кораба не мислеше да стрелба по пиратския кораб, по-скоро обратното: всичко живо се спасяваше с бягство.
— Гръмнете поне една! — разпореди се Морган.
Скот, който в този момент управляваше артилерията, изпрати един чудовищен снаряд по една от ракетките. След яркия блясък на мястото на ракетката остана само бледо облаче дим, а останалите още повече увеличиха скоростта.
— Идиот! — изрева Морган. — Ами ако именно в нея са се намирали ценностите от кораба? Кретен! Кога ще се научиш да използваш мозъка си?
— Никога — изхили се Тони Хауърд, който макар също да не блестеше с остър ум, редом до Скот се чувстваше истински гигант на мисълта. — Според мен всичко ценно ни чака на кораба.
Обаче Мисон, който слушаше ругатните и споровете от компютърната си зала, успя да улови една от бягащите ракетки с помощта на мощен «парализиращ» импулс. Това беше едно от най-новите и много скъпо оръжие: излъчвател, забавящ ядрените реакции. Под неговото въздействие двигателят на незащитения срещу такива въздействия кораб мигновено спираше. Космическата ракета на бегълците се превърна в леснодостъпна плячка.
Човекът обаче, който я бе управлявал, не можеше да се нарече пленник поради простата причина, че бе загинал, смачкан от чудовищното ускорение при спирането. Съдейки по облеклото, бяха попаднали на обикновено цивилно лице, а сумата, които бе открита у него — около хиляда кредита — трудно можеше да представлява нещо повече от джобни пари.
Останалото се изясни при посещението на кораба. Той наистина се оказа обикновен товарен кораб, нахлузил маскарадния костюм на военен кръстосвач, и целият му трюм отгоре додолу беше натъпкан с отлично обработени кожи на бубузанти. Да, плячката не беше лоша, и то малко преди да напуснат планетната система, плюс това завзета без всякакви загуби на личен състав и материална част. Скучно, но затова пък приятно.
Веднага стана ясно какво се бе случило. Контрабандистите, разбира се, бяха бягали като от чумави от граничния или полицейския патрул. Бяха се гмурнали в хиперпространството, и съответно изскочили където им видят очите, прикривайки следите си, а за късмет бяха попаднали точно на когото не трябва. Не бяха имали никакво време да проучат какво представлява изпречилата се на курса им армада, но явно бяха предусетили страшната заплаха. В техния бизнес човек беше обречен без способността да предугажда мигновено какво ще последва всеки миг. И всички се бяха втурнали да си спасяват кожите накъдето им видят очите.
Решиха да не се занимават с прехвърлянето на товара от едно на друго място. Морган заповяда да не откачат кораба, а да го вземат на буксир.
— Е, сега вече няма начин как да не потеглим към Радом — каза Морган, обръщайки се към Язон. — На твоя Пир някой едва ли ще даде и стотинка за тия боклуци. А радомци за тия тъпи бубузантски кожи ще ни дадат хубаво оръжие. Още повече, че и ни са на път.
Последната фраза остана малко мътна за Язон и той реши после да пита Мета дали главатарят на флибустиерите нещо не му хвърля прах в очите.
— Слушай, защо говориш, че Радом ни била на пътя за Пир! Виж картата на Галактиката, аз специално съм обозначил маршрута ни. Виж къде е Пир, къде е Радом, и къде е Ямайка. Дори и Зунбар — това си е чист завой, макар и малък.
— Язон, ти наистина си прочел далеч повече книги от мен, — произнесе с укор Мета, — но по астронавигация в авиошколата ти на Скоглио си имал само двойки. Картата на Галактиката представлява само една примитивна проекция върху равнината на реалното разположение на звездите, но главното е там, че ние пътуваме в хиперпространството, а в него законите на обикновената геометрия са невалидни. И Морган е напълно прав. Ако летяхме от Пир към Зунбар, Радом нямаше да е най-близо, а ако летяхме от Зунбар към Пир — щеше да ни е точно по пътя. Виж, самите Зунбар и Одемира по пътя от Ямайка досега си бяха отклонение, и то какво. Просто много му се искаше да се отбие.
— Полезна информация — съгласи се Язон, — но абсолютно неразбираема. Отказвам се да уча такава математика, в която разстоянието от точка А до точка Б не е равно на разстоянието от Б до А.
— Да не мислиш, че и на мен всичко ми е ясно? — каза Мета. — Просто на времето се учех много добре. Прочетох и го запомних.
«Това е разговор на двама студенти — мярна му се в главата.»
Поради съвсем естествената асоциация той с тъга си припомни съвсем неотдавна напусналите ги млади приятели и я запита:
— Не скучаеш ли без децата?
— Вече скучая — призна си тя.
— И аз. А знаеш ли защо? На хората на нашата възраст им се полага да живеят нормален живот, да гледат деца, да се занимават с нормална работа.
— Не съм против — каза тя, — само че преди това ще се наложи да изтребим до крак всички тия чудовища.
— Кои по-точно имаш предвид? — запита той. — Тези или онези?
— Всички — тегли решително чертата тя.
А на Радом всичко се повтори, също като на сън, не кошмарен, а просто от онези натрапчиви сънища, които упорито отказват да си отидат. В живота така не става.
Те се движеха из огромния космодрум, покрай кейовете с приземилите се кораби, полоси за излитане, ремонтни и стартови площадки, и едва ли не на същото място пред очите им се мярна същата сива пъргава ракетка. Гербът й сега беше дархански, но ракетата си беше същата. Язон беше готов да си отсече главата. Той съвсем случайно бе запомнил диагоналната дълбока драскотина на десния борд, а до нея разбития спектролитов капак на видеодатчика. И точно както тогава, на обратния им път загадъчната ракета вече я нямаше! Не, такива съвпадения просто не можеха да се получат в реалния живот. Язон сподели наблюденията си с Мета. Тя доста равнодушно повдигна рамене.
— Нали така и така си играем със смъртта. Какво да се боим от тия тайнствени непознати? Аз пък не мога да разбера, ако това са същите онези, предишните, защо не са намерили две минути да подменят строшения капак на видеодатчика.
— Сигурно не са имали време — предположи Язон. — Това не са търговци! Налага им се през цялото време да следят, а освен това на такава шпионска ракета системите им са тройно дублирани.
— Най-вероятно имаш право. Направо бях забравила каква техника може да съществува — каза Мета.
След кратко мълчание добави, изсумтявайки:
— Интересно ми е как ще почнат да ни наблюдават на Пир.
— Наистина е интересно — съгласи се Язон.
А после се случи още един забележителен епизод. Когато всички операции по покупко-продажбите бяха приключили, вече познатият на Язон радомски местен бос Гроншик отново посети капитанската кабина, побъбри малко с всички присъстващи на криминалния си жаргон, а накрая Морган изведнъж взе, че си върна подарения му при предишното им посещение на Радом разкошен пръстен.
Какво ли можеше да означава това? Някакъв ритуал? Условен знак? Или наистина бяха някакви шпионски афери? Не му се искаше да задава пряко въпроса на Морган, нямаше смисъл, щеше да го преметне с някаква тъпа лъжа. А и освен това всяко излишно любопитство предизвиква допълнителна подозрителност. Макар и Язон да бе станал приемник на Стареца Сус, нямаше смисъл да им се набива допълнително в очите. По-добре да се опита сам да се досети.
Следващият — и последен преди Пир — хиперпространствен преход щеше да отнеме съгласно разчетите четири дни. За два командата получи разрешение да не изтрезнява, а следващите два трябваше да излезе от махмурлука и да е готова за бой. Докато всички бяха още трезви, Морган обяви по интеркома:
— Братя, очаква ни битка с неизвестен и коварен враг. Проявете в нея върховна доблест, мои юначни флибустиери! Нека си кажем честно, не всички ще срещнем победата живи, но всеки трябва да се стреми към това! Защото за такава победа, която ни очаква, никой от вас дори и не е мечтал! Ние ще забогатеем страшно, момчета! Всеки от вас ще има толкова, колкото имам аз сега. Всеки от вас ще си има
