съвършено други мащаби. Мухи не ловим. Ето и снимките ги организирам мащабно. При теб нещата стоят на любителска основа, просто съпровод на грабежите ти, нищо повече. А при мен с тая работа се занимават професионалисти. Снимат от няколко пункта едновременно: общ план, среден, едър. После — грамотен монтаж. Това ще бъде истинско кино, направено от майстори.
— И откъде са всички тия момчета? — вяло се заинтересува Морган.
— От най-крупните телекомпании на полярната зона на Галактиката. Уверявам те, притежават невероятна квалификация. Старецът Сус работи само с най-добрите фирми.
— И аз имам там връзки. — Морган се нацупи също като малко момче. — Защо не ме предупреди по- рано. Защо не задейства моите канали?
— Ако трябва да съм честен към теб, Хенри, защото седмицата ти се състои от седем петъка. Кой те знае как щеше да погледнеш на идеята ми. А и освен това помисли си дали е нормално: да предавам на хроникьорите си информация от Ямайка или флибустиерския кораб? Да не си мечтал да те разтръбят предварително по цялата Галактика? Старецът Сус всичко това го е направил далеч по-безукорно. След Пир вече няма кой да ни се опре, но засега…
Морган във високото капитанско кресло направо не приличаше на себе си: седеше един такъв съвсем объркан, сякаш смачкан от психологическата атака на Язон, и тогава Язон реши да насочи разговора на друга вълна.
— Виждам, че правиш облитане на планетата по стандартна спирала. Време е навярно да поискаме от Мисон рашифровката на данните от скоростното наблюдение?
— Не — отвърна Морган. — Междинната сводка вече я получих докато ти бъбреше с кинаджиите си. Нищо интересно, междувпрочем. А до окончателната разшифровка ще се наложи да поизчакаме още половин час.
— Добре — съгласи се Язон. — Но не бива да отлагаме много с кацането. Тук си имат свои начини за локация и колкото по-бързо проведем първото разузнаване с бой, толкова по-големи са шансовете ни за по-нататъшен успех. Заповядай да подготвят десантните катери. Като за начало три броя.
Морган кимна. Язон запита след кратка пауза:
— Слушай, ще пуснеш ли Мета да застане зад щурвала на водещия кораб? Тя все още не е забравила къде да се приземи. Тук, както виждаш, не гъмжи от космодруми. И едва ли радушните пирянци ще почнат да ти дават пеленг като на дългоочакван гостенин. По-скоро ще те гръмнат с някое зенитно оръдие. А моята Мета е голям майстор на измъкването от такива залпове, честна дума.
— Добре, пускам я — кимна Морган; той вече имаше вид на човек, готов да се съгласи с всяко предложение. — Ще полетим с първия катер и ти по пътя ще ми обясниш с кое първо е най-добре да започнем.
— Ще се постарая — обеща Язон.
През това време Морган вече крещеше в интеркома:
— Кацане на планетата по схема номер девет. Петнадесетминутна готовност. Обявявам състава на екипажите…
Докато обличаха костюмите със специална защита, проверяваха изправността на всички системи и окомплектованост с основните видове джобно оръжие, Мета успя да запита:
— Що за стока са тия хроникьори дето се реят по цялото небе? Да не ги е поканил Кърк? Той какво, полудял ли е?
— Не, Мета, поканил ги е Роналд Сейн. И това е малката ми изненада за всички вас.
— Значи, ти си полуделият — констатира Мета.
— Не се безпокой, всичко ще рабереш когато му дойде времето. Просто голямата ми изненада предстои.
Тя махна с ръка, загубила всякакъв интерес към странните му загадки, и вместо това се заинтересува от един практически проблем:
— Днес вече ще има ли сериозен бой?
— Мисля, че да. Ще се наложи — кимна Язон и добави кой знае защо: — За съжаление.
Мета обаче само го стрелна с поглед, без коментира думите му. И двамата вече бяха напълно екипирани.
— Катерите са подведени до шлюзовете — обяви Морган, — готовност една минута!
Кацаха на зимната страна на планетата и пресният бетон на площадката за кацане беше обилно запрашен със сняг. Около космодрума, докъдето им стигаше погледът, се точеше плътна бяла равнина с черни петна от измръзнали храсти, и само от едната страна релефът забележимо се издигаше, а невисоките скали бяха гъсто обрасли с иглолистна гора. Опасносите трябваше да се очакват най-вече оттам.
Трите десатнти катера бяха заели позиция в редица с носове насочени към най-опасния участък и Морган даде предупредителен залп от едно леко оръдие по балистична траектория в гората. Взривът отекна силно в тишината, това се усети дори и през бронята, особено след абсолютно безшумните престрелки в космоса. Но планетата не им отговори. Сградата на стартовия команден пункт изглеждаше напълно изоставена, жилищни сгради не се виждаха никъде наоколо, а зверовете сякаш бяха заспали зимен сън.
— Налага се да излизаме — резюмира Язон. — Зимно време не е така опасно, поне днес няма да се взираме за отровни растения, а заедно с тях и гнусните насекоми.
— А кой ни заплашва? — заинтересува се Хауърд.
— А това много бързо ще разберем! — бодро заяви Мета.
Узнаха го дори още по-бързо от очакванията й.
След като оставиха по двама човека на катер за огнена подкрепа в случай на непредвидени крупни неприятности, флибустиерите се построиха във верига и без да бързат потеглиха към гората, движейки дулата си навред.
Беше студено, сухо и пронизително тихо, докато изведнъж изпод снега не напъплиха някакви люспести твари, наподобяващи крупни хекони с големи очища, също така бързи, и в допълнение покрити навсякъде със страховити шипове. И веднага след тях се втурна в атака втората вълна атакуващи — сред стволовете на дърветата се замяркаха мъхнати туловища, окичени с дълги конскоподобни муцуни, допълнени с войнствено щръкнали рога. А когато си отваряха хищно пастите, ставаше видно, че зъбите им нямаха нищо общо с конските, а по-скоро бяха крокодилски.
Всички откриха практически едновременно огън. На всички им беше мил животът, а и намеренията на чудовищата не предизвикваха съменния у никого. След няколко секунди по земята се въргаляха няколко обгорели туловища, по-голямата част се гърчеха по снега, обагряйки в алено снега, но останалите продължаваха да напират, при това съвсем целенасочено и дори по военному, така да се каже. И ето в този момент видяха звероукротителите.
Четирима души бавно се движеха покрай края на гората, като размахваха странно ръце, с което много напомняха на жестове на диригента по време на симфоничен оркестър. Единият от диригентите Язон позна веднага дори отдалеч. Беше Корник — «говорител» по рождение, най-добрият ученик на Накса. Другите също не падаха по-долу и Язон искрено се възхити на отлично разиграния спектакъл. Бяха се събрали най-талантливите актьори, размахваха вдъхновено ръце, а режисьорът на този акт, или по-точно авторът на пиесата, Язон с пълно право можеше да счита себе си.
— Трябва да убием хората! — извика Морган. — Нали правилно съм разбрал?
— Не, изобщо не си разбрал! — изкрещя му в отговор Язон сред грохота на взривовете, несекващия трясък на автоматичното оръжие и воплите на ранените зверове. — Това е безполезно, считай, че те вече са си свършили работата.
— Какво значи това «безполезно»? — възмути се до дъното на душата си Морган. — Та това са врагове. Убийте, за да не повтарят повече тоя номер!
И раздиран от хрипот и кашлица, той даде команда:
— Да се вдигне линията на огъня! Цел — четиримата двуноги в края на гората!
Не всички се подчиниха на заповедта му. Ричард Скот с простотата си дори се опъна на Морган:
— Ако почнем да стреляме натам, зверовете направо ще ни изядат. Хората са далеч, а тия проклети гущери вече са почти под краката ни.
