Арчи беше готов едва ли не да се разплаче от обида и безсилие. Той се утешаваше със спомените си за разказите на Язон при първото му запознанство с пирянците, когато упоритостта им бе достигала идиотизъм, а идиотизмът им бе вземал галактически мащаби. Арчи много се надяваше на здравия смисъл, който за последните години на Пир бе станал донякъде осезаем. А засега не му оставаше нищо друго, освен да слуша разгневените не на шега оратори. Съвещанието напредваше по коловоза си, в чийто край не се виждаше нкакъв приемлив изход.
— Да се свали екранът и да посрещнем всички врагове с плътна линия на огън! — предлагаше Клиф.
— Екранът трябва да остане, — възразяваше му Стан, — а в джунглите и на крайбрежието да се възползваме от огневата мощ на корабите си. Нападението от въздуха е най-добрият вариант.
— Не те разбирам. Какво предлагате всъщност? — опитваше се да се вмъкне в разгорещената размяна на реплики Рес. — Да унищожаваме животните, действайки в съюз с флибустиерите, или да унищожаваме флибустиеритеу, действайки в съюз с животните?
— Всички трябва да бъдат унищожени! — горещеше се Клиф. — Всички — едновременно!
— За едновременното унищожение на всички няма да ни стигнат силите — удивително трезво за годините си се изказа младият Гриф. — Мисля, че по-разумно съвместно с флибустиерите е да доунищожаваме животните — нали това е главната ни задача. А вече когато победим, тогава и с пришълците ще се справим някак си.
— Ако не се лъжа, Язон предлагаше да сключим с тях мирен договор — напомни Рес.
— На теб ти дай само да сключваш мирни договори с когото ти падне — изсумтя Кърк. — Същият Язон на мен пък ми обясни, че няма смисъл да се сключва какъвто и да е договор с флибустиерите. Те за пари са готови да продадат и родните си майка и планета. А подписа си ще сложат под каквото решат, стига само това да им даде възможност да си натъпчат още по-добре джоба.
— Значи, с две думи: хубави момчета — резюмира Стан. — Тогава може би е по-добре да ги елиминираме, а после вече да се захванем по новому със зверовете?
— Е, не така, момчета — неочаквано се намеси Накса, който не си падаше много по приказките, и затова винаги се вслушваха в думата му. — Нещо май се загубихте. Язон сам ви доведе тук флибустиерите в качеството им на ново оръжие, а вие предлагате да унищожаваме това оръжие. Малко тъпичко се получава. Протягат ни ръка за помощ, а ние я хапем като бесни кучета.
— Ама че помощ! — закрещя Клиф. — Да насъскаш срещу нас рогоносите!…
— Стига вече сте дъвкали оня случай с космодрума — започна да се гневи Рес. — Какво общо имат с него флибустиерите? Като че ли преди не ни се е случвало. Хайде да минем към същината.
— Именно, и аз това казвам! — подхвана радостно Стан. — Време е да преминаваме към същността. А тя в какво се корени, знаете ли? Те мечтаят да завладеят Епицентъра. Надявам се, че още не сте го забравили, нали? А дали тук някой си спомня, какво стана, когато хвърлихме бомба върху Епицентъра? Вярно, не беше вчера. Стурва ми се обаче, че тук има и по-възрастни от мен. А тогава старият град едва издържа срещу лавината от милиони твари. Цялата тая гмеж се нахвърли върху нас с утроена сила. Пак ли искате да ни се случи? Флибустиерите са упорити. Те ще се доберат до Епицентъра. Може и дори да загинат там. Всички до един. Но и на нас няма да ни се размине. Уверявам ви. И ви призовавам да прекратите авантюрата, замислена от Язон, докато не е станало късно.
— Може ли да обясня? — плахо помоли Арчи.
— Не — отряза го Кърк.
— Но на мен поне ще ми позволиш да кажа няколко думи — намеси се отново Рес.
— Говори — изсумтя недоволно Кърк.
— Флибустиерите не се канят да унижощават Епицентъра. Нима не сте го разбрали? Те търсят там някаква тяхна светиня. Ще се опитат да намерят общ език с Епицентъра. Това е също така интересно. Това ще ни помогне и на нас да намерим ключа към решението на проблемите на Пир.
— Но разбира се, приятели! — не се сдържа Арчи. — Именно това исках да кажа. Колко е прекрасно, че има и пирянци, които ме разбират.
Напразно се бе намесил той. Съвсем напразно. Именнно думите на Арчи станаха последната капка, преляла чашата на Кърк.
— Не! — изрева той. — Чуждопланетни хора никога няма да решават вместо нас проблемите ни. Рес, аз съм готов да търпя, когато Накса опитомява люспести кучета, дорими, копитни рептилии — да върви по дяволите. Но някакви си проходящи флибустиери да водят преговори, да търсят и намират, както казваш ти, общ език с дузиноногите и ланмарите — това е вече истински кошмар. Това е надхвърля разбиранията ми! Ако те се окажат способни да се договарят с тия морски уроди, ами че те тогава ще ги насъскат срещу нас. Вие какво, братлета, наистина ли искате да се простим още веднъж с родната си планета? Предлагам ви да приключите обсъждането и да се подготвите за бой. Нали всички началници на управления присъстват в залата?
Кърк огледа залата и изведнъж зърна непознат човек с камера на рамото.
— Прощавайте, господине, а вие откъде се взехте? — свирепо запита пирянският вожд.
— Аз ли? — невъзмутимо отреагира човекът с камерата. — Аз съм представител на трансинформационната компания «Вечни времена».
— Кой е разрешил да се снима? — изрева Кърк и с три скока прекоси залата.
— Бервик. От името на Язон. Вие самият вчера подписахте съответните документи — объркано отговори репортерът.
— Какви документи?! Какъв Бервик?! — Кърк вече нищо не искаше да разбира. — Дайте си камерата.
Той сграбчи уреда и го страши в пода.
— Няма да има никакви репортажи, и заповядвам да унищожат всичките ви записи! За какво се мислят тия журналисти и собственици на телевизионни канали? Отде накъде считат че са в правото си да влизат в частния живот на една отделно взета планета?
— Това не беше запис, това беше транслация в ефир — тихо прошепна момичето, оказала се редом с Кърк. — Напразно строшихте камерата, струва много пари.
Кърк рязко се извърна и момичето в последния миг успя да се изплъзне от огромния му юмрук. И то само поради застаналата наблизо пирянка, която й бе помогнала от женска солидарност.
— Проклятие! — ревеше с цяло гърло Кърк. — Изведете оттук всички чуждопланетници и се гответе за бой. Защо ми се струва, че преди малко издадох заповед? Защо никой не изпълнява?
Получаваше се някаква ужасна ситуация. Пирянците бяха готови да следват вожда си дори и в огъня, но много от тях, буквално всеки втори, чувстваха, че Кърк не е прав.
Сигналът за тревога се превърна в истинско спасение за всички присъстващи.
— Флибустиерите са започнали атака едновременно във всички точки — съобщи капитанът Дорф от кораба «Арго». — Сто двадесет и шест кораба вече са се приземили на повърхността на планетата ни. Десанът още не е приключил.
— Защо? — запита зашеметеният Кърк.
— Защото така сочат приборите ми — тъпо отвърна Дорф.
— Проклятие! — повтори още веднъж Кърк, но този път вече почти шепнешком. — Защо Язон нищо не ни е съобщил? Той ми казваше, че масираната атака ще започне едва след два дни. Стан! Как да се свържа с тоя Бервик? Той се хвалеше, че може да открие Язон всеки момент. Нека да го потърси или поне да обясни какво става.
— Добре, Кърк, сега ще се заема с тоя Бервик — каза Стан. — Ти само ми отговори: трябва ли както преди да охраняваме Епицентъра с технически средства? Или можем да си приберем оттам робота-страж, който Миди нарича «огнедишащия дракон»? Той може да ни притрябва на други обекти.
Кърк се замисли дълбоко. Мина цяла минута преди да проговори:
— Не знам. Наистина не знам. По-добре питай Рес. Нека той реши.
Това беше знаменателно! Дори още по-знаменателно, отколкото онази първа крачка, когато преди много години по инициатива на Язон «тенекеджиите» и «животновъдите» за пръв бяха успели да видят в другите отсреща хора, и Рес бе протегнал ръка на Кърк, който му бе върнал жеста.
А сега Арчи Стоувър, притискайки устата си с лявата длан, за да не изтърве още нещо, вдигна
