нямаха никакво значение в случая. Всяка фронтална атака срещу Пир беше по начало обречена на неуспех.
И затова главният проблем, който бе формулирал Язон пред Сейн, беше следният: общественото мнение трябваше да се обработи да очаква точно обратното. Тоест — да вярва в почти неизбежния успех на пиратите. В случая елементарното невежество на болшинството влиятелни лица в Галактиката по отношение не само историята на Пир, но дори и на съвсем неотдавнашните събития, свързани с планетата, щеше да е от полза за играта на Язон.
Какво представляваше Пир за масовото съзнание? Далечна планета-легенда с огромни залежи на метали и непоносима сила на тежестта, с абсолютно непригоден за живот климат и адски твари, лакоми за всяко същество с минимална прилика с човека. С една дума, недоразумение от вселенски мащаб, летяща фабрика на смъртта, населена със свръхвойници, където дори и децата, жените и старците с лекота сплитат във възел стоманени пръти и улучват в движение летящ комар. Ето такива легенди бродеха из Галактиката. Кой разумен човек би могъл да се отнесе сериозно към тях?
Когато човек обаче залага пари, и то много, той по правило проучва дали е попаднал в солидно казино, чиста игра ли му предлагат, въобще, с кого си има работа. Участниците в играта на «Вселенския тотализатор» без съмнение, започнаха да правят справки за Пир и Ямайка. И ето тук влязоха в работа предварително разработените варианти на Язон и Роналд Сейн.
Срещу едни много прилични суми бързо, но качествено, се съчиняваха интервюта, дискусии на специалисти и цели лекции по интерекуващите всички теми. Най-популярните канали на галактическата интервизия включваха в програмите си специални предавания, посветени на бъдещата битка на титаните. Видни учени, експерти в различни области на знанията — биолози, историци, политици, психолози, водеха безкрайна полемика около Света на смъртта и с ненатрапчива упоритост подбутваха деликатно всеки логически мислещ човек към очевидния и единствено възможен извод: победата на флибустиерите е неизбежна. При уникалната им способност да не се спират пред никакви прегради, без да ги е грижа за загубите, с безкрайната си злоба, с техническите си умения и средства и боен опит, с феноменалното им упорство — победата им ще е неизбежна.
Защото какво можеше да им противопостави Пир? Простите до абсурд закони на естествения отбор, и едно голо числено превъзходство. Склонността към бързи мутации можеше да не се брои. Нали флибустиерите се канеха да провеждат тактиката на «блицкриг», а за броени дни нови мутации беше изключено да възникнат. Главният аргумент обаче прозвуча от лагера на психолозите. Те обясняваха нещата така: на Пир днес се сблъскват два вида доведена до абсурда ненавист: животинска и човешка. Природата на първата е физиологична, инстинктивна, присъща на естествените потребности, които по принцип лесно се удовлетворяват и притъпяват. Човешката ненавист по определение е психогенна, продукт на висшата нервна дейност, и никой още не изучил напълно природата й. И поради тази причина само човешката злоба и ярост е наистина безгранична и непредсказуема.
Малограмотният обитател си седеше пред екрана, слушаше доверчиво, сгъваше пръсти и пресмяташе възможните си печалби.
Учените умееха да убеждават красиво. Например, най-старият специалист по екология на биологически активните планети професор Дворников от планетата Лада също прибави и своя авторитет към общия хор. Ужким, преди много години той след експедицията си до Света на смъртта утвърждавал, че на пирянците просто не им достигат собствени физически и материални възможности. А такава армада, като флибустиерския флот, разбира се, само за миг ще смачка и разнесе на пух и прах всякаква съпротива. Войната ще приключи веднъж и завинаги. Звучеше толкова просто и понятно за всеки.
Но дори когато един друг деятел на науката — биохимикът Стрин — апелира към опита от работата си на планетата Стоувър, считана за най-близък аналог на Пир, и обясняваше елементарни неща — но с най-засукани фрази, обилно гарнирани с купища непонятни псевдонаучни термини от най-различни дялове на науката, всички охотно му вярваха. Та нали Стрин доказваше точно това, за което милиони зрители знаеха и без да им го казва, но жадуваха непрекъснато да им се пълнят ушите.
Естествено, броят на залозите за всяка от страните беше известен само на собственика на казиното, самия Роджър Уейн, и още няколко души, посветени в тази свръхконфиденциална информация. Съгласно агентурните данни на Сейн обаче тези немногобройни безумци, рискували да заложат на Света на смъртта, в случай на успех, щяха да получат фантастични печалби. Към което се стремеше и Язон.
Всичко това той продължително време излага на любимата си, която дори още в мислите си не бе свикнал да нарича своя жена. Мета ту се хващаше за пистолета, ту се хвърляше да го разцелува, ту поруменяваше, ту побледняваше, но в крайна сметка, изглежда, се умори от прекаленото разнообразие от емоции и просто престана да го слуша. Обаче Язон виждаше, чувстваше с всички фибри, че Мета бе успяла да схване и приеме страната му — иначе просто нямаше да се успокои, увлечена в мислите си, а щеше незабавно да се нахвърли върху него с искането незабавно да се откаже от чудовищната авантюра. Да, той рискуваше и с това. Мета обаче вече не беше обикновена пирянка, тя бе станала съвсем друга, и именно сега Язон се убеди какви дълбоки промени бе претърпял характера й.
— Ето, това е — приключи той. — И ако всичко мине нормално, само след четири дни любимите ни чифтокопитни рептилии в компания с меднозъбите каймани ще досдъвкват последния долетял тук ямайковец, да не говорим за…
— Е! — възкликна изведнъж Мета, сякаш пробудила се от дълбок сън, и с щръкнал по навик пистолет в дланта си. — Какви такива рептилии!? Какво стават тук, питам? Значи, цялата Галактика е станала свидетел на позора ми, как аз, цялата измацана и оваляна в кал, не мога да улуча някакъв си пикиращ на зиг-заг саблеопашат? Значи, всичко това е вървяло директно в ефир? Какъв позор!
Потеглиха обратно, защото Морган бе излъчил сигнал за общ сбор край стартиращата канонерка. Пътуваха в тишина, и Язон, който за пореден път се опитваше да си представи, как ще се отнасят към останалите на планетата хора победилите, укрепнали, плодящи се твари. Щяха ли да бъдат способни да направят разлика между флибустиерите и пирянците? Кой знае защо му се струваше, че ще направят. Или — възможен беше също така и подобен вариант — флибустиерите все пак да обезкръвят пирянската фауна, а на местните жители само да им остане да доизтребят жалките й останки. Като накрая бъде поставена, макар и скучна, но все пак приятна точка на тази история. Интересни ли бяха предположенията? Да, определено бяха интересни. Мечтите също бяха красиви. Животът обаче не пропусна да си наложи поправките. При това твърде съществени.
Глава десета
Тони Хауърд, който след пристигането си на орбитата на Пир възглави командата на линкора «Бригето», и ръководеше локалните атаки в другите сектори на Света на смъртта, неочаквано се върна на флагманския кораб, тоест на «Конкистадор». Обясти, че му било необходимо да се посъветва лично с Пиер Мисон преди поредната серия експерименти. Морган не видя нищо съмнително в това, дори напротив, зарадва се. Той вече трети ден подред не беше затварял очи и усети, че повече така няма да издържи. Замисли се кого да остави временно за заместник, а тук като по поръчка долетя най-верният му съратник. И Хенри спокойно се отправи да спи. А Хауърд смени на щурвала в капитанската кабина дежурящия там Еди Хук, който също нямаше нищо против да положи малко морно тяло, и след като се убеди, че в близко време няма кой да ги безпокои, извика при себе си Язон, но сам, без Мета.
Светлината в кабината беше подозрително приглушена и Хауърд счете за свой дълг да обясни:
— Не се тревожи, че е толкова тъмно. Просто изключих за всеки случай половината уреди. Затова пък сега определено знам, че никой не ни подслушва и не ни записва. Ако не броим Мисон. От тоя проклетник няма отърване, той е направо магьосник с техниката! Но пък от друга страна никога няма да ме изпее на Навигатора — прекалено е хитър, за да го направи. Винаги си има своя игра.
— Странни неща говориш, Тони — произнесе удивено Язон. — Нима на нашия «Конкистадор» зрее поредният бунт? В такъв случай да ти предам поздрави от оня свят от Франсуа д’Олоне и Джо Монбар.
— Шегите ти са неуместни, Язон. А между другото, спомняш ли си онази цигарена кутия с пси-
