седалки, давайки си кратка, но пълноценна почивка.
— Слушай — повтори Мета, — как мислиш, кой все пак ще победи този път? Хората или Пир?
— Флибустиерите или Пир? — повтори с лека корекция въпроса й Язон, давайки й да разбере, че има разлика между двете. — Как мисля ли?
Повтори въпроса и замълча. Явно протакаше с отговора.
— Ти какво, не искаш да разговаряш с мен ли? — по детски обидено го запита Мета.
— Искам — каза той. — Даже много искам. Ти само се приготви. Сега ще ти съобщя нещо съвсем ново за теб. Вижсаш ли, на мен не ми е необходимо да мисля на тази тема, аз отдавна всичко съм обмислил, пресметнал и направил залога си, затова сега просто не бива да губя. На този двубой «Смърт на света» съм заложил всичко: пари, репутация, благополучие, живот, навярно, и любовта ти. И съм направил еднозначно избора си: трябва да победи Пир. Разбира се, теоретически могат да победят и флибустиерите, и този вариант сме го предвидили, и никой по принцип не се бои от него. Старият Кърк ще съобрази как трябва да се държи. Но именно Кърк ще почне да съобразява, защото мен в този случай вече няма да ме има. Аз или няма да допусна победата на Морган или ще загина.
— Какви ги говориш, Язон? — Мета го гледаше в пълно недоумение. — Нищичко не разбирам!
— Сега ще разбереш.
И той тъкмо започна да й обяснява най-важното, когато разговорът им беше внезапно прекъснат от едно наистина извънредно събитие.
Настанилият се върху бронята недоубит рогонос вече минута и половина методично дълбаеше с гадния клюн триплекса. Язон отделяше на този процес не повече внимание, отколкото на монотонното тиктакане на работещ уред. Мета обаче изведнъж престана да слуша мъжа си, и цялото й внимание се превключи върху единствената твар от другата страна на дебелата стена. Само за някаква си половин секунда до победата на немислимия клюн над най-твърдия сред познатите на науката материали пирянката взе единственото правилно решение: разтвори връхния люк и след като с веерен огън отблъсна нахвърлилите се върху нея останали зверове, успя с точен изстрел да помете от бронята наглия рогонос. Триплексът обаче се оказа прекалено силно засегнат. И Язон, който не се решаваше да стреля от вътешността на бронирания автомобил, наблюдаваше като в кошмарен сън как изведнъж три чудовищни клюна, превръщайки в ситен бял прашец считаното до този момент за непробиваемо стъкло, се подадоха във вътрешността на машината. Тогава сработи автоматичната преграда и острият й като бръснач ръб преряза бойните израстъци на атакуващите животни; пробивът беше блокиран.
А Мета даде още няколко залпа, необходими за собственото си прикритие, и благополучно се плъзна обратно в машината, без да допусне никаква твар.
— Бива си ги тия рогоноси! — изсумтя тя. — Озверяват не с дни, а с часове от общуването си с флибустиерите ти.
— Затова пък помисли си само с какъв интерес би изучавал Бручо тия остри накрайници! — мечтателно произнесе Язон, гледайки под краката си. — Трябва да ги запазим до връщането си при нашите.
— Запази ги. — Тя нямаше възражения. — А сега давай, разказвай! Защото аз нищичко не можах да разбера.
И Язон й разказа всичко.
Никакви хроникьори не бяха кръжащите денем и нощем над Пир, ами най-обикновено журналисти — репортери от Пангалактическата агенция за новини, от информационната компания «Огледало на Вселената» и, накрая, от трансвещателната корпорация «Вечни времена». Между тези три фирми Роналд Сейн беше поделил задълженията и съответно доходите от транслацията в ефир на най-мащабното сражение в историята на планетата със страшното име Светът на смъртта. Ексклузивните права за заснимането на всичко протичащо върху Пир Язон бе предал в писмото си до Роналд и Доли Сейн. Беше го направил на първо място като компенсация за понесената щета (макар че едва ли можеше с пари да се върнат загубените най-близки хора — стойността на човешкия живот не се мереше в кредити). На второ място, това беше изгодна сделка: възможност да се заработи добре в обмен на важна услуга.
Освен транслацията в общогалактически ефир, съгласно разработения от Язон план, Сейн трябваше да организира и една мащабна атракция под названието «Вселенски тотализатор», което щеше да представлява уникално развлечение. Всички богати хора на галактиката получиха предложение да направят залозите си. Фирмата, която без колебания се бе съгласила да вземе този безумен проект под крилото си, беше небезизвестното казино Касилия. Също, разбира се, по препоръка на Язон. Та нали той знаеше, той беше уверен, че Роджър Уейн нямаше да се откаже да финансира такава съблазнителна авантюра. Язон беше обяснил с подробности как трябва да се представя играта на «Вселенския тотализатор». Винаги обаче съществуваше вероятнотността да добави и нещо от себе си. Той също беше творческа натура и умееше да схваща нещата само след секунди. На Роналд Сейн му беше достатъчен и петнадесетминутен разговор, след което великият банкер и некоронован крал на планетата Касилия с ентусиазъм се бе впуснал в това ново за себе си дело.
Само на планетата Касилия се бяха намерили повече от един милион души, пожелали да заложат в тази мащабна галактическа игра. А освен това коварният Уейн пусна транслацията от Пир само по платените канали и увлекателните кървави сражения имаха право да наблюдават само тези, които бяха направили макар и минимален залог — вноска в размер на хиляда кредита в националната банка на Касилия по специална сметка. Останалите бяха принудени да се задоволяват с радиорепортажите и съобщенията в пресата.
На другите планети обаче транслацията от Пир я предаваха по всички канали, обилно примесвайки ги с реклама, като заработваха с това наистина фантастически суми. В тотализатора се предвиждаха десетки печеливши варианти. Предлагаше се да отгатнат колко флибустиери ще намерят смъртта си на Пир, в кой ден от началото на сраженията всичко ще свърши, колко пирянци ще загинат, кои видове животни ще се окажат най-свирепи и страшни, колко видове животни ще вземат участие в боевете, кой щеше да заслужи титлата за най-удачен боец сред флибустиерите, колко атаки срещу Епицентъра ще се наложи да се провеват, оръжието на коя планета ще бъде признато за най-добро в условията на Пир. И така нататък.
Разбира се, най-големите суми биваха залагани на главния въпрос: кой ще победи? Изборът тук не блестеше с много варианти: ези или тура, четно или нечетно, червено или черно. Оставаше само да познаят верния отговор. Имаше и шегобийци, които предвиждаха и трети вариант. Значи, ще долетят щурмовите отряди на някой общогалактически флот, ще поставят всеки на мястото му и ще въведат ред. Роджър Уейн и Роналд Сейн обаче, чиито имена така мило си римуваха, заявиха на всеослушание, че няма да допуснат дакъв развой. Съществува междузвезден закон за правото на световете на самоопределение и за невмешателство във вътрешните дела на планетите-членове на Лигата на световете. Ръководейки се съгласно съответните документи, нито една общогалактическа организация нямаше да посмее да наруши баланса на силите на Пир и около него. Така че всичко щеше да приключи по един съвсем естествен начин.
Организаторите на грандиозното шоу-атракция отделно поясниха, че пълното унищожение на флибустиерите в резултат на стихийни бедствия (земетресения, наводнения, изригвания на вулкани, резки промени в климата) ще се смятат за победа на пирянската биосфера. Беше предвиден дори и практически невъзможния случай: внезапното превръщане на слънцето на Пир в свръхнова. Общо взето, никакви равни резултати, никакви сепаративни споразумения — само бой! До пълна и окончателна победа на една от страните.
Язон беше направил избора си и нямаше намерение да променя решението си. Той бе поставил на пирянските твари всички пари, които бе успял да събере. Печалбата при такъв залог можеше да се окаже фантастична. Трябваше само всичко да се подготви по най-щателен начин. Язон не се съмняваше в непобедимостта на пирянската природа, неслучайно бе отдал толкова години от живота на изучаването на дадения въпрос. Той вярваше, че рано или късно всички проблеми на Пир ще се решат по някакъв начин и планетата най-после ще престане да се нарича Светът на смъртта. Но изходът — райско благоденствие в резултат на поредната грозна касапница — във всеки случай не следваше да се търси във военното решение на проблема. Нали вече триста години пирянците прилагаха въпросния вариант без никакъв осезателен успех до този момент. Същото очакваше и флибустиерите. Количеството и нивото на техниката
