имахме един такъв!
Язон обаче дори и не реагира. Той някак още от самото начало се беше наострил. А пък след първите думи на Бервик, произнесени едва ли не вместо приветствие…
— Какви ги дробите, Язон?
Неприятен беше дори не толкова самият въпрос, колкото тонът, с който беше зададен.
— В какъв смисъл? — агресивно запита в отговор Язон.
— Във всякакъв — вече малко по-спокойно, но все още раздразнено, отвърна Бервик. — Отначало се хвърляте в грандиозно частно разследване, без да го съгласувате с когото и да било. А между другото, за разкриването на престъпления, още повече крупни, в Галактиката съществуват съответни служби и организации. Никога ли не сте чували за тях, Язон? Добре, да махнем с ръка на изпълненията ви на Дархан. Както и да е. В края на краищата, искали сте да откриете Морган, да спечелите някой друг кредит успоредно с това — съвсем нормални желания. Е, намерили сте го, е, не ви е било вече до пари. Също не е за чудене. Двамата с Морган сте коренно противоположни хора, понятни са ми всичките ви разногласия и съперничеството ви. Но да организирате целия този поход през цялата Галактита от Ямайка до Пир! Да сблъскате две непобедими сили! И при това да превърнете този направо страшничък спектакъл в хазартна игра за цялата обитаема Вселена! Не, за това трябва наистина невероятно фантазия! Язон, та вие сте просто като малко момче, което си играе със запалката на баща си! Вие имате ли изобщо представа какъв пожар може да пламне от игричките ви?
— Свършихте ли, Ричард Бервик?
Язон почувства, че се бе ядосал не на шега, и вече виждаше в какъв тон ще му отговаря. Ами той сега направо щеше да го размаже тоя надут самодоволен пуяк! После хвърли един кратък поглед към Мета и удивен забеляза пълната й безучастност. Очевидно, по пирянските понятия, Бервик не беше казал нищо оскърбително. Язон дори се обърка за момент; ами ако нямаше за какво да се гневи?
— Да, друже мой — поклати глава Бервик. — Сега чакам отговор от вас.
— Чудесно. Тогава слушайте. Аз си имам своя запалка. — Язон демонстративно извади запалката си и си запали цигара. — Баща не ми е подарявал запалка. А и той нямаше — сигурно я беше загубил на още на планетата Йолк. И самият той някъде изчезна, между другото. Всъщност, това ви е известно. Така, по повод на пожара. Аз не съм ви момченце, а най-автентичен професионален подпалвач. И изобщо не се срамувам от това. Някои неща в нашия свят трябва да се унищожават именно с метода на изгарянето. С дезинфекционна цел. За да се избегне разпространението на заразата.
По-нататък. Към официалните организации изпитвам известно уважение, но никога не съм страдал от излишно страхопочитание. Любезното ви предложение да работя в една известна структура, ако си спомняте, аз любезно отклоних и сега съм готов да повторя същите думи. Впрочем — ето и Мета е тук, няма да ми позволи да излъжа — докато бяхме на Дархан, доста пъти съжалявахме, че не притежаваме известни атрибути на официалната власт. Така че, ако това не ви затрудни, не бихме се отказали да получим като награда за работата си някакви значки, или книжки. Тези символи за принадлежност към ужким висшите сили в Галактиката правят неизгладимо впечатление върху някои идиоти в слаборазвитите страни. А на нас ни се налага, както сочи опитът, да си имаме работа и с такава публика. Нали не съм многословен, Бервик?
Все пак искам още веднъж да подчертая, че да работя за Специалния Корпус ли беше, Гаранта на стабилността ли (или както се наричат там у вас) в пълния смисъл на думата нямам намерение. Това не е по нашата част, и никакви тържетвени клетви, подписани с кръв, от нас няма да видите. А помощ, доколкото ни позволяват силите, в разумни предели сме оказвали и ще продължаваме да оказваме.
И последно. Аз съм свободен човек, Бервик. Аз съм гражданин на Галактиката и не съм ви никакъв подчинен. Готов съм да ви изслушам, но само толкова. А решенията ще вземам сам. Днес и натакък. Което ме прави в известен смисъл братовчед на Хенри Морган.
— Точно тук се заблуждавате — някак странно му отвърна Бервик.
Остана неясно какво имаше предвид. Декларирането на собствената си свобода чрез сравнението с Морган сякаш не беше някаква новост. Или…
— Тогава изслушайте ме, свободни човеко Язон.
— Морган предпочита да ме нарича нужния човек — не се сдържа да го клъцне Язон.
— Както ви е по-приятно — не прие шегата му Бервик, — само ме изслушайте. Вие правите много сериозна грешка, захващайки се с това грандиозно сражение на Пир. Още не е късно да спрете. И аз съм готов да ви помогна в разрешаването на конфликта. Специалният Корпус ще бъде посредник във вашия случай. И мога да ви уверя: флибустиерите ще отстъпят, ще оставят на мира планетата ви. Може да струва известна сума, но нищо повече. Вие не сте бедняци, нали Язон?
— Какво? Ние?! Флибустиерите са длъжни да си платят, а не ние!! — крещеше с цяло гърло Мета, размайхвайки блестящия ствол на пистолета под самия нос на Бервик. — Язон, тоя човек нещо не е наред с главата си!
— Не знам — сериозно отвърна Язон. — Но ако ти наистина искаш да получиш отговор на на поне един въпрос, дупката в главата му няма да ни свърши работа.
— Господа — Бервик уморено въздъхна, — разбирам бойното ви настроение, дори и чувството ви за хумор, но повярвайте ми, не спрете ли, много скоро в цялата Галактика на никого няма да му е до смях.
— Какво става, нещо май не мога да вдяна? — разсърди се не на шега Язон. — Не можете ли поне веднъж да обясните нещо като хората?
— Работата е там, господа, че вие сблъсквате на едно място едновременно три слабоизучени фактора: природата на Пир, управлявана от Епицентъра, звездолета «Овен», конструиран и изработен незнайно от кого и къде, и накрая, флибустиерите с непонятната им злоба.
— Хайде бе! — искрено се удиви Язон. — А тези уроди как са попаднали в най-новия списък с чудесата на света? Какво толкова феноменално сте намерили в тях?
— Не се правете на глупак, Язон. Историята на възникването на флибустиерите и днешният им модус вивенди на Ямайка противоречат на много закони на цивилизацията. Ние отдавна изучаваме този феномен и до този момент не сме успели да намерим убедително обяснение.
— Аха, ето каква била работата! Значи вие не сте успели, а ние сме ви кривите.
— Точно така е, Язон. Вината ви е в това, че сте захванали с нещо, което не е ваша работа.
— Там никъде не съм видял табела «Вход забранен за странични лица». А и освен това, когато убиват невинни хора, аз като правило пет пари не давам за подобни надписи. Не можех да не се намеся, Бервик. Докато вие ги изучавате, те кълцат на кайма деца и жени. Красива тема за научна работа, братя безсмъртни мои.
— Не е неебходимо да чупиш стойки, Язон. Ние се стараем да сведем жертвите до минимум и изобщо държим ситуацията под контрол.
— И как става тая работа?
— Имаме си свои хора сред флибустиерите.
— Агентура! — възкликна радостно Язон. — Само не ми казвайте, че Тони Хауърд по прякор Едноокия е ваш сътрудник?
— Не само той — спокойно отвърна Бервик. — Няма да скрия от вас, че самият Хенри Морган много отдавна сътрудничи на Специалния Корпус.
Споделената информация дълго време не искаше да се побере в съзнанието на Язон. Когато обаче най-после успя, той веднага повярва. Та нали главатарят на флибустиерите не искаше и дума да обели за Корпуса. Такова, ами, военна тайна, бе. Ха-ха!
— Кажете ми, Бервик, а във вашия отдел падат ли си по изнасилването на малолетни момичета и кълцането на ситна кайма на старци и малки деца?
— Нищо не сте разбрали, Язон. На вас ли именно трябва да разяснявам разликата между секретен агент и щатен офицер от корпуса?
— Абсолютно нищо не е необходимо да ми обяснявате повече! — разгневи се не на шега Язон. — Оотеглям молбата си за снадбяването ни с Мета с удостоверения за принадлежност към Специалния корпус. Ние дори и формално не желаем да сме съпричастни на организация, която съдържа в редовете си хора като Хенри Морган.
