собствена планета и собствена армия. А аз ще владея над цели звездни купове! Вярвайте ми, момчета! А сега — наливайте вино колкото можете! Два дни имате пълен отдих.
Морган периодично провеждаше такова словесно помпене. Той и без това си падаше по такива монолози, хората му го слушаха с интерес. Беше характерно, че тези пламенни речи постигаха неизменен ефект. А новите идеи на Язон освен това съществено бяха увеличили хоризонтите на флибустиерските представи за щастливото бъдеще. Не напразно се бе старал: животът на всички бе станал по-весел.
Те стояха до големия обзорен екран, където бяха отишли специално, за да полюбуват традиционно на новия рисунък на небето при прехода в хиперпространството.
— Хайде тия дни да оставим временно всичко настрана и да ги прекараме само двамата. Да си спомним младостта!
— А ти наистина ли считаш, че младостта ни вече си е отишла? — някак много сериозно запита Мета.
— Не, просто се шегувам — усмихна се той. — Пиратите, естествено, се подготвят за войната, но в едно имат пълно право: преди бой винаги е добре човек да се отпусне напълно. Хайде, нека да пием, но само най-хубавото одемирско бренди и по капка. Какво има, днес нещо ми се виждаш тъжна.
— Просто до този момент никога не съм се връщала у дома на бандитски кораб, който в състава на цяла ескадра се кани да напада родната ми планета.
— Аз също — каза Язон. — Но това не означава, че трябва да престанем да се радваме на живота. Виж само каква красота е в междузвездното пространство. Тя е била такава и преди хиляди години и ще си остане такава и след милиони. Прогони всички лоши мисли от душата си, Мета!
— Ще се постарая — прошепна тя, притискайки се към гръдта на Язон, и добави още по-тихо, но вече без тъга: — Да се прибираме в каютата.
Глава осма
А в орбита около Пир беше някак особено многолюдно. Не бе минал и час откакто излезли от хиперпространството в точно разчитания пункт, бяха направили само две обиколки около планетата, и изведнъж три дребни катера клас «междузвезден патрул» се оказаха в полезрението на следящите уреди на линейния кръстосвач «Конкистадор».
— Какви са тия, Язон? — запита свирепо Морган. — Да не би някой междувременно да е дресирал зверовете да управляват ракети?
— Оценявам хумора ти, Хенри, но това съвсем не са представители на местния флот, те, съгласно приетите правила…
— Но ти и думичка не си продумал, че нас ще ни посрещат! — Морган оставаше глух за обясненията му и гневът му клокочеше все по-заплашително. — Язон, това какво, да не е капан?
— Успокой се де. Не ме оставяш да се доизкажа…
— И няма да те оставя! — ревеше с цяло гърло Морган. — Първо ще размажа на атоми във вакуума тия корабчета, а после вече ще си поговорим както следва.
— Опазил ме Господ, Хенри! — примоли се Язон.
Мроган добре помнеше как се отнася Язон към всички богове, в това число и към флибустиерския Христос, затова това толкова емоционално споменаване на името Божие напразно, както винаги, го сепна. Бяха спечелени няколко секунди време.
Настъпи най-отговорният момент. Разбира се, Язон знаеше какви са тия катери. И ако сега не успееше да ги спаси от побеснелия флибустиерски главатар, цялата щателно обмислена операция щеше да пропадне. Следователно, бяха нужни не просто аргументи, а супераргументи, доводи с убийствена сила.
— Догаждам се що за хора са вътре в тия кораби — започна предпазливо Язон и веднага добави: — Старецът Сус ме предупреди на времето.
След като Язон бе станал наследник на полумитическия персонаж флибустиерският капитан се мяташе от едната в другата крайност. Той ту си въобразяваше, че както и преди, пак е господар на положението, а Язон — най-обикновен пленник, ту изпадаше в отчаяние и беше готов да пълзи на колене пред безсмъртния представител на чуждата раса. Също както тогава на остров Еспаньола.
В първия момент, когато чу сакралното име, Морган го изгледа недоверчиво. В очите му се отразяваше традиционната борба: флибустиерската гордост се сражаваше с мистическия страх пред неведомите богове. И Язон проумя, че само думите сега щяха да са недостатъчни. Той засече погледа на Навигатора и без и за секунда да го изпуска, заговори тихо, бавно, подмилкващо, копирайки гласа на Стареца Сус, като при това с всички сили се опитваше да внуши на флибустиера особената значимост на всяка произнасяна дума:
— Разбираш ли, тези хора просто малко са подранили и са пристигнали преди нас. Само ми разреши, и аз ще им подам условния сигнал. Нищо няма да загубим, другите все едно не могат да разберат. Нали тази парола е измислена от боговете…
— За кого говориш, Язон? Кои са тия «те»?
О, черни небеса! Не се ли бе престарал?
На лицето на Морган се бе изписало съвсем ново изражение. Също като у малко дете, озовало се съвсем самичко посред нощ на гробище. Явно мистичният страх бе надвил в душата му всички останали чувства.
— Кои са, казваш? — повтори замислено Язон. — Ами хроникьорите ми.
Той вече набираше на клавиатурата кода за условния сигнал, разбирайки, че възражения от страна на Морган не се очакват. И си мислеше при това: «Какъв късмет, че Мета я няма до мен. Иначе този нервен разговор вече би прераснал в престрелка. Близостта на родната й планета като нищо можеше да въздейства на изтощената от бездействие пирянка по един единствен начин.»
Само че в този момент Мета заедно с Мадам Цин се намираше при Мисон, който любезно ги бе поканил да се запознаят с най-новите му технически изобретения. Голямата част от тях се отнасяше към сферата на средства за нападение и не можеха да оставят Мета равнодушна. Тя вече не скирваше, че също е запозната с пирянската флора и фауна. По този повод с Язон бяха разработили отделна легенда, и сега Мета даваше на пиратите квалифицирана консултация. Тя толкова се бе увлякла в този процес, че дори и не бе забелязала излизането на орбита около Света на смъртта.
— Хроникьори, казваш — тъпо повтори изкукалият напълно Морган.
А Язон вече влезе в радиоразговор на датски език и бързо изясни всичко необходимо. Морган имаше достатъчна представа от датски, за да разбере всяка насочена срещу него размяна на реплики, и веднага се убеди, че Язон няма никакви гнусни замисли. Многобройните непознати думи обаче раздразниха флибустиера и той накрая не издържа:
— Язон, за какво е цялата тая работа?
— Как за какво? Нищо човешко не ни е чуждо и на нас, безсмъртните. Толкова ли е непонятно? Ти нали също обичаш да записваш на дискове триумфалните си набези? Между другото, отдавна искам да те питам, какво правиш после с тях?
— Понякога нищо. Просто си ги гледам, радвам се, припомням си. Понякога ги пускам и на приятели, правим разбор на допуснатите грешки. Учим децата да следват примера на старшите. А още (казвам ти го под секрет) тези дискове с нашите сражения са много търсена стока. Радомци, например, умират да ги имат и се бъркат здравата!
— А аз веднага се досетих — призна си Язон. — Още тогава, по време на атаката срещу инкасаторите. Аз самият съм тщеславен. Обичам да се попъча пред камерата. Наистина, филми със свое участие още не ми се е налагало да продавам, но… знае ли човек! Правилно ли разсъждавам?
— Това, разбира се, не е лоша идея, Язон, но въпреки всичко не разбирам: защо ти са толкова много хроникьори?
— Ти просто не мислиш на нужното ниво, Хенри. Аз и преди съм ти го казвал: нашите дела са със
