под връхния бавно изпаряващ се слой на уж полиетиленовия филм се съдържаше дяволска смес от две вещества, които под въздействието на кислорода веднага встъпваха в бурна химическа реакция и обрадуваха голямо количество силно летлив и смъртоносен газ. Все пак Сейн се оказа не само талантлив бизнесмен, но и талантлив химик. Изглежда, сам си произвеждаше подобен арсенал.
А Морган на следващия ден не че се извини на Язон — такова поведение и думи при него бяха абсолютно изключени — но явно се чувстваше виновен. И продължаваше да изглежда наплашен. Имаше си хас! За малко не бе загробил себе си и цялата команда. За пръв безмерната алчност и наглост на вожда на флибустиерите му бе изиграла лоша шега. И само вмешателството на неведомите далечни богове бе спасило всички. Такива ми ти работи.
Глава седма
— Как е възможно изобщо да си имаш работа с такъв човек? — в недоумение и дори възмутено възкликна Мета, когато най-сетне останаха сами.
— Аха — кимна Язон. — За такива се казва, че си държат на думата. Когато искат я дават, когато искат си я прибират обратно.
— Точно! На мен обаче не ми е смешно. Не искам повече да го гледам как върши мръсотиите си. Мисля, че днес имаме шанс да се измъкнем оттук. Или нямаме?
— Разбира се, че нямаме — отвърна спокойно Язон. — Нищо не може и не бива да се променя.
— Но аз не искам, нима не разбираш?! Не искам да се намирам на един и същи кораб с такъв човек! Той е по-лош и от дивак, и от андроид, и от слънцето. Той е просто някакво невъобразимо чудовище!
— Мета, мила — прегърна я Язон, — но нали ти си специалистът по чудовищата. Знам, че ти е в навиците да ги изтребваш. Потърпи още малко, ще стигнем до дома, и чудовищата ще се вкопчат едни в други, а ние през това време отстрани тихичко ще помагаме и на двете страни.
Мета замълча замислена. После запита:
— А сега накъде летим?
— Ами Морган май е решил отново да отксочи при радомците. Казва, че миналия път не били закупили всичко, от което се нуждаели.
— В хиперпространството ли сме вече?
— Не, но скоро ще влизаме.
Оказа се обаче, че нямаше да е много скоро. След сигнала за бойна тревога последва тежък грохот от обуща по коридори, а след това рязка промяна на силата на тежестта почти до пълна безтегловност, при това без всякакво предупреждение. Очевидно, Хауърд бе извършил някакъв немислим и свръхскоростен маньовър. Добре че подметките бяха с електромагнити, с помощта на които можеше да се върви, а не лети.
А на Хауърд и Морган действително не беше до обяснения. Сигналът в такива случаи се подаваше автоматично; а да се обяснява по интеркома — това можеше да хрумне само на пълен идиот. А и имаше ли време да се обяснява, когато целият преден екран е изпълнен с чужд кораб, изникнал от хиперпространството противно на всички писани и неписани правила?
Ако например локаторът за хиперпространствен преход е претърпял някаква авария, нормалният пилот ще се прицели в някаква точка по-далеч от всякакви планетни системи. А ако локаторът си е наред, значи… Значи, това е нападение!
Успяха да избегнат примитивния груб таран, но стрелбата все не започваше, макар и кръстосвачът да изглеждаше доста заплашителен. Едва ли можеше да разчита на победа при схватка с пиратската армада, но ако «Конкистадор» беше сам, щеше да се пролее доста флибустиерска кръв.
— За такива номера аз изхвърлям провинилите се във вакуума без скафандър — изръмжа Морган. — Ще ги размажа на молекули, които и да са.
— Почакай, капитане — възрази Хауърд, като си оправяше очната превръзка, — ами ако возят нещо интересно?
— Е, това задължително ще проверим — съгласи се Морган. — Едното не пречи на другото.
Корабите замряха и внимателна се зауизучаваха един друг след като приключиха с наложителните маневри.
И в този момент Мета, противно на всякаква логика (нали току-що се бе клела в никакъв случай да си няма работа с Морган) неочаквано се обади:
— Това не е истински боен кораб. Всичките му оръдия са си чиста бутафория, да плаши само невежи пилоти. Не могат да стрелят по нас.
Морган дори и не запита как е разбрала. Вече беше наяясно, че Мета не говори празни приказки. И веднага даде заповед:
— На абордаж!
Но в този същия момент се отвориха шлюзовете на неизвестния кораб и цяла ято леки десатнтни ракети — Язон наброи до дванайсет такива — излетя в пространството. Наистина, никой от обитателите на
