основания.
Роб осъзна, че люпилото трябва да е разбрало за сделката на председателя със Сирикс, и каза:
— Ох, сега буболечките май наистина са вбесени.
Компонентните съдове вече стреляха с енергийните си оръжия след бягащите роботи. Роб не можеше да каже, че му е мъчно.
Това, което бе по-важно обаче, бе, че другите девет кораба-рояка се спуснаха към Земята. От тях също се отделиха многобройни по-малки съдове, крито започнаха да обстрелват ремонтните докове по планетата.
— Дали да не открием огън? — попита кралица Естара. — Имаме ли достатъчно оръжия, за да нанесем сериозни щети на тези кораби?
Роб отлично си спомняше колко трудно бе сражението с корабите-рояци на Пим, а силата, която насекомите бяха събрали тук, бе стотици пъти по-голяма от всичко, което бе виждал.
— Все едно да убодем слон с игла.
— Затова пък имаме много игли, нали? — каза капитан Кет. — Ние сме готови дори да излезем със „Сляпа вяра“ и да поемем някой и друг изстрел, ако от това ще има полза.
— Ще съм ти благодарен да не предлагаш кораба ми, без да ме питаш — намеси се Робъртс. — Вече разби твоя.
Бойната група на ЗВС обаче не показа никакво колебание. Бащата на Роб заповяда масиран огън, за да забави гигантските съдове, преди да заемат позиция над Земята. Макар че всеки изстрел унищожаваше поне по един компонентен кораб, кликиските кораби наброяваха милиони. Роб насочи „Юпитер“, за да помогне на баща си.
По-малките й по-бързи човешки съдове минаха покрай корабите-рояци и обърнаха, за да оформят отбранителна линия. „Юпитер“ застана до „Голиат“.
Роб преглътна мъчително и каза:
— Време е за шоу.
Деветте кораба-рояка се приближиха към Земята… и спряха пред съдовете на ЗВС и на Конфедерацията. Просто увиснаха в космоса.
144.
Адмирал Шейла Уилис
Крал Рори стана от масивния трон и седна на каменните стъпала под него. Беше пребледнял, но изглеждаше почти облекчен.
Бе очевидно, че Питър е поел командата. В рамките само на минути Уилис бе осигурила холографски екрани и медийни записвачки, които заснеха на живо крал Питър, седнал на трона си. Той се надяваше, че това ще успокои част от бунтовниците.
— Граждани на Ханзата, готов съм отново да поема отговорностите си като ваш крал. Председателят Венцеслас е освободен от задълженията си, а крал Рори ми предаде трона. Конфедерацията ще направи всичко по силите си, за да възстановим щетите, понесени от Земята в последно време. Ние наново ще обединим човешката раса, ще осигурим правата на всеки гражданин и ще подсилим човечеството.
Демонстрантите по улиците бяха станали още по-многобройни и още по-пламенни, изпаднали в лудешко радостно настроение въпреки надвисналата кликиска заплаха.
Скоро дойде и заместник-председателят Каин. Макар че Ханзата и навярно самата човешка раса се намираха на ръба на пълно унищожение, той изглеждаше така, сякаш е дошъл на най-обикновено съвещание. Уилис нареди на войниците си да го пуснат и Каин се приближи към трона и се поклони.
— Крал Питър, радвам се да видя, че мога да разчитам на вас. Сарейн очевидно ви е предала нашето съобщение. Тя добре ли е?
— Намира се на борда на флагманския кораб заедно с кралица Естара. Благодарен съм ви за всичко, което направихте. Поели сте голям риск.
— Необходимо беше. Предполагах, че най-лошото, което може да се случи днес, е председателят да ме убие, задето заедно със Сарейн подкопахме авторитета му. За нещастие пристигането на кликисите показва, че има и по-големи беди. Приоритетите ни се промениха и ще трябва да адаптираме методите си към новата ситуация.
След като видяха конфедерационната манта да виси над Дворцовия квартал, Патрик и Зет също пристигнаха да предложат помощта си и Питър ги приветства сърдечно.
— Много се радвам да ви видя жив и свободен, господин Фицпатрик. Вие проправихте пътя за завръщането ми, точно както се надявах да стори баба ви.
Патрик се усмихна.
— Разполагате с много поддръжници на Земята, ваше величество, но предположих, че няма да искате да ги доведа всичките в палата. Наложи се да ги оставим на улиците.
Зет добави:
— Тълпата би създала голям хаос в Двореца на шепота, дори да е на наша страна.
— Винаги ви е бивало да причинявате неприятности, господин Фицпатрик — каза Уилис. — Радвам се да ви видя да използвате таланта си по малко по-продуктивен начин.
Патрик отвърна:
— Новината за завръщането на крал Питър вече се разпространява навсякъде, но бих искал да излъча собственото си съобщение оттук. Мечът на свободата очаква потвърждение и ако го получат от мен, ще повярват, че всичко това не е номер на председателя.
Заместник-председателят Каин учтиво кимна.
— Централният комуникационен възел е разположен на подземно ниво в Двореца на шепота. Ако излъчите оттам по правителствените канали, всички на планетата ще чуят съобщението ви.
— Ще ви заведа — предложи услугите си ОХ.
Уилис изпрати петима войници да придружат учителското компи, Патрик и Зет до комуникационния център. Въодушевеното им съобщение се излъчи по всички канали. Уилис знаеше, че председателят вече няма дори и най-малък шанс да си върне властта.
Точно тогава по канала за аварийни ситуации прозвуча гласът на Роб Бриндъл:
— Адмирале! Сигурна ли е позицията на краля? Кликисите идват! Не можем да ги спрем!
На малкия комуникационен екран се появиха образи, които показваха как чудовищните кораби-рояци се насочват към Земята.
— Имаме нужда от помощ — всяка манта е от значение!
Питър взе незабавно решение.
— Върнете се на кораба си, адмирале. Защитавайте Земята.
— Не мога да ви оставя тук незащитен! Ами ако председателят се опита да направи нещо?
Кралят се навъси.
— Адмирале, ако кликисите пробият до Земята, няма да остане никой, когото да защитавате. Оставете ми десетина войници, но се качвайте на мантата си и тръгвайте! Разчитам на вас да спасите кралица Естара.
145.
Адар Зан’нх
Обгърнати в броня от прозрачни пашкули венталска вода, бойните лайнери на Слънчевия флот се носеха с пълна скорост към Илдира. Най-после адар Зан’нх бе готов да отвоюва обратно своя свят. Най- после имаше оръжията, които му трябваха, за да се противопостави на фероуите.
Всички бойни лайнери, които му бяха останали, летяха в съвършена формация. Корабите на Конфедерацията също бяха натоварени с цилиндри замръзнала венталска вода. Ледените снаряди унищожаваха огнените кълба много по-ефективно, отколкото саможертвата на цели илдирийски кораби, а сега Слънчевият флот разполагаше със стотици от тях. Многобройни капсулирани във вода фиданки от Терок трептяха като малки перли около венталското кълбо, пилотирано от Джес и Ческа.
Да, тази битка щеше да е достойна за Сагата за седемте слънца.
Съливан Голд стоеше в края на командното ядро. Досега безмълвен, старецът ахна, когато образите на
