— Но това е глупаво, Язон — каза Бервик. — А може би и вие като Солвиц ще духнете в друга Вселена поради дълбокото ви презрение към цялото човечество?
— Не, няма да духаме — отвърна вместо него Мета, надигайки се демонстративно от креслото. — Отказът ни от сътрудничество с вашия Корпус може и да не е особено умно от наша страна. Но според мен е по-добре човек да постъпва глупаво, отколкото подло.
— Много спорен въпрос, особено ако се погледне философски на нещата. Сега обаче не мога да не се съглася, когато разговарям с такава ослепителна дама — галантно се усмихна Бервик. — Правилно ви разбах, че си тръгвате? А защо не вкусихте нищо, нито пийнахте нещо?
— Благодарим ви най-сърдечно за грижите, но няма смисъл. Вашият агент и без това ни храни повече от добре.
— Добре, Язон. Запишете си номера на пси-предавателя ми. Няма да съм далеч от вас и всяка минута ще бъда на услугите ви. Не забравяйте какво ви казах.
— Нямаме никакво намерение да забравяме, само че ще ни извините, Бервик, защото ни чака сражение. А ако наистина сте на нашите услуги, отговорете ми, моля ви, на още два въпроса. Хауърд наистина ли играе срещу Морган или просто беше провокация?
— Хауърд играе срещу Морган, Язон. Не го забравяйте. Но не забравяйте също така че Мисон пък играе и срещу двамата.
— Ето за тази информация искрено ви благодаря, Бервик. Много е ценна. А ето и вторият въпрос: шпионската ракета на Радом с касилийския герб и разбития видеодатчик също ли е ваша работа?
Бервик вдигна поглед върху него и веднага го отмести. Паузата се стори на Язон малко по-дълга от необходимото време на отговор, който му даде този хитър като лисица човек.
— Не, не е наша.
Язон успя да зърне отчетливо чувството на паника в очите на събеседника си. Какво конкретно обаче означаваше този страх, не успя, въпреки всичките си телепатически способности. Съществуваха като минимум два варианта: беше успял да пипне Бервик на местопрестъплението или съществуваше някаква неизвестна, и порадие това плашеща, трета, по-точно, вече четвърта сила.
— Добре, както и да е — демонстрира удовлетворението си Язон. — Мисля, че отново ще се срещнем само да свършим работата. Тогава ще обсъдим кое е по-важно — вашите знания или интуицията ми. Между другото, не желаете ли да заложите във «Вселенския тотализатор»? Ще ви подшушна на ушенцето кой има по-големи шансове да спечели.
— Престанете, Язон. Не се занимавам с подобни глупости.
— Съвсем напразно, уважаеми. Между другото, аз случайно си изясних, че в древността именно по този начин са се обръщали към висшите чинове на духовенството. Вие, Бервик, случайно да не сте били епископ на времето? Правилно ли отгатнах?
Хилядолетният старец нищо не отговори и Язон се надигна.
— Да тръгваме, Мета. Не ни разбраха нещо. Всичко става, общият ни приятел може изведнъж да се пробуди по-рано от очакваното, и да почне да ни търси. А вие, Бервик, предайте, моля ви, на Инскип и Бърнс огромните ми поздрави.
С това той приключи разговора и двамата с Мета си тръгнаха.
В мрака сред звездите Язон известно време с удоволствие наблюдаваше през спектролитовия капак как Мета прави фигури от висшия пилотаж, разреждайки по този начин насъбралото се нервно напрежение, а после я запита, прошепвайки в шлемофона:
— Мета, чуваш ли ме? В сакфандъра се диша по-приятно, отколкото в луксозния кабинет на оня сухар, нали?
— Наистина — отвърна тя. — Но «невидимият» му наистина е много луксозен.
Глава единадесета
Сигналът за тревога прозвуча миг след като успяха да поставят катерите на кея, да се преоблекат и отпуснати в каютата си да се правят, че никъде не са летели. Нямаха право дори и на минута покой. Сега вече втората конфиденциална среща с Хауърд нямаше да се получи. А Язон много разчиташе на този втори разговор преди военния съвет при Морган. Военният съвет вече се събираше ежедневно след приключването на ежедневните бойни действия и всяко по-голямо или малко прекъсване. И изведнъж — тревога. Нищо хубаво нямаше в нея, от каквото и да беше предизвикана.
Защото още на обратния път към флагманския кораб Язон с ужас изведнъж бе установил, че операцията «Смърт на света» трябва да я започва още на следващия ден, иначе Бервик, след като не бе получил подкрепа, дори разбиране у тях, просто щеше да му провали всичко. Рушенето винаги е по-лесно от съзиданието.
Цялата операция на Язон до този момент се основаваше на невежеството на моргановите бойци и изумителната им нелюбознателност, в която между другото, много си приличаха с пирянците. Навярно отсъствието на интерес към абстрактните знания е присъщо на всички професионални военни. Само че самият Морган беше изключение от правилото. Нормален човек не можеше да си го побере в главата как бешее възможно Морган да изчете толкова много книги, без това да му пречи да сече главите на нищожните хорица! Ами и Хауърд. Както се бе изяснило току-що, също своеобразен феномен. С книгите при него беше доста по-зле, разбира се, но пък мозъкът му си беше съвсем наред — щом бе успял да заблуди и самия Навигатор. И следователно, във всеки момент у този тип беше възможно да се пробуди съвсем неуместно при създалата се ситуация любопитство.
Замисълът на Язон се крепеше основно на информационното затъмнение. Та нали страстите, бушуващи около планираното на Пир сражение, бяха пределно далеч от самите флибустиери. Те и преди не се вълнуваха особено от галактическите новини. Ямайка си живееше живота изолирана от външния свят с известния екран, а на пиратските кораби дори не бяха предвидени антени за прием на междузвездните разпръсквателни компании. И въпреки всичко за периода на дислокация в орбиталния район на Пир Язон се бе погрижил специално за тази подробност.
В цялата ескадра далечната връзка сега работеше само в една посока, уж с цел икономии и заради конспирацията. През това време всеки флибустиер от висшето ръководство, например същият Хауърд или Мисон, притежаваха възможността да включат всеки галактически канал, преодолявайки поставения от Язон информационен филтър. А това представляваше само една от многобройните опасности.
Друга се заключаваше в нездравия интерес на Морган към историята. След като бе изучил така добре настоящето, за него щеше да е съвсем естествено да се заинтересува и от миналото й. А то съдържаше крайно интересна информация. Легендата на Язон щеше да рухне като пясъчен замък под този непосилен товар.
И трета опасност — Ричард Бервик в собствената си персона. Солидният представител на всички мислими и немислими междузвездни организации се бе оказал едва ли не най-добрият приятел едновременно на Морган и Хауърд. Да не забрави и Мисон. Неслучайно старият Пиер беше толкова умен и образован, дори се бе научил да управлява и звездолета «Овен»!
А сега само за момент да си представим, че Бервик разкаже на приятелчетата си всичко, което знае за Язон и пирянците, и им даде да послушат сводката от последните новости, да кажем, на Касилия. Да, весело щеше да стане.
«Беше ли възможно да се получи такъв развой? — запита се Язон и си отговори: Разбира се, че беше възможно. Всичко може да се случи на тоя свят. Ето един пример: ни в клин, ни в ръкав — бойна тревога. Дали не е работа на мъдрия Бервик?»
Оказа се, че не беше Бервик.
Естествено, Морган беше буден още на секундата. Та кой нормален капитан (че и ненормален) нямаше да се събуди от този сигнал? А Морган не беше обикновен капитан, а освен това и флагман, Навигатор, лидер на планетата си — и още съвсем мъничко — господар на Вселената. Той вече сериозно мечтаеше за това. И тревогата никак не се хареса на бъдещия диктатор на Галактиката. По някаква
