интуиция той не закрещя в микрофона, а веднага затича към рубката, да види с очите си каква е работата.
Язон продължаваше да си мечтае за възможността да размени още някоя дума с Хауърд насаме, и затова също бързаше. Но успя да се озове в капитанската кабина само три секунди преди Навигатора.
«Добре де, значи, може и така — помисли Язон»
Морган спря, местейки погледа си от Язон върху Хауърд, от Хауърд на предния екран, от екрана пак върху Язон, и чакаше обяснения без да отваря уста. Хауърд само повдигна рамене, в смисъл, и да ме питаш, какво да ти кажа, когато и аз хал хабер си нямам какво става. Язон реши да се възползва от ситуацията и да изкаже мисълта си за спешната нужда от набелязания щурм, но в този момент от дежурния постъпи първата конкретна информация за случилото се.
Докладваше Скот и първоначално Язон бе склонен да припише всичко чуто на природната му тъпост.
— Осмелявам се да доложа, сър, че ято шипокрили атакува линейния кръстосвач «Конкистадор» — прозвуча гласът на Скот в говорителите на кабината. Ято шипокрили. На разстояние петстотин километра от повърхността на планетата. Във вакуум.
— Иди се наспи, Ричард Скот — беше първата реплика на капитана.
Скот се обиди, защото беше абсолютно трезвен.
А ятото шипокрили, абсолютно реално ято агресивни пирянски птици, се оказа заснето от шест камери на «Конистадор», и на записа отлично се виждаше как от пръсканите с едрокалибрени куршуми дум-дум птичи тела се разнасят във всички посоки… не, не късове плът, а стандартна протоплазма, използвана при създаването на андроиди и прочие биороботи.
Какво пък, в това нямаше нищо удивително. В последно време подобни играчки бяха почнали да се пръкват ту тук, ту там на Пир. После Язон се сети и за Белите Птици на Мъстта, които отглеждаше полулудият старец Кинней от далечната планета Крейзик. Трудно беше да не си спомни — прекалено близка беше асоциацията. Те също пляскаха с криле в космоса и тракаха с клюнове.
— Знаеш ли какво представляват киборгите, Хенри?
— Знам — отвърна капитанът на флибустиерите.
— Тогава мисли, дали е на хубаво това, че се дотуткахме до появата на киборги.
— Не те разбирам какво искаш да кажеш, Язон.
И в този момент в кабината тихо влезе Мета. Тя също бе бързала насам, но пътя се бе отбила буквално за минута при Мисон. Много й се искаше да се убеди, че химическият състав на вътрешното вещество в телата на киборгите е същото, както и при известните й отпреди екземпляри. А такъв анализ на специалист ще му отнеме не повече от минута. Мисон прегледа спектрите на излъчване след унищожението на атакуващите обекти и потвърди предположението на Мета.
— Атакували са ни не просто животни — започна тя още от прага. — Това са шипокрили-киборги, тоест продукт на цивилизация от доста по-различно ниво от тукашната. Така мисли Мисон — счете за необходимо да добави тя.
— Спорно мнение — възрази Язон. — Разказвали са ми, че природата на планетата Пир вече е въртяла и не такива номера. Спомняш ли си когато ти казвах, че ни очакват непредвидени трудности, Хенри?
— Но ти не ми обясни тогава за какво става дума.
— Има си хас да ти бях и обяснил! Откъде да знаех тогава? Сега обаче, когато твари от новия вид влизат в атака, точно мога да ти кажа какво трява да предприемем по-нататък.
Това наистина беше златният шанс за Язон. Как още да убеди Морган да пренесе датата на главната битка? Опитен и дори талантлив стратег, той добре знаеше, излишната прибързаност на война може само да попречи.
Язон направи една внушителна пауза и запита:
— Каква е готовността на армията ти за операцията «Смърт на света»?
— Бях планирал още два дни за подготовка — отвърна той.
— Лошо — каза Язон. — Не разполагаме повече с това време. Изядоха го киборгите. Трябва да нападаме още утре, иначе…
Язон се поколеба, сякаш се чудеше дали да продължи.
— Виждаш ли, Хенри, не изключвам, че тоези организми, тоест устройства, ако се размножат в достатъчно количество, могат да изкарат от строя цялата ни техника. Към това е насочена и основната им енергия.
— Лошо — откликна Морган като ехо. — И аз съм уморен като пребито куче. Мисля си обаче, че ако се постараем здраво, утре можем да започнем широкомащабна операция. Не сутринта, разбира се, а привечер.
«Това е, реши Язон. Той е озверял. Сега вече път назад няма. В периода на подготовка за боя пиратите не само няма да се опитват да влизат във връзка с когото и да било, но те няма да отговарят дори и на извънредните повиквания на аварийната честота, с изключение на свръхекстрените по специалните канали. Едва ли обаче Бервик ще рискува да си пъха носа във флибустиерското командване ей така направо, без никакви предпазни мерки.»
И така, вселенският хронометър вече бе затиктакал, отброявайки не седмици и дори не дни, а часове и минути до просвовутия момент «Ч», до преломния момент в съдбата на минимум четири планети, та нали и на Касилия и на Зунбар на изхода от тази битка беше заложено страшно много. Журналистите пък, както винаги склонни към преувеличения, все си падаха по дълбокоумните разсъждения за съдбата на Галактиката. А колко далеч бяха от истината можеше да прецени единствето само времето.
— Братя! — обяви Морган по вътрешната връзка, след като се бе убедил, че гласът му се транслира и на всички останали кораби от ескадрата. Верни мои момчета. Обстоятелствата се измениха. Масовият щурм, в който трябваше да се хвърлим след три дни, ще се състои утре. Ура! Вие нали не си падате много по чакането. Колкото по-скоро започнем, толкова по-бързо ще победим! Капитаните на корабите и командирите на звена да повторят утре сутринта на всеки задачата му, а главното, не забравяйте, че против нас са обикновени животни. Изтребете ги и ще получите за това огромни пари. Ако изникнат някъде и хора, унищожавайте и хората! Те са същоте зверове, само дето са двуноги. Ние ще победим! И от този момент нататък обявявам абсолютно въздържание. Капитанът има право да отсече главата на всеки пиян! Успех, братя мои! И да ви помага Бог!
Морган изключи външната връзка и тихо каза на Хауърд:
— Вземи някой диск с най-подробната карта и план на бойните действия. Гледай да е последният вариант, да не ги объркаш нещо. И извикай в кают-компанията Мисон, Кортес, Карачиоли, Дейвис, Хук и Монтобан. А ние тримата ще бъдем там след десет минути. Тръгвай, Тони.
«Ето така, разговорът ще се води не с Хъуърд, а със самия Морган. Какво пък, и това ще е интересно.»
Само дето темата на разговора се оказа съвсем неочаквана.
— Сядайте — подкани Навигатора, обръащйки се към Мета и Язон. — Трябва да поговорим. Утре всички влизаме в бой. А днес трябва наистина да знам: действително ли сте безсмъртни? Тоест в какъв смисъл сте безсмъртни?
— Искаш да кажеш до каква степен ли? — реши да уточни Язон.
— Може и така да се каже — не възрази Морган.
— Ще се наложи да те разочаровам, Хенри. Не знаем тази подробност — отвърна му почти честно Язон. — А сами да проверяваме, сам разбираш, не горим от желание.
— А онова, което стана тогава на Ямайка — несериозно ли беше?
— Животът ми е пълен с такива случаи. Даже изобилства — преувеличи леко Язон.
Но именно леко. Та нали още без прослуватата ваксина на Солвиц той все се изхитряваше да оцелява и в ледените води, и в пламъците на пожари, и при немислими претоварвания, и в течение на много дни с регулярни пребивания и с прободна рана в корема вместо храна. Тоест тази толкова силна жизненост му беше свойствена, както се казва, още от детските години.
А Язон още на времето бе прочел някаква книга за безсмъртието, без впрочем да разбере, дали това беше научен труд или мистификация. Авторът на солиден труд уверяваше, че безсмъртието бива
