дори и с Мета. Нека всички узнаеха за това после, когато най-ужасните вълнения останеха зад гърба им. Та нали в действителност той съвсем не беше уверен в успешния край на утрешната операция.
Да разчита на здравомислието на Сейн само защото фамилното му име именно така се превеждаше на староанглийски? Да разчита на невмешателството на полицията, чиито шефове дори и на най- цивилизованите планети често се оказваха тъпаци над тъпаците? Да разчита на последователността и логиката н поведението на Морган, който понякога ставаше абсолютно непредсказуем, бесен и кръвожаден? На нищо подобне не биваше да се разчита. А това значеше, че на всеки етап на смяна на преговорите можеше да изникне безпорядъчна стрелба. Защо Язон все пак се реши? Вероятно, интуицията му подсказваше нещо. Главното обаче в случая беше неизтребимият му хазарт на играч, който вземаше връх над всякакви скучни доводи на разума.
Глава шеста
На Зунбар отправиха Еди Хук. Той се оказа притежател на най-подходящия за тамошните власти документ за самоличност — чист, без всякакви подозрители визи галактически паспорт, издаден съвсем неотдавна от Лигата на световете на името на Турнуд Мориго. Лазерният идентификатор на външността под прозрачната пластмаса на документа беше пренастроен за страховитата муцуна на Хук от най-добрия фалшификатор, който можеше да се намери на Радом. А там се занимаваха и с такива неща. Както вече беше известно на Язон, за радомците такава дума «забранено» просто не съществуваше.
Еди полетя още и заради факта, че беше един от най-интелигентните флибустиери. А пред пиратския емисар стоеше не съвсем тривиална задача: да намери Роналд Сейн, да му обрисува ситуацията, да се срещне с него на четири очи, да го убеди в безсмислието на силовите варианти и да го покани на личния си транспорт да посети «Конкистадор», за да извърши размяната по всички правила. Сложности можеха да изскочат колкото искаш, и макар че Еди имаше възможността във всеки момент да влезе във връзка с кораба, той все пак трябваше и да умее да съобразява бързо и грамотно.
Язон предлагаше да не изпращат никого на планетата, а просто да се свържат със Сейн по радиото и веднага да встъпят с него в преговори без каквито и да било предварителни заплахи и предпазни мерки. Морган отхвърли варианта му. Той съвсем резонно не искаше да повярва, че човек е способен просто от благодарност да даде половин милиард дори и за най-любимата си щерка. По негово мнение, съществуваше само един сериозен вариант — примитивният шантаж със заплахата за убийство. Какво пък, навярно, Морган имаше право.
Двамата инструктираха Хук: Хенри генерираше мисълта, а Язон изчистваше формулировките. Главното обаче оставаше едно и също: да шокират Роналд Сейн с признанието, че именно те са изклали цялото му семейство му и да държат клиента в постоянен страх за живота на единствената си останала жива дъщеря.
Еди Хук започна тъкмо с това, когато се срещна с бизнесмена на брега на пустинния залив, където от водата стърчаха странни ръждясали скелети на изоставени и потънали рибарски катери.
— Имайте предвид, Роналд, че ако сте довели някого със себе си, опитате се да ми окажете натиск или просто ме задържите и аз съответно не се върна в уреченото време на кораба си, предметът на преговорите ми с вас просто ще престане да съществува. Господарят ми е много жесток човек. Той, разбира се, има нужда от пари, но няма да изтърпи каквото и да било унижение. И още нещо си отбележете: той няма да се замисли и за секунда за живота ми. Разменният шантаж е безполезен. Общо взето, имате само една възможност да помогнете на дъщеря си: като изпълнявате безпрекословно исканията ни.
Сейн слушаше без да го прекъсва, а дори и да бе довел някого със себе си, то този някой предпочиташе да не афишира присъствието си.
— В замяна на момичето ние искаме петстотин милиона кредита. И тъй като сме наясно, че такава сума не може да се събере в налични за десетина минути, даваме ви тридесет часа. Май толкова траеше и денонощието на Зунбар. И последно: вие можете да ни предложите вместо пари ценни ликвидни книги, имаме си човек, който отбира от тия неща, а също така и всякакви други ликвидни и достатъчно компактни стоки: скъпоценни метали и камъни, силни отрови или наркотици… Вие бяхте фармацевт, нали не ме лъже паметта?
— Разбрах ви, господин Мориго — проговори Сейн с абсолютно спокойствие, сякаш провеждаше делови разговор. — Оставете ми координатите си за връзка.
— Разбира се, ще ви ги оставя, само че ще бъде много по-добре, ако вие се свържете с нас вече от космоса и с парите на борда, за да можем да се убедим, че зад гърба ви не се крие някоя друга ескадра. Умолявам ви, тръгнете сам, е, в краен случай вземете с вас и един пилот, ако положението ви не ви позволява да сядате зад щурвала.
— Разбрах ви, господин Мориго — повтори още веднъж Сейн, — давайте координатите.
Този разговор на брега Язон прослуша още веднъж после вече на запис и не можа да не се възхити от хладнокръвието и житейската мъдрост на този, всъщност, не толкова възраСтен човек. Впрочем, какъв друг баща би могло да има такова забележително момиче като Доли?
А самото забележително момиче през това време страшно нервничеше. В сравнение с всички останали тя бе доловила в гласа на баща си далеч повече: и едва сдържаната ненавист, и откровеното презрение, и стаеното тържество на бъдещата победа. Тя беше уверена: той е замислил нещо още преди да се срещне с Хук, тоест веднага след позвъняването на този негодник, който го бе предупредил, че става дума за Доли. Баща й бе измислил как да я спаси, като едновременно с това запази и парите си.
— Но това е невъзможно — горещеше се Язон, — невъзможно е да стане без да рискуваме живота си! И въобще откъде знаеш, че той е замислил нещо?
— Просто предчувствам — отвръщаше му Доли.
А на предчувствията й можеше да се вярва, и това никак не се харесваше на Язон.
— Разбираш ли, трябва да го утоворим да се подчини. Иначе, дори и ако по някакъв начин се спасиш, ще загинем ние с Мета, ще пропадне целият ни проект, а никой, освен нас, няма да може да отмъсти както трябва на пиратите! За всичките ти избити близки, изобщо за всички загинали и оскърбени. Разбираш ли го?
— Разбирам — шепнеше вече Доли на ръба на плача.
— Тогава направи нещо. Телепатирай на баща ти всичко, което ти е известно за мен.
— Татко е много добър човек — каза Доли, — но за съжаление, абсолютно глух към всичките телепатични напъни. Аз дори не мога и мислите му да чета като хората. А може би това е някакъв природен закон? Децата нямат право да заповядват на родителите си, изобщо да се издигат над тях.
— О, високи небеса! Какво общо има това тук? Та нали сега друго ти е на ума. Не може да няма някой на планетата, с когото да влезеш в телепатичен контакт.
— Няма. — Тя поклати глава. — Наистина няма, уверявам те. Всичките ми приятели живеят много надалеч, нищо няма да успеят да направят.
— За тридесет часа маса неща могат да се свържат — каза Язон. — Дори да се изминат известни междузвездни разстояния.
— Боя се, че разполагаме с далеч по-малко време — проговори Доли.
— Пак ли предчувствие?
— Да — кимна момичето. — Това лошо ли е?
Виноватото изражение върху лицето й беше необичайно трогателно. Какво можеше да отговори човек на такъв въпрос?
— Няма страшно, Доли, все ще измислим нещо.
А на себе си каза: «Не се разкисвай, динАлт. Не бива да се паникьосваш. Доли и без това е на ръба на истерията. Мисли, мисли, докато има време.»
Влезе Мета и им предложи да закусят нещо, а то после можеше и да не им остане време. Язон се съгласи.
— Да, ей сега…
