двеста готови за битка войници. Кралят се обърна към тях:
— Ще срещнем съпротива. Някои от тези, които ще се изправят срещу нас, са наистина предани на председателя Венцеслас, но останалите — по-голямата част — са подведени. Използвайте нервнопаралитичен газ и зашеметители — не искам жертви, освен ако не ни е останал абсолютно никакъв друг избор. Но внимавайте. Не вярвам председателят да е поставил на своите хора подобно ограничение.
Войниците в групата за бърза атака се качиха на седемнадесетте скутера. Питър и адмирал Уилис бяха на първия. Вратите на хангара на мантата се отвориха и всички кораби излетяха едновременно и се отправиха към Двореца на шепота. Някога Питър бе избягал оттук посред нощ; сега се връщаше посред бял ден — точно както трябваше да бъде.
Тълпи демонстранти задръстваха площадите, препълваха улиците. Горяха огньове, размахваха се плакати. На много места гвардейците на Ханзата дори не се опитваха да удържат протестиращите. Питър се надяваше да успокои тълпата, преди да са подпалили държавната сграда на Ханзата.
Скутерите кацнаха точно пред Двореца на шепота. Всички люкове се отвориха едновременно и конфедерационните войници се изсипаха от тях.
Уилис и ОХ застанаха от двете страни на Питър, готови да го защитават. Той за пръв път забеляза колко претенциозна е огромната сграда, колко студена и сложно построена. Лесно бе започнал да мисли за Терок като за гостоприемно място — дом за него, за неговата кралица и техния син. Но нито семейството му, нито Конфедерацията щяха да са в безопасност, докато Питър не затвореше страницата с тъмните дни на Ханзата.
— Да вървим да довършим задачата си.
Войниците му се завтекоха по широкото каменно стълбище, но преди да стигнат до огромните арки на официалния вход, остъклените врати се отвориха. Полковник Андез и двадесет от нейните чистачи застанаха срещу тях с извадени оръжия — смъртоносни ракетомети, а не зашеметители.
— Имаме официална заповед от Ханзата за ареста ви.
Уилис излезе напред.
— Ние не признаваме законността на заповедите на Ханзата.
От средата на стълбището Питър викна:
— Аз съм законният крал и Дворецът на шепота е мой. Хората настояват за промяна. Времето на председателя изтече, както и вашето. Не можете да спрете този бунт, като заставате на пътя ми!
Побеснялата Андез изкрещя:
— Вие коварно се промъквате тук, докато председателят храбро се е изправил срещу кликисите. Вие сте страхливец и бунтовник!
Войниците на Питър вдигнаха зашеметителите си и се заизкачваха по стълбите. Бяха много повече от чистачите, но вместо да се уплаши, Андез викна:
— Спрете ги! Застреляйте краля!
Тази удивителната заповед накара хората й да се поколебаят за миг. Войниците на Питър обаче не трепнаха. Чу се пращене, лъчите на зашеметителите обгърнаха Андез и чистачите й и те свлякоха на земята.
— Разбирам защо председателят я харесва — отбеляза Уилис. — И тя е същата тъпачка като него.
После нареди да обезоръжат Андез и чистачите й, да им сложат белезници и да ги заключат в една от съвещателните зали.
— Това би трябвало да ги удържи засега. Скоро ще сме свършили.
— Да отидем направо в тронната зала — каза Питър.
— Да тръгна ли пръв, крал Питър? — попита ОХ. — Може да срещнем още съпротива. А и не съм незаменим.
Питър погледна учителското компи и си припомни всичко, което ОХ бе направил за него, всичките му саможертви. Компито доброволно бе изтрило от паметта си целия си живот и история — цялата си същност — само за да помогне на него и Естара.
— Напротив, незаменим си. — Питър погледна войниците си. — Не възнамерявам да губя никого.
Крал Рори седеше на трона, сам в огромната зала. Изгледа ги възмутено.
Питър се качи по стъпалата и застана пред момчето-крал.
— Няма защо да се страхуваш от нас, Рори.
Момчето го погледна несигурно.
— Полковник Андез ми нареди да дойда тук. Каза, че трябва да стоя на мястото си като крал на Ханзата… но тук няма никого. Заместник-председателят е изчезнал. Знам, че капитан Маккамон е мъртъв, но къде са останалите от кралската стража? Чух експлозии. Демонстрантите сигурно ще нахлуят в Двореца на шепота!
Адмирал Уилис махна с ръка и войниците се разпръснаха, за да завардят вратите към тронната зала.
— Залата е обезопасена, крал Питър.
— Няма защо да се страхуваш от протестиращите — каза Питър на Рори. — Всъщност аз може би съм единственият, който да може да ти спаси живота. — В гласа му имаше искрено състрадание. — Ще те защитя и от председателя. Знам какво е направил с теб, защото направи същото с мен.
143.
Роб Бриндъл
Огромните извънземни кораби блестяха и пулсираха като огромни туптящи сърца, съставени от безброй отделни петънца. Сарейн и Естара бяха на мостика заедно с Роб. И тримата се мъчеха да прикрият тревогата си. Капитан Кет и капитан Робъртс сякаш просто чакаха. Никой не проговаряше.
Адмирал Уилис и крал Питър трябваше вече да са стигнали до Двореца на шепота, но досега не бе пристигнало никакво съобщение от краля… или от председателя Венцеслас, откакто бе изчезнал в гигантския кликиски съд.
— Някой има ли карти? — най-после наруши мълчанието Рлинда.
Изведнъж, може би в отговор на някакво мълчаливо едновременно съобщение, единадесетте компонентни кораба се раздвижиха. Роб не виждаше нито двигатели, нито други уреди за ускорение и все пак насекомните съдове се понесоха през пространството като астероиди, набраха скорост и се устремиха право към тях.
— Разпръснете се! — викна Роб.
Но корабите-рояци минаха покрай тях и се понесоха към Земята, разминаваха се на косъм с корабите на Конфедерацията, без дори да им обърнат внимание.
— Нещо трябва здравата да е вбесило люпилото — каза Роб.
— Навярно нещо, което му е казал председателят — допълни Естара.
Лицето на Сарейн бе сурово и безмилостно.
— Да, Базил умее да предизвиква негативни реакции.
По приоритетния канал се разнесе гласът на бащата на Роб.
— Връщам се на Земята, за да оформя защитна линия — каза Конрад Бриндъл от борда на „Голиат“. — Ако се наложи, ще спра тези буболечки.
Роб се провикна:
— Всички чухте генерал Бриндъл. Няма да го оставя да води тази битка сам.
Конфедерационните кораби полетяха след „Голиат“ и съдовете на ЗВС, които вече се носеха към Земята. Кликисите обаче не им обърнаха внимание, докато те летяха към тях, главоломно устремени надолу и решени на всяка цена да стигнат навреме до Земята.
Два от корабите-рояци се отделиха от останалите и се устремиха в преследване на една конкретна мишена. Роб нареди дългообхватно сканиране и видя причудливите ъгловати съдове, построени от черните роботи. Двигателите им святкаха — роботите се отдалечаваха от Земята, напускаха Слънчевата система, придружени от група наскоро ремонтирани кораби на ЗВС.
— Страшно бързат да се махнат — отбеляза капитан Робъртс. — Предполагам, че си имат
